Що е то "соросоид"? И кому пречи той в България?

Джордж Сорос

Понятието "соросоид" е ветеран в компроматните войни. Да те нарекат по този начин значи да те посочат за "санитарен обстрел". В началото обаче не беше така. Първоначално новата дума се употребяваше по-скоро на шега по адрес на публично разпознати фигури с културни претенции, западни маниери, проявяващи респект към политически коректното говорене и главно - стоящи далеч от наследената патриотарско-пролетарска представа за народ. Постепенно етикетът започна да се изпълва с "класова злъч" към представителите на една нова социална група. Тази на появилия се "трети сектор", който включваше НПО (неправителствени организации), финансирани от външни донори. И на първо място - организации, финансирани именно от американския милиардер и филантроп Джордж Сорос, който след падането на комунизма активно подпомагаше създаването на гражданско общество в европейските страни от бившия съветски блок.

"Соросоидите" и България

Да работиш в третия сектор, докато другите два - държавата и бизнесът, са обхванати от корпоративни и корупционни обвързаности, означаваше, че искаш да се измъкнеш сух от общото блато. Да разполагаш с ресурси без да участваш в местната далавера. Да стоиш на граждански и критически позиции без да могат пребоядисани комунисти, мутри, агенти на бившата ДС и прочие да те обрекат на социална маргинализация. В устата им етикетът "соросоид" вече звучеше като предупреждение - че не играеш играта по техните правила, и като обвинение - че служиш на чужди интереси, а не на националния, за какъвто те признаваха единствено собствения си интерес. Соросоид синонимично се сближи с родоотстъпник и започна да напуска неформалната си употреба. Готвеше се да влезе "на въоръжение" в борбата за задкулисна власт.

Приема се, че в България за първи път понятието е вкарано в медийно обръщение около 2007 година от Валентин Фъртунов, автор и водещ на предаване, разбира се, по телевизия СКАТ. Съвпадението с приемането на България в ЕС не е случайно, защото "соросоиди" се включва в журналистическия жаргон на медии, които подържат евроскептична и антинатовска линия. Отговаря на нуждата им от езиково средство, с което без пряко да се противопоставят на българската геополитическа ориентация да рушат доверието в нея.

В това отношение използването на името Сорос като пейоративно нарицателно се оказва особено подходящо. Още повече, че неговият произход не е местен, а е резултат от мощната антилиберална вълна, заляла Европа след световната финансова криза и прииждането на бежанци от Азия и Европа. Какво по-хубаво от това, за да се излезе от всеобщия страх и объркване, да се намери виновник за всички беди, който може да бъде посочен с пръст! Сорос персонално беше обявен за "гробокопач на Европа" и на християнската цивилизация. Войната с него бе изгодна за различни политически и икономически субекти, но най-активен се оказа бившият му стипендиант и настоящ премиер на Унгария Орбан. Разбира се, и Путин не остана по-назад, като пръв изгони фондацията на "Отворено общество", основана от Сорос.

Сега войната сякаш е позатихнала, защото хората започнаха да си дават сметка за фарсовия характер на обвинението към един застаряващ човек, пък бил той и евреин милиардер, че лично със зла умисъл е задвижил глобални исторически процеси. Войната обаче е хибридна и си свърши работата - създаде въображаем враг, който в обратен ред укрепва реалната власт на силите, застанали срещу него.

Сорос е идеалният враг, защото с биографията си и с дейността си провокира изтласкани, но неизживени предразсъдъци към богатите, евреите, малцинствата и интелектуалците, наложените от пропагандните машини на двата тоталитарни режима на ХХ век - комунизмът и фашизмът. Богатите са ограбили бедните. Евреите участват в световен заговор срещу християните. Малцинствата са отклонение от нормата. Интелектуалците мразят народа си.

"С изцъклени, алчни очи..."?

Тези предразсъдъци и в посттоталитарна България продължават да са ресурс на властта, само че тя по-внимателно търси думите, с които да ги съхрани. И "соросоид" е такава дума, защото не ги защитава пряко, а атакува тези, които се опитват да ги рушат, да отнемат силата им на генерализиращо клеймо. Атаката срещу соросоидите набра такава мощ, че през 2017 година във "Флагман", издание на Валентин Касабов, се стигна до следното определение, поднесено съвсем на сериозно: "Соросоидът е коварен, мръсен, подъл. Външно той е с изцъклени, алчни очи, с лека лицемерна усмивка, както старите майстори са рисували "Почистването на храма" - търговците и чейнчаджиите, които Исус Христос изгонва от храма". Касабов също е водел предаване по СКАТ, бил е в "Атака", но е станал депутат от НФСБ - партия, която участва в управлението на страната. Това говори, че понятието след журналистическия жаргон влиза и в официалния език на властта.

То с днешна дата очертава намаляващия кръг на поддръжниците на отвореното общество, което - без да се връщаме към дефиницията на Карл Попър и да го описваме в цялата му сложност, просто не се управлява на принципа "мой човек". Соросоиди са наивници, останали в България, защото все още се надяват, че и българското общество може да стане такова. А етикетирането им от своя страна трябва да им подскаже, че са нежелани от властта, че са вътрешни емигранти. Посоката, в която и кандидатът за главен прокурор вижда враговете си, подсказва, че соросоидите скоро ще попаднат сред тях.

Още от Анализи и Коментари