Ще убеждаваме ЕК да се върнат отнети правомощия на следствието

"Представителна" позиция на правителството и съдебната власт трябва да убеди Брюксел в необходимостта да се ревизира ролята на следствието, смята председателят на правната комисия в парламента Янаки Стоилов (БСП).

Темата отново е актуална, тъй като парламентът обсъжда промени в НПК. Във внесения от правителството проект няма текстове за разширяване функциите на следователите, тъй като през юли Еврокомисията предупреди, че това ще се разглежда като крачка назад във връзка с ангажиментите, поети от България в предприсъединителния период.

С приемането на новия НПК и съдебния закон преди около две години правомощията на Националната следствена служба (НСлС) бяха драстично орязяни, за да се премахне дублирането с дознателите в МВР, които поеха основната тежест на разследването.

Така около 500 високоплатени следователи останаха почти без работа и при очевидните проблеми, които има страната с престъпността и корупцията, напоследък се чуват различни варианти за оползотворяване на техния капацитет. Лансират се идеи за преминаването им под една или друга форма към прокуратурата, което обаче се оспорва от НСлС, която се позовава на конституционно закрепеното си място в структурата на съдебната власт и иска със закон да ѝ бъдат върнати част от отнетите правомощия. Такива промени са внесли група народни представители.

Трябва да се създаде възможност следователите да вземат тежката престъпност, каза в неделя пред БНР зам.-министърът на правосъдието и бивш шеф на следствието Бойко Рашков (БСП). Според него по такъв начин ще се постигне "двоен положителен ефект" – разтоварване на задръстеното с производства и страдащо от недостиг на компетентни кадри полицейското разследване и решаване на проблема с тези 500 -те "високоплатени неработещи юристи" в НСлС.

През седмицата министърът на правосъдието Меглена Тачева изрази опасения, че една такава ревизия ще предизвика негативна реакция от страна на Брюксел.

Шефът на правната комисия Янаки Стоилов каза също пред БНР, че е нужна обща позиция на Министерството на правосъдието, Висшия съдебен съвет, главния прокурор и т.н., "за да се види дали от ЕК повече се държи на формални ангажименти, които преди години са поемани, или на реалните резултати в противодействието с престъпността, тъй като аз смятам, че второто трябва да бъде водещо."

По думите му "това означава българската страна да отиде с ясно предложение, което показва, че основната тежест на разследващите органи в полицията не се подменя, че се използва и сега наличният капацитет, който съществува в следствието."

"Ако България формулира своя ясна позиция, тя може да получи и ясен отговор, с който вече да се съобрази и да прецени по-нататъшни действия в следващите седмици", каза Янаки Стоилов.

"За мен реформата е да се постигнат повече обвинения по реални престъпления и приключването на обвиненията с присъди, осъдителни или оправдателни. Защото ние трябва да престанем да очакваме, че недостатъчните резултати в областта на практическите действия могат да безкрайност да бъдат замествани само от законодателни промени", посочи в заключение той.

Може да има най-различни дебати около това къде е мястото на следствието, но ние трябва да докажем ефективност на работата на досъдебната фаза, коментира еврокомисарят Меглена Кунева. "За годините, в които пазихме статуквото, такова доказателство не успяхме да дадем. Аз мога само да съжалявам, че съдебната реформа не показва България такава, каквато искаме да я видим", каза тя пред БНР.

"Има много, много силно сгъстяване на атмосферата, затова защото има поводи, има много на брой конкретни поводи", допълни Кунева и даде пример с нейния ресор в ЕК – защитата на потребителите. "Това, което става въпрос и с парното, защо не се отива на съд, защо хората не вярват, че съдът може да доведе до едно разумно, бързо, справедливо решение, в което по-нататък да няма никакви съмнения", каза българският еврокомисар. По повод прогнозите, че отново ще има изключително негативен евродоклад по свършеното в областта на правосъдието и вътрешните работи, вицепремиерът по еврофондовете Меглена Плугчиева коментира пред БНР: "Лично аз също смятам, че нямаме достатъчно видим и ясен напредък."

Според нея обаче нещата се движат в правилна посока и даде за пример приемането на Закона за конфликт на интереси, промяната на законите за обществените поръчки и за държавната финансова инспекция, както и взаимодействието между институциите.

"И тази система трябва да работи също така ефективно, както и се очаква от правителството или от парламента. Всяка една система трябва да носи своята отговорност в случая, а и отделно се обръщам към гражданското общество, че ако то не е достатъчно активно, силно и съответно не проявява достатъчна нетърпимост към тези процеси, ние няма да успеем", призова Плугчиева.