Щетите от недоверието към властта са по-големи от счупените прозорци

Щетите от недоверието към възможностите на властта са много по-големи, отколкото счупените прозорци след взривовете в Челопечене. Това коментира пред Mediapool Велизар Шаламанов, директор на сдружение “Джордж Маршал – България” и бивш зам.-министър на отбраната, относно действията на държавните органи по време и след взривовете в четвъртък край София.

При подобни ситуации най-важни са лидерството, комуникацията с обществото и координацията между местната и централната власт. В конкретния случай и трите елемента не са работили добре, смята експертът.

''Именно заради липсата на добре работеща информационна система и процедури за достъп до ния, се стигна до подобно развитие на ситуацията. Това е свързано с много сериозни негативни психологически последици и е предпоставка за паника и недоверие към властите, които трябва да реагират. Ако бъде направена внимателна оценка на последиците от този случай, то щетите са много по-големи от счупените прозорци и напуканите покриви'', посочи Шаламанов.

Той припомни, че дори и при толкова сериозен инцидент кметът на София си говори с централната власт чрез медиите. ''Това е резултат от общия модел на лошо управление. Проблемът е, че имаме системна грешка и тя се проявява по най-различни начини и време'', отбеляза Шаламанов.

Искане или носене на отговорност

Смущаващо в случая е, че се спекулира, че при инцидента няма жертви, а основната причина е, че той е станал сутринта. Анализът на това събитие трябва да произхожда от презумпцията каква би била най-лошата ситуация. В една развита западна демокрация при конкретния повод ще се формира парламентарна комисия, която да направи препоръки до правителството. Докладът ѝ ще бъде публичен и максимално ще се търси разбиране и подкрепа от обществото.

Шаламанов посочи, че една от ясните форми на добро управление е свързано с носенето на лична отговорност, особено при управлението на такива извънредни ситуации.

''Ако говорим за политическа и морална отговорност, това е решение, което би показало доколко е зряла нашата страна. Не е въпрос на искане на такава отговорност, а на носенето й'', каза Шаламанов.

При такъв вид инциденти първата и най-важна отговорност е на Министерството на отбраната (МО) по отношение на обекта и на първите реакции. Службите към Министерството на извънредните ситуации (МИС) в такива ситуации са елемент за управление на последиците и за координирането.

Въпросът е доколко това министерство, използвайки системите за реално предупреждение и работата на телефон 112, организира по най-добрия начин взаимодействието между МВР, МО, централната и местната власт и Спешна помощ. И най-вече доколко е подготвило населението за реагиране в такива ситуации и управлението на последиците, за да се минимизират материалните и психически щети за гражданите, коментира бившият военен зам.-министър

Шаламанов не се ангажира с отговор на въпроса след като има създадени центрове и дирекции за управление при кризи, има ли национален план за реагиране в ситуации като тази в Челопечене и доколко той е осигурен информационно, финансово и с човешки ресурс. “На такъв въпрос трябва да отговори годишният доклад за състоянието в тази област, какъвто аз не съм виждал никога'', посочи Шаламанов.

Той акцентира, че криворазбраната секретност пречи на обществото да контролира какво става в сектора за сигурност и оттам рискът да стават лоши неща нараства.

Програма за утилизация на боеприпасите

Шаламанов отбеляза, че се надява след случая да не се замажат нещата, а да се стигне до програма за утилизацията (унищожаване) на боеприпасите. Тя да бъде приета от парламента, да има ясно финансиране и управление. По отношение на забавеното освобождаване от боеприпаси България е получавала критики както от НАТО, така и на двустранна основа, тъй като боеприпасите създават голям проблем, включително и за нелегален износ, напомни той.

Още с военната доктрина от 1999 година бе ясно, че армията се съкращава чувствително, особено нейният мобилизационен състав. Съкращават се строителни и транспортни войски и други структури. Нормално е това да доведе до освобождаване на огромно количество боеприпаси, които трябва да бъдат утилизирани. За да стане това, те трябва да бъдат извадени от плановете на армията и да започне индустриален процес по унищожаването им при много ясен бюджет, съответните мерки за сигурност и ясно управление, каза Шаламанов.

''След като това не става, възникват съмнения за злоупотреба с тези излишни боеприпаси'', посочи той.