Симеон игра с двама кандидати на изборите в София

Г-н Минчев, антипартийното победи ли партийното на тези избори?

Краткият отговор е “да”. Разбира се, ако трябва да дадем един по-подробен отговор, трябва да се спрем на специфичната криза, която преживява българската политическа система през последните 6 години и резултатите от тази криза.

В същото време как си обяснявате победата на партиите извън София?

Разликата между София и останалите населени места може да бъде интерпретирана по различен начин и от гледна точка на различни фактори. На мен лично ми се струва, че победата на преимуществено червени кандидати в редица градове е следствие от факта, че БСП е управляващата партия в момента. Това винаги има значение при отчитането на първо място на политическите тенденции в ляво или в дясно. И на второ място не винаги е налице достатъчно силен и харизматичен кандидат, който да предложи индивидуална популистка алтернатива на институционалното статукво на партийно-политическата система.

С тази победа в София, завършена ли бе подготовката за Бойко Борисов да си направи собствена партия?

Не зная дали е завършена, но е много съществена крачка в тази посока. Това, което според мен Бойко Борисов ще се опита да оползотвори оттук нататък е да не слиза от гребена на вълната, след като веднъж се е качил на него. Ще се постарае тази вълна да го отведе възможно най-далеч и най-високо. Тук се появяват серия от въпроси. Първо, доколко политическата воля на Бойко Борисов е напълно автономна. Той не само се разграничава, а и атакува партиите, но не казва нищо за Симеон Сакскобургготски. Много често го споменава като “царя” и очевидно остава напълно лоялен към него. Дали Бойко Борисов всъщност не е тази популистка фигура, която в политическия живот ще обслужва занапред помръкналия облик на царя-спасител, който обеща да свърши всички неща в държавата за 800 дни и излъга хората? Симеон обаче не се е отказал от своя политически проект в България и ще виси въпросът дали Бойко Борисов не явява негова ракета-носител в тези му амбиции.

Вие казвате, че Симеон е играл с двама кандидати в София и реално е спечелил изборите?

Да, така е. Смятам, че Сакскобургготски може да си позволи да играе и с повече от двама кандидати, предвид на различните политически ситуации в дневния ред. Може да играе със собствената си партия НДСВ, с популярни фигури като Борисов в случая, може да си позволи да играе с Атака, чийто лидер Волен Сидеров е толкова ревностен православен християнин, че искаше преди приемането на всеки закон в парламента да има одобрение от Светия синод, а Светия синод, както знаем, е в много топли отношения със Симеон Сакскобургготски.

Вариантите са практически неограничени и произтичат от обстоятелството, че основните феномени в политическия ни живот вече са продукт на задкулисно договаряне и планиране, а не на публична връзка между представляващи и представлявани, между граждани и властови институции.

Това е голямата криза на българската политическа система в последните 6 години. Тя се развива на три нива. Първото е криза на гражданското представителство в институциите. Второто е криза и силно фрагментиране на партиите, които стават все по-малки, все по-безпомощни и все по-непопулярни. Третото ниво е неефективността на институциите, които позволяват на фигури като Бойко Борисов, преди това на Волен Сидеров и на Симеон Сакскобургготски да прескачат институциите и да отправят директни апели към гражданите като им обещават, че лично те могат да им помогнат да си решат проблемите.

Това, разбира се, не може да се случи, защото никой в личното си качество не може да го направи, но резултатът от подобен популистки апел е, че обикновено зад тази харизматична популистска фигура се натрупват множество групови задкулисни интереси, които изместват гражданите от публичния механизъм на представителство и изработват един задкулисен, непубличен механизъм на натиск на своите интереси върху тази популистка фигура, която е спечелила доверието на избирателите. По този начин се подменя изцяло фокусът, смисълът и съдържанието на цялата политическа система. От демократична, публична обвързаност между граждани и институции, тя се превръща в задкулисна групово-користна обвързаност между популистки лидери групови интереси.

Ако Бойко Борисов реши да направи партия, тя ще бъде ли сателит на НДСВ и каква ще е връзката ѝ с Атака, защото той вече отправи няколко послания в тази посока?

Всяко сравнение между Сидеров и Борисов е в драматична степен в полза на Борисов. Но подходът е един същ – той е популистки. Дали една партия на Борисов би обслужвала интересите на Кобурга е рано да се каже. Стои въпросът каква е степента на неговата лична лоялност към Симеон, защото да не стане така – хората да са гласували за Борисов, защото той изглежда силен, мъжествен, способен на промяна, а впоследствие да се окаже, че за вкарали във властта Кобурга през задната врата. Ще научим отговора на този въпрос твърде скоро, тъй като идват президентски избори, най-вероятно след тях ще има и предсрочни парламентарни. Аз лично не изключвам подобна партия, каквато Борисов би могъл да направи, да не бъде сателит на НДСВ, а да бъде част от прикрития политически проект на Кобурга, който от една страна играе открито с НДСВ, от друга, полуоткрито с Бойко Борисов, от трета още по-прикрито с Атака, а от четвърта страна може да се появи друг политически фактор, да подреди пъзела така, че да се окаже начело на държавната власт.

