Симеон и смъртта на Илия Павлов

Илия Павлов беше емблематична фигура. Издигнал се от дребен държавен чиновник и сътрудник на Държавна сигурност до Номер едно в българския частен бизнес (и осми по богатство в Източна Европа), той си спечели ненавистта на мнозина и почитта на малцина, сред които се оказа и сегашния министър-председател.

Между Илия Павлов и Симеон има някои сходства: и двамата се появиха изневиделица; и двамата стигнаха до върха; и двамата стояха над институциите, които ръководят; и двамата поеха кормилото на своите територии не в резултат на предишния си опит или образование; обществото виждаше и двамата като свръхвлиятелни чудотворни личности. По тези и други причини не е странно как те се оказаха съдружници в управлението на "България" ООД.

Сега, когато единият беше застрелян като на филм, нормално е да се запитаме: носи ли другият някаква отговорност ?

Този въпрос има повече от един отговор. Първият е без съмнение "не". Никой не би си помислил, че Симеон би могъл да има каквото и да било общо с бизнесите на Илия Павлов. Техните отношения вероятно могат да се определят като отношения между беден бивш монарх и презабогатял човек от простолюдието. Царете обичат преуспели поданици и тази любов често е взаимна, силна и дори страстна като между красавицата и звяра. Освен това се предполага, че Илия Павлов до голяма степен е финансирал НДСВ.

Симеон обаче, колкото и неговата природа да се противи на този факт, е и министър-председател на България. Той стои начело на правителството, а де факто и на парламентарното мнозинство, и носи отговорност за техните действия и бездействия.

Какво уби Илия Павлов?

Ще се появят много версии за смъртта на Павлов. Някои от тях ще отпаднат, а повечето ще си останат да висят пространството, защото убийците е най-вероятно никога да не бъдат открити. Най-многото, на което може да се надява МВР, е да хване някой снайперист с украински паспорт и чеченски произход, който категорично ще отрича каквото и да било участие в покушението.

Това, което основателно разтревоженият и дори уплашен български гражданин би могъл да се запита, е: какво прави подобни престъпления възможни? Що за държава е това, след като в нея избиват бивши министър - председатели, висши прокурори и водещи бизнесмени?

Отговорът поне на този въпрос е прост: това е

държава, в която бизнес и политика за недопустимо обвързани.

Това е държава, в която депутатите стават бизнесмени, защото са депутати, а не защото са успели в бизнеса или в някоя професия. Това е държава, в която приватизацията се забави толкова, че даде възможност за обилно кръвосмешение между частно и държавно; в която висшите държавни чиновници и заместник -министри държат платени постове в предприятия, които се очаква да бъдат приватизирани от тях; в която властта (за щастие неуспешно) постоянно се меси в медиите; в която предприятия, изкуствено държани в продължение на години на ръба на приватизацията, финансират политически партии; в която толерантност към корупция се разменя за политическа поддръжка, а понякога служи и за пряк политически контрол.

Тази огромна мъглива територия между частно и държавно пречи на държавата и частният бизнес да установят нормални взаимоотношения на контрол, респект и подкрепа помежду си.

Нещата се решават политически или роднински.

Правителства, министри и министър председатели обявяват война или безрезервна подкрепа на личности, вместо на бизнес принципи. Павлов е приятел на един, враг на друг, днес е в немилост, утре го канят на сватба.

Правителството (и това, и други преди него) сякаш не разбира, че работата му не е да участва в управлението на бизнеса, а в това да осигурява условия за развитието му, сигурност във функционирането му и контрол върху практиките му. Ако правителството се беше съсредоточили изцяло в категорично оттегляне от фирмено управление и в упражняване на стриктен контрол върху корпоративните действия, тогава този контрол нямаше да се упражнява в самите корпоративни среди със снайпери и бомби.

