Ще предложим промени в министерствата заради корупцията

Министър Станков, на 24 юли се навършва точно една година от избирането на правителството на Симеон Саксборугготски. Каква е Вашата оценка за тази година?

Не бих си позволил да оценявам работата на цялото правителство. Мога само да кажа, че изминалата една година беше година на много напрегнат труд и може би резултатите тепърва ще се видят. Що се отнася до министерството на правосъдието, аз съм много доволен от работата на екипа - ние успяхме да приключим много големи законопроекти и всъщност до голяма степен да финишираме първата фаза на съдебната реформа. Може би нещото, което ни липсва това е политиката - ние сме повече експерти и по-малко политици.

Вие сте председател на “Бялата комисия” и на комисията за борба с корупцията. Докъде стигна работата на тези два органа?

Лично за себе си считам работата на “Бялата комисия” за приключила, защото тя трябваше да запознае българското общество с наследството, което приема това правителство. Не е актуално след една година управление да се говори за наследство. Що се отнася до работата на комисията за борба с корупцията, нейната основна функция е да следи изпълнението на стратегията за борба с корупцията. Комисията ще излезе с конкретни предложения пред Министерския съвет в близките една-две седмици, като се надяваме правителството да вземе решение на специално заседание на тема "Антикорупция".

Ще направите предложения за законодателни промени ли?

Да, както и структурни промени в някои от министерствата. Промените ще бъдат по-скоро устройствени, идеята е да създадем комисии по етика във всяко министерство.

Как оценявате борбата с корупция за тази една година предвид, че това е един от основните въпроси, поставяни от обществото и от международните институции?

Има голям напредък. Според мен на първо място е това, че в обществото не съществува страх да се говори за корупция и това ни помага да опишем реалните измерения на явлението. Знаете, че при един по-авторитарен стил на управление, за тези явления се говореше под сурдинка, употребяваха се прякори, а не реални имена. Мисля, че този период на страх е преминал, нашето управление го доказа. Това не е малка стъпка. Другото, с което можем да се похвалим е, че имаме широка негативна обществена нагласа към това явление. Корупцията не може да бъде преодоляна изведнъж, там трябва да има много по-решителни мерки от страна на правоохранителните органи, да има обвинения и присъди. Може би там изоставаме, но това е въпрос на съдебната власт. В този смисъл без действия от страна на съдебната власт корупцията няма да бъде преодоляна.

Кога ще има осъден за корупция?

Питайте съдебната власт, която в Конституцията е записано, че е независима.

Какви са в момента отношенията между министерството на правосъдието и Върховна касационна прокуратура? Самият Вие свързахте проверката на зам.министър Марио Димитиров с факта, че е един от авторите на промените в съдебния закон...

Много се каза и много се изписа по този въпрос. Няма промяна в моята оценка, тя е известна. Ще кажа това, което се оформи като обща позиция на НДСВ - реформите в съдебната система ще продължат и към нашия екип има пълно доверие, това беше много конкретно и ярко доказано от гласуването на закона в пленарната зала.

Как според Вас могат да бъдат преодолени разногласията с представителите на прокуратурата, като важна част от съдебната система?

Разногласията се преодоляват с дискусии, а не с удари под кръста и не с измислени обвинения.

Разговаряхте ли по този въпрос с премиера Симеон Сакскобургготски? Какво ви каза той?

Имахме няколко разговора на тази тема. Позицията на премиера стана ясна, това е и позицията на НДСВ. Не е необходимо да говоря от името на премиера.

Защо се наложи намесата на президента в тези взаимоотношения?

Аз считам намесата на президента за навременна и адекватна. Той по дефиниция от Конституцията е обединител на нацията и беше редно да вземе отношение по такъв безпрецедентен казус, какъвто е повдигането на обвинение срещу един съдия за действията му като съдия. Така че аз съм благодарен на президента за реакцията му.

Предстоят приемането на промени в НПК, ГПК и НК. Същевременно Вие сте казвал, че има необходимост от нови закони. На какъв етап са промените и подготовката на изцяло нови проекти и как във времето виждате тяхното приемане?

