Ще бъде ли предотвратена войната между Индия и Пакистан?

Растящото напрежение между Индия и Пакистан ни припомня за периода през 1999 г., когато с решаващата помощ на президента Бил Клинтън двете страни бяха отклонени от потенциален ядрен катаклизъм. По време на изпълнената с тревога среща в Белия дом на 4 юли Клинтън убеди пакистанския премиер Наваз Шариф да изтегли пакистанските войски от района на Каргил в оспорваната индийска част на Кашмир. Двете страни бяха на ръба на войната тогава, както са и сега. Според разказ, основаващ се на лични впечатления, на специалния помощник на американския президент по въпросите на националната сигурност Брус Ридъл, през 1999 г. Шариф не е искал страната му да влезе в конфликт с Индия. Но е срещнал съпротивата на тогавашния председател на Обединението на началник щабовете ген. Первез Мушараф. Някои се страхуваха, че Мушараф е твърдо решен да унижи Индия веднъж и завинаги, твърди Ридъл. Точно 100 дни след съдбоносната среща в Белия дом Мушараф свали Шариф от власт чрез военен преврат. Сега президентът Первез Мушараф е в центъра на най-новото разпалване на спора за Кашмир между двата ядрени съперника. Администрацията на президента Джордж Буш е разтревожена, че конфликтът може така да отвлече вниманието на Пакистан, че той да престане да сътрудничи на Съединените щати в антитерористичната им кампания по пакистанско-афганистанската граница. В списъка на пакистанските приоритети помощта за залавянето на бойци от Ал Каида бледнее пред големия залог в Кашмир. Или поне така смятат някои американски официални лица.

Хуманитарните последици от един ядрен взрив са умопомрачителни. Вероятният ще загинат между 8 и 12 милиона души, смята Службата за военно разузнаване на САЩ /DIA/.

Индия обвинява Пакистан, че съдейства на терористи де пресичат границата и да проникват в Кашмир. Делхи отхвърля предложението на Исламабад за диалог. Досега Пакистан е извършил три опита с балистична ракета, която може да носи ядрена бойна глава. Последният от тях бе осъществен в началото на седмицата.

Мушараф спечели широка американска подкрепа заради позицията, която зае срещу терористите, базирани в Афганистан. Но Ридъл не описва ласкаво пакистанския лидер в статия, публикувана в Центъра за индийски съвременни изследвания в Университета в Пенсилвания. Докато през 1999 г. Шариф имаше голямо желание да се помири с Индия, то Мушараф изглежда има други намерения, посочва Ридъл. Первез Мушараф е бежанец от Делхи, един от милионите, изпратени в изгнание през 1947 г., когато се разпада британската колония. Твърди се, че Мушараф е хардлайнер, когато се отнася до Кашмир, добавя Брус Ридъл.

Според него по време на напрегнатото лято на 1999 г.е станало ясно, че отношенията между Шариф и Мушараф са объркани и напрегнати. Както пише Ридъл, Клинтън твърдо е подкрепял Индия по време на кризата, свързана с Каргил. Той е изразил ясно позицията си на срещата си с пакистанския премиер на 4 юли. Наваз Шариф, пише Ридъл, "приличаше на човек, който се страхува от войната". Премиерът каза на Клинтън, че отчаяно иска да намери решение, което ще позволи на Пакистан тихомълком да се оттегли от конфликта. Той обаче предупреди, че ако не бъде посочена някаква причина, фундаменталистите в Пакистан ще действат срещу него и тази среща ще бъде последната му с Клинтън. Бил Клинтън отстоявал мнението си. Той уверявал Шариф, че всяко отстъпление от позицията, която е заел, ще е от полза само за поддръжниците на пакистанската агресия в Кашмир. Накрая Наваз Шариф се съгласил да бъде приета обща декларация, в която основната клауза да гласи:"Министър-председателят се съгласи да предприеме конкретни и незабавни мерки за възстановяването на линията на контрол, разделяща Кашмир", пише Ридъл.

Това озчачава, че Пакистан няма да нарушава неофициалната граница, която минава през Кашмир. Това е линията, която двете страни не трябва да пресичат. Сега милиони войници са разположени от двете страни на линията. Гидиън Роуз от Съвета за външни отношения, не е убеден, че катастрофата може да бъде избегната както през 1999 г., независимо от призивите на дипломатически посредници към Мушараф и индийския премиер Атал Бихари Ваджпаи. "Ако те не приемат посланието, обстановката ще се взриви", заяви Роуз.

* - Авторът отразява външнополитически събития за Асошиейтед прес от 1968 г.

По БТА