Допускате ли Борисов за втори път да се откаже от доверието, което му е оказал народът и да се впусне в едни президентски избори?

Трудно ми е да направя една подобна прогноза. Преди всичко не е ясно дали Симеон Сакскобургготски ще атакува президентския пост. Може би му се иска, но аз лично не виждам по какъв начин той би могъл да спечели 50 плюс 1 процента от прекия вот на гражданите. Дори и ако една фигура като Бойко Борисов бъде негов кандидат за вицепрезидент. Така, че ще видим дали ще надделее амбицията или пък разумът и предпазливостта.

Какво политическо послание би трябвало да са получили Симеон Сакскобургготски и Георги Първанов от толерирания от тях Бойко Борисов, предвид победата му над техните партии?

Посланието може да бъде -  сега аз съм най-популярната политическа личност в страната и в София и имам намерение да оползотворя този свой потенциал. Предстои да видим дали Бойко Борисов може да жертва своите лични политически интереси в името на лоялността си към Сакскобургготски. Нека да не забравяме, че тази лоялност е само една възможност. Тази лоялност може и да се изчерпи в един момент. Популизмът е политически феномен, при който е трудно да се правят прогнози, защото няма институционални механизми и някаква лесно проследима публична логика.

Това, което ми се струва най-вероятно за Бойко Борисов е, да направи партия и да обедини дясното пространство по логиката и по собственото си разбиране за патриотизъм, закон и държавност. Едно разбиране, което попада в класическия консервативен сектор на политическия сектор.

Всичко възможно ли направи БСП на тези кметски избори в София?

БСП направи възможното, защото Дончева беше един добър кандидат за кмет – добър в относителен план. Аз не виждам някой в БСП, който да бъде по-добър от Дончева. Въпросът е, че БСП има своите обективни ограничения в София, където никога не е била партия на мнозинството. Тя е най-голямата партия в столицата, но това се получи заради кризата на партийната система. Освен това БСП е една силно разделена, в нея имаше много интересни и противоречиви политически амбиции по време на кампанията, което доведе до това, че БСП не успя да надхвърли тази 1/3 от гласовете, които и се полагаха.

Какъв е изводът, който десните трябва да си направят от тези избори. Бе загубена и последната дясна крепост?

Те трябваше да си направят заключенията доста по - рано. В момента могат да наблюдават само поредния кръг от движението на спиралата надолу. Това, което могат да направят, е калкулацията колко остава до дъното.

Чии сметки обърква НДСВ – на дясното, на коалиционните си партньори?

Доколкото можем да разглеждаме НДСВ като функция на политическия проект на Симеон Сакскобургготски, тя е призована да обърка всички сметки. Поради простата причина, че целите на Сакскобургготски са да деструкторира партийната система в степен, в която партиите да придобият статута на многобройни скарани по между си котерии, които един вещ играч би могъл да координира произволно във всеки един момент в полза на своя собствен план. Това е политическият проект на третия Кобург, както това бе проектът на втори и на първия Кобург. Доколко сега НДСВ продължава да бъде пряка и безмозъчна функция на този проект е интересен въпрос, но тази партия има  елит от политически фигури с автономни амбиции, различни от тези на Кобурга, но все още са поданици и не смеят да се еманципират напълно. Същевременно не са готови да си сложат главата на дръвника само и само Кобургът да упражнява своите властови амбиции. Те имат свои планове, но за момента вървят в пакет с тези на Симеон.

С подобно политическо поведение идва ли краят на НДСВ?

Няма да видим края на НДСВ. Така, както вървят нещата, НДСВ ще се институционализира след излизането си от коалицията с БСП като една от двете големи дясно-центристки партии в България. Струва ми е, че у нас ще се повтори полския модел – с една партия по в дясно, която да бъде по-скоро морална десница. Дали това ще бъде ДСБ, дали ще бъде партията на Борисов, във всеки случай такава партия ще се утвърди на българската сцена.

И втората голяма дясноцентристка партия ще бъде НДСВ, която най-вероятно ще привлече в орбитата си остатъка от СДС, който под управлението на Стоянов ще се сателитизира към НДСВ. И това ще бъде втората голяма партия – партията на свободния пазар, на свободната икономика. В момента НДСВ е в коалиция с БСП, но е всеядно политическо животно и не пречи в един момент, излизайки от коалицията, да си смени цвета и да каже: ето, ние сме десни. От гледна точка на безскрупулната употребата на държавата за частни и лични интереси, те са пазарна десница. Съжалявам, от балкански тип, но наистина са пазарна десница.