Готвенето на изцяло нови законопроекти е наистина наш ангажимент и ние сме направили такова обещание. В същото време това е един процес, който изисква много време и един много високо експертен труд. Изцяло новите закони говорят за едно - че има изцяло нови отношения, които трябва да бъдат регулирани. Не бихме прибързали с тези изцяло нови закони, защото знаете, че самият президент обяви консултации по промяна на Конституцията в частта "Съдебна власт". В СДС лансираха идеи за промяна на Конституцията в 24 точки, от които и в частта за съдебната власт. Ние също в един наш доклад на Съвета по евроинтеграция към МС заявихме необходимостта от промени в частта "Съдебна власт". Така че нека да започнем от основния закон, а оттам от само себе си ще бъдат писани и новите закони, които ще уреждат отношенията по нов начин.

Каква е оценката ви за направените от ОДС предложения? Кои от тях сте склонни да приемете?

Аз нямам пълномощия да говоря от името на НДСВ или от името на Министерския съвет по този въпрос. Според мен в частта за реформата в съдебната система предложенията са интригуващи и заслужават едно много сериозно обсъждане, един много сериозен дебат и в този смисъл аз ги приветствам, защото реформата в съдебната система в рамките на действащата на Конституция би била една, съвсем друга би била реформата, ако моделът на действащата Конституция бъде реформиран.

Как във времето планирате дискусията за промените в Конституцията? Очаквате ли да има конструктивен диалог и да се постигне един консенсус при промяната на основния закон?

Консенсусът при промяната на основния закон е неизбежен, защото самата Конституция е предвидила такъв механизъм за промяната - две-трети мнозинство. Инициатива за промяна на Конституцията могат да имат или една-четвърт от депутатите или президента и мисля, че консенсусът е конституционно заложен. Аз съм твърдо убеден, че ще има консенсус. Повечето от българските политици, а и цялото българско общество са наясно, че ние се нуждаем от една по-дълбока реформа в правосъдието. За мен консенсусът би трябвало да започне първо от договарянето на рамката за промяна на Конституцията. Във всички случаи ще се стремим към консенсус, който надвишава механичното броене на гласовете в парламента.

Каква е Вашата оценка за дебатите в пленарната зала при окончателното приемане на промените в закона за съдебната власт, предложени от Вас и екипа на министерството на правосъдието?

Дебатите в парламентарната зала бяха финалните от цялостните дебати по целия закон. Знаете добре, че законът беше широко обсъждан в професионалните среди, където се казаха сериозни аргументи. Дебатите в парламентарната зала до голяма степен повториха доводите, които се чуваха и преди това. Няма нито една идея в закона, зад която не стоя и няма нито една идея, която считам за по-важна от останалите. Нещото, което ни кара да се чувстваме удовлетворени - мен и целият ми екип е това, че ние сме убедени, че с този закон нашата съдебна система ще работи по-добре.

Кои от предложенията на професионалните среди и на опозицията възприехте и на кои не бяхте склонни на компромис?

По отношение на предложенията на опозицията за мен лично най-дискусионна тема беше мястото на Националния институт на правосъдието. Съобразно изискванията на Европейския съюз към нас, тази институция трябва да бъде публична, а не неправителствена, както е до момента. Отговаряйки на тези изисквания, ние предложихме създаването на института, който да бъде второстепенен разпоредител с бюджет към Министерството на правосъдието. Той ще управлява от Управителен съвет с преобладаващо мнозинство от представители на ВСС - четирима членове, срещу трима от министерството. По този начин се постига паритет, така че този институт да не бъде монополизиран нито от ВСС, нито от Министерството на правосъдието. В този смисъл не възприемам критиките на опозицията, че това води до нарушаване на независимостта на съдебната система, защото в крайна сметка независимостта на съдебната система като цяло не съществува. Можем да говорим за независимостта на магистрата тогава, когато той правораздава. Това, че държавата поема ангажимент за неговото образование не означава, че влияе върху начина му на взимане на решение. В крайна сметка по този начин не влияят ли юридическите факултети върху независимостта на магистрата, а не влияят ли гимназиите, които са завършили тези магистрати върху независимостта им? Това по-скоро според мен бяха аргументи, целящи забавяне на закона, но не и конструктивни аргументи.