НДСВ дойде на власт с лозунга "Почтеност във всичко". За редовия гражданин е сравнително лесно да бъде почтен във всичко - достатъчно е да не краде, да не лъже и да си плаща данъците. За министър-председателя почтеността не се състои в това да не краде, а в това да се бори безкомпромисно за установяване на граждански, политически и корпоративни отношения на почтеност. За лидера на една държава отшелническата святост е криминално поведение. Няма нужда човек да е завършил Харвард, достатъчно е да е гледал няколко каубойски филма, за да разбере, че когато благостта е основното качество на местния шериф, престрелките по главната улица видимо зачестяват.

Вероятно най-достоверните версии за убийството на Павлов ще се въртят около сблъсъци на корпоративни интереси. Фактът, че поръчителите са уверени, че смъртта на техния конкурент ще им реши проблема, говори, че реална конкуренция и контрол върху нея в страната няма. В това, че Павлов е близък с премиера или пък с други политици и депутати, няма нищо необичайно или тревожно. Това обаче, че близостта им, в очите на гражданите и на корпоративните партньори и конкуренти,

може да се преобразува в пазарно предимство

е страшно. Активната демонстрация на отделяне на частните бизнес интереси от политическите и държавните кръгове е една значителна превантивна мярка, която е изцяло отговорност на правителството.

"Почтеност във всичко" също изисква прозрачност във всичко. Това ще рече, че съдбата на крайморския булевард ще се решава не между депутати, кметове и магически забогатели предприемачи в някоя задимена кръчма в малките часове на нощта, а на основата на ясни конкурсни процедури и според волята на гражданите на Варна, които би трябвало да извлекат максимална полза за града и за всеки от тях.

"Почтеност във всичко" означава също и гарантиране на чистотата на окръжаващата бизнес среда. Това означава не само категоричното недопускане на лица от категорията "Чорни" в страната, но и ясна позиция на правителството, че подобни лица е по-добре да си търсят работа отвъд Калотина; че идеята за "амнистия на капитали" е недопустима и не подлежи на обсъждане; че лица и фирми от териториите на бившия Съветски съюз и други корпоративно криминални територии ще бъдат обект на специално наблюдение; че в страната безкомпромисно ще се следи лица с криминално минало да не бъдат допускани до директорски позиции (включително и в частни фирми).

"Почтеност във всичко" означава също, че правителството и парламентарното мнозинство ще направят всичко необходимо за ефективното функциониране на криминалната следствена и съдебна система; че управата ще направи всичко възможно да възстанови доверието на гражданите в справедливостта и поне ще се разграничи от лица като Филчев, ще изхвърли превърналия се в посмешище вътрешен министър и ще сложи начело на администрацията на МВР перфектен администратор, а не някакъв Крали Марко, чиято основна тревога е дали той или шефът му ще стигнат първи на мястото на поредното кръвопролитие.

"Почтеност във всичко" означава и насърчаване на навлизането и на конкуренцията на доказани в ефективността си и почтеността си световни фирми, които биха могли по пазарен път да ограничат пълзящия успех на странни корпоративни октоподи.

Тогава Мултигруп, ТИМ, Майкъл Чорни, Газпром, Топенерджи и т. н. и т. н. ще знаят, че враг на техните корпоративни фантазии на територията на България са не директорите на техните конкурентни фирми, а стимулираната от държавата прозрачна конкуренция между най-добрите и че ефективността и ниските цени са по-ефективни конкурентни инструменти от бомбите и куршумите.

Лека му пръст на Илия Павлов. Неговите деца обаче имат всички основания да зададат всички тези въпроси на приятелите на баща им. Каквато и да би била алтернативата на неговото убийството, те биха предпочели да го видят банкрутирал или в затвора, вместо заровен в пръстта.

Това са и въпроси, които би трябвало да си зададат и българските избиратели - особено онези, които не се замислиха дали избират партия или приемат дарена чудотворна икона.

Погледнато от този ъгъл излиза, че това правителство носи някаква отговорност за смъртта на Илия Павлов. Друг е въпросът: само това ли правителство?