Що за абсурд е идеята за зелените таксита?

Миналата седмица бе публикуван проектът за промяна на наредбата за таксиметров превоз на пътници към Закона за автомобилните превози. Първото впечатление от текста е основната причина за нейната промяна, посочена от администрацията: “Тъй като потребителите невинаги са способни да преценят в конкретния момент качеството и цената на предлаганата услуга и да направят своя избор, регулацията на цените за предоставянето на таксиметрови услуги чрез определянето на максималните им размери ще доведе до защита на правата, както на българските, така и на европейските и чуждестранни граждани, потребители на услугата.”

Този аргумент сам по себе си би могъл да се приложи спрямо всички сделки и показва, че администрацията няма вяра в способностите на потребителите да преценяват за себе си кое е изгодно и кое не. Другият лайтмотив е подозрението, че всички таксиметрови шофьори/фирми имат за цел измама на клиентите и потребителите се нуждаят от защита. И двете предположения, разбира се, са грешни, но дават ясен пример каква е изходната позиция на чиновниците при мислене на политиките.

Две са основните точки в наредбата – въвеждане на извънградска тарифа за таксиметров превоз и трайно боядисване в зелен цвят, когато превозното средство е хибридно или се задвижва изключително с електрически двигател. Целта, според авторите на идеята, е “опазване на околната среда и стимулиране използването на екологично чисти автомобили”.

Не става ясно как изискването за зелена боя ще стимулира покупката на електро- или хибриден автомобил. Идеята обаче е развита от представители на бранша – те предлагат субсидиране на тези шофьори, които решат да закупят такъв тип екологично чист автомобил.

Тук изникват няколко очевидни проблема. Първият е самото финансиране на предложението. В момента в страната има около 50 хил. таксита и ако проектът успее да постигне целта си, а именно създаването на стимули на голям брой таксиметрови шофьори да преминат към “зелени” автомобили и вземайки предвид факта, че тези субсидии няма да са малки по размер, проектът би глътнал огромни бюджетни средства.

Второ, би било изключително трудно за общината да намери пари за субсидията. Ако нейният размер е твърде малък, ефектът от нея ще бъде минимален. От друга страна, ако субсидията бъде твърде голяма, това ще създаде големи бюджетни проблеми.

Трето, въвеждането на подобна субсидия неизбежно ще доведе до голям брой корупционни практики и голям брой екологично чисти автомобили на хартия. Оставяме на страна въпросът доколко е справедливо всички данъкоплатци да поемат разхода за удоволствието на зеленолюбителите да се возят на подобни таксита. В крайна сметка, всичко си има цена и ако човек иска подобно такси, то трябва да си плати, а не да прехвърля сметката на данъкоплатеца.

Последният ни коментар е по същество. Проектът за наредба изобщо не съдържа каквато и да е информация за това колко таксита ще засегне (извънградските и екологичните), колко клиенти ще бъдат повлияни, как това ще се отрази на цените, достъпността, приходите в общината и т.н.

Абсурдно е изобщо да се коментират подобни проектонаредби без подобни изчисления, независимо дали идеите са логични или не.

*Текстът е със съкращения. Заглавието е на Mediapool