Другите забележки на ОДС бяха свързани с по-големите правомощия, които се дават със закона на министъра на правосъдието. Как ще гарантирате, че няма да има кадруване в съдебната система от страна на изпълнителната власт?

Преди да говорим за незавасимост на съдебната система и за разделение на властите, трябва да кажем, че властта е единна и всяка една Конституция, всяко едно държавно управление е основано на принципа на проверката и баланса. В този смисъл има нови правомощия на министъра на правосъдието, но това означава само едно - повече взаимна отговорност между трите власти. Пак ще кажа - независимостта на съдебната власт не е нещо абсолютно. Независимостта на съдебната власт означава едно - независимост при постановяване на актовете. Там магистратът трябва да зависи единствено от закона и от вътрешното си убеждение. И по сега действащия закон министърът на правосъдието има право да прави кадрови предложения и това е една традиция за последните 12 години. За първи път чувам, че така се нарушавал принципът на независимост на съдебната система. При това конституционно устройство, където механично са събрани съд, прокуратура и следствие и те сами по себе си не представляват система, считам за правилно да има възможност министърът на правосъдието да прави подобни кадрови предложения. Що се отнася до възможността министърът на правосъдието предварително да дава становище дали са налице законовите изисквания едно лице - кандидат за магистрат да бъде назначен за магистрат, това по-скоро е една информационна функция и тя в никакъв случай не нарушава правото на Висшия съдебен съвет да вземе едно или друго решение. Трябва да напомня, че министърът на правосъдието по Конституция няма право на глас във ВСС и в този смисъл той не може да се меси в работата при взимането на решения. Това беше една манипулативна теза - за хората, а не за юристите. Твърдо съм убеден, че някои представители на опозицията целяха забавяне на законопроекта с цел този закон да не е факт до изготвянето на годишната оценка от Европейската комисия.

Какъв е реалният ефект, който очаквате след влизането на закона в сила?

Мотото на реформата, която провеждаме е в три думи - прозрачност, отговорност, бързина. С този закон ние постигаме прозрачност, защото ще се извършват годишни и шестмесечни отчети за работата на магистратурите. Отговорност, защото знаете, че се предвидиха нови механизми за отговорност. Определено считам, че тези механизми са много по-добри, те поставят при равни условия всички магистрати и биха свалили част от съществуващото напрежение в съдебната система, по-конкретно в отделни нейни звена. За бързината не можем пряко да постигнем ефект с един устройствен закон. Бързината ще бъде постигната в процесуалните закони - ГПК и НПК, там ще намерят живот нашите идеи за ускоряване на процесите. Но в крайна сметка всеки един гражданин има право да знае за какво му се събират данъците, за какво му се харчат парите и то конкретно в областта на съдебната система. Мисля, че с този закон ще е ясно кой магистрат и по-конкретно кой следовател, кой прокурор, кой съдия каква работа е свършил и съответно каква работа не е свършил.

Как по-ефективно ще се осъществява контрола от страна на инспектората към министерството на правосъдието за спазването на сроковете за делата, които са само инструктивни? По какъв начин ще се налагат санкции за тези, които не си вършат добре работата?

Един от механизмите за контрол е чрез ВСС, съответно и чрез функцията на инспектората. Разширяват се правомощията на инспектората и същевременно той има една-единствена функция - да наблюдава бързината на разглеждане на делата. В този смисъл това е една много положителна промяна и затова вдигаме критериите за инспекторите. Те вече ще бъдат хора, които ще имат най-малко 12 години юридически стаж.

Имаше доста дискусии по промяната, свързана с възможността на инспектората да проверява висшите магистратури...

Не виждам защо висшите магистратури да не бъдат обект на проверка. Там трябва да видим, че от една страна те са много натоварени, има огромен брой дела, които постъпват във Върховния касационен и Върховния административен съд. В същото време трябва да има възможност ясно да се заяви причината за бавното разглеждане на тези дела - дали това е големият брой на делата или причината е някъде другаде. Начинът е само един - прозрачност.