Симеон остана без царски ходове

Откритата война, в която влязоха управляващи и съдебна власт, от вчера навлезе в решителна фаза. Часове след като Конституционният съд (КС) стопира съдебната реформа, Върховният административен съд (ВАС) окончателно отряза избора на кандидата на "Дойче банк" за купувач на Булгартабак.

Новината от решението на КС е, че главният прокурор Никола Филчев остава недосегаем, след като отпада възможността една пета от Висшия съдебен съвет да иска сваляне на имунитета му.

Това означава, че независимо до какви резултати стигнат висшите магистрати в разследването си срещу Никола Филчев, те остават практически блокирани да предприемат следващ ход. Президентът, премиерът и парламентът, които до този момент не реагираха на сигналите, че главният прокурор злоупотребява с власт, сега съвсем ще се снишат.

Правителството в кръгова отбрана

Това обаче е само едната страна на големия въпрос какво следва оттук нататък, защото с решението на КС се блокира и съдебната реформа, която е категорично изискване както за ЕС, така и за НАТО. А прокараните от министър Станков и отменени от КС промени в закона бяха оценени от Европейския съюз като стъпки в правилната насока.

Междувременно приватизацията на "Булгартабак" се отлага за неопределено време, след като ВАС нареди на Агенцията за приватизация да поиска по-висока цена от всички кандидати, с изключение на "Метатабак", чието декласиране бе потвърдено. В наддаването за тютюневия холдинг обаче остава другият кандидат на Чорни - "Тобако холдинг", който вече ясно показа, че няма да се спре пред нищо, за да спечели.

Прокуратурата блокира и другата голяма сделка на кабинета - тази на БТК. Изборът на "Вива венчърс" за купувач на телекома бе пратена от хората на Филчев отново във ВАС. Предвид бойната ситуация, финалът изглежда почти предизвестен.

Мнозинството реши да отговори на атаките чрез законови промени, които да не позволят съдебна намеса в приватизацията. Намерението е сделките да се финализират, включително и чрез отменяне на влезли в сила съдебни решения.

Висш магистрат обаче предупреди министрите, че ако приключат сделките в нарушение на закона, ги очаква съд. Налагайки вето върху друг закон, президентът ясно посочи, че не би пуснал готвената отмяна на съдебен контрол върху приватизацията. В крайна сметка спорът отново ще опре до Конституционния съд, който вече недвусмислено защити съдебната власт.

След всичко случило се управляващите вероятно отново ще повторят, че действията на съдебната власт са открита политическа атака срещу тях и саботират преговорите за ЕС и НАТО. Този извод обаче би бил верен само донякъде.

Проблемите са и в правителството, и в съдебната власт

Никой не може да се закълне, че съдебната власт е безпристрастна и некорумпирана. Но основният проблем е, че възприемането на стандартите на ЕС и НАТО означава върховенство на закона и правов ред, а не неглижиране на съдебната власт в името на политическата целесъобразност. Дори това да е съдебна власт, стигнала до абсурда да мотивира решенията си с икономическата целесъобразност, както в случая с "Булгартабак".

От друга страна, факт са и множеството аргументи, които самите управляващи поднесоха на тепсия за боя, който понасят в момента. Вместо да приемат ясни стратегии за приватизацията на "Булгартабак" и БТК - структуроопределящи отрасли за българската икономика, още в парламента царистите платиха дан на популизма и отстъпките. Ясните изисквания за качество на купувача на тютюневия холдинг бяха заменени с илюзорни обещания за поминъка на Догановия електорат. Липсата на новите законови правила в телекомуникационния сектор позволи на купувачите на БТК да аргументират цената за сметка на риска.

С почти безотговорното си поведение и към двете важни сделки, депутати и министри оставиха Агенцията за приватизация да се пържи на огъня между некадърността на двете концепции и претенциите на купувачи.

В крайна сметка, калпавото изпълнение на иначе благородната цел БТК и "Булгартабак" да попаднат в ръцете на стратегически инвеститори, даде достатъчно формални основания на съдебната власт да отвърне с удар на опита за нейното реформиране.

Така или иначе, остава генералният въпрос какво да се прави, ако съдебната власт е пристрастна и корумпирана, а главният прокурор е безконтролен. Въпрос, който стои не само пред това, но и пред всяко следващо управление

Ще може ли Симеон да промени Конституцията?

Конституционният съд ясно заяви, че сегашната Конституция разрешава на съдебната власт да прави всичко онова, което се разиграва в момента. Затова и генералното решение на проблема е промяна в Конституцията.

И тук обаче НДСВ няма голямо място за маневриране. Още при приемането на поправките в закона за съдебната власт СДС предупреди, че промяната на системата трябва да тръгне от Конституцията. Министър Станков подкрепи тези предложения, но настоя законът да се приеме. БСП и президентът Първанов подкрепиха поправките в закона, но не пожелаха Конституцията да се променя. Разнобой по темата пролича и в самите редици на НДСВ - шефът на ПГ на НДСВ Панайотов застана зад възможността за спешна промяна на Конституцията, а шефът на парламента Герджиков обяви, че не е необходимо да се бърза.

Дори ако под натиск от страна на НАТО и ЕС Симеон стегне царските редици и всички се съгласят в необходимостта от промяна в основния закон, дори и ако се споразумеят за подкрепата на СДС, въпреки острите квалификации напоследък помежду им, остава висящ въпросът може ли този парламент да променя Конституцията.

СДС вече се обърна с такова питане до КС. Конституционните съдии могат да отговорят, че само Велико Народно събрание може да променя Конституцията, с което на практика да блокира всяка възможност на това управление да промени каквото и да е по отношение на съдебната власт.

Така управлението на Симеон Сакскобургготски след първите си 500 дни на власт изглежда безнадеждно обречено. То вече е белязано като управление, което действа в нарушение на законите и Конституцията, провали се в главните си приоритети, които само прогласи - приватизация, инвестиции и подобряване живота на хората.

Единствените категорични успехи са поканата за членство в НАТО и получаването на 2007 г. като дата за членство в ЕС. Именно поради това обаче управляващите изглежда са силно притеснени за бъдещето си и гледат с нови очи на ситуацията. Защото най-накрая усетиха, че успехите им вменяват и нови отговорности, в които не се вместват лобистките структури и икономически групировки, платили за тази власт и донякъде успели да се възползват от нея през първите 500 дни. В новите отговорности не се вписват и зависимите от чужди служби и досиета, за чиято вреда НДСВ се сети едва преди дни, и то след като отдавна закри комисията "Андреев".

Притиснат отвсякъде, дори ако Царят все пак реши да разчисти тези хора, вече е твърде съмнително дали