Ще се формира ли общ европейски енергиен фронт срещу Русия?

Снимка: expresso.pt

Енергийните министри на ЕС започват в понеделник да обсъждат законодателство, което да разшири контрола на Европейската комисия върху енергийните сделки, да изисква по-голяма прозрачност от газовите компании при сключване на договори и да засили сътрудничеството между страните членки при извънредни ситуации на нарушени газови доставки.

До тази стъпка се стигна след намесата на Москва в Украйна и нововъзникналите тревоги, че доставките на руски газ в ЕС през украинската транзитна мрежа могат да бъдат прекъснати, пише агенция "Блумбърг".

По този начин Европейският съюз се изправя срещу руския президент Владимир Путин. Но вътрешните противоречия в ЕС по различни въпроси – от бежанската криза до гръцката дългова криза – може да помогнат на Путин в целта му да не се формира общ енергиен фронт срещу Русия.

За страните членки не е лесно да отстъпят правомощия по отношение на енергийната си политика и действията на ЕС в тази сфера са ограничени, коментира Марко Джуили от Европейския център за енергийна политика в Брюксел. Според него правителствата може да се окажат силно обвързани с търговските интереси на своите национални компании и да възразят на плановете на ЕК да се намесва в стратегическите им отношения с външни доставчици.

ЕС се стреми да използва своето влияние като най-големия в света международен търговски блок, за да понижи своята 53-процентна зависимост от вноса на енергоносители, включително зависимостта си от руския газов внос, която е 36%.

В никоя друга сфера обаче стълкновението между политическите амбиции на ЕС и политическите ограничения на неговите страни членки не е по-силно, отколкото в енергетиката, отбелязва "Блумбърг".

Ще има някои нови изисквания и ограничения върху страните членки, но в крайна сметка намесата от страна на ЕК вероятно ще бъде минимална, коментира Елчин Мамадов, енергиен анализатор в Блумъбрг интелиджънс – Лондон.

Той очаква европейската енергийна солидарност за този план да е висока, но вероятно за осигуряването на финансиране за трансгранични интерконектори, а не за намеса на ЕК в енергийните контракти.

Според трима официални представители на ЕК, пожелали анонимност заради конфиденциалността на разговорите, основните точки в проекта включват:

- Мащаб на правителствените споразумения за газови доставки, които ще са обект на проверка за законност от страна на ЕК, преди да бъдат сключени.

- Девет географски зони, за които ЕК препоръчва по-дълбоко сътрудничество между страните в период на газови кризи (Германия, Франция и Италия са водещи опоненти на предопределянето на партньори в кризисни ситуации)

- Клауза за "солидарност", която ще изисква трансгранични доставки на газ за нуждаещи се потребители в случай на прекъсване на снабдяването с газ.

- Обемът на допълнителната информация по договорите, която газовите компании би трябвало да споделят с властите на страните членки и с ЕК.

Предвидените допълнителни подробности по контрактите ще се отнасят за сделки, чийто срок на действие е над 1 година и покриват над 40% от годишната консумация на газ в дадена страна от ЕС.

Това може да има отражение върху инициирания от Русия спорен проект "Северен поток 2". Руският газов монополист "Газпром" се опитва да го осъществи заедно с германската компания EON, френската Engie и други западни енергийни фирми.

Планираният нов газопровод би удвоил капацитета на съществуващия "Северен поток", който доставя газ в Германия по дъното на Балтийско море. Газовите споразумения с Русия към момента покриват под 40% от годишната консумация на газ в Германия, но ситуацията може да се промени, ако "Северен поток 2" превъзмогне нормативните пречки и се реализира, според ЕК.

Еврокомисията се отнася скептично към строежа на "Северен поток 2", като се основава на това, че този газопровод може да подкопае целите на ЕС за намаляване на зависимостта от Русия.

Източноевропейските страни и най-вече Полша се обявиха срещу проекта, като настояха ЕК да е по-активна в оценката на достойнствата му, като се има предвид, че целта на Русия е чрез този нов газопровод да заобиколи Украйна.

В момента около 40% от руския газ за Европа минава през Украйна и затова страната е във фокуса на европейската дипломация. Комисарят по енергетиката Марош Шевчович се опита да посредничи за преговори между Москва и Киев за газовите доставки през зимата.

Надеждите на Путин да изведе Русия от най-дългата ѝ рецесия от две десетилетия насам са свързани с поскъпването на петрола и прекратяване на санкциите, наложени от ЕС и САЩ заради руската намеса в Украйна и анексирането на Крим. Избраният президент на САЩ Доналд Тръмп каза, че би разгледал вдигане на санкциите; за същото се обяви и бившият френски премиер Франсоа Фийон, който спечели номинацията на френската десница за кандидат-президент на страната.

Показателно за трудностите пред европейската енергийна интеграция е това, че проектът, разглеждан от министрите на ЕС, не включва първоначално предлаганата идея за съвместни покупки на газ от компании от страни членки. Това е стъпка, която в краткосрочен план можеше да засили значително позициите на ЕС спрямо външни доставчици, отбелязва "Блумбърг".

Споделяне
Още от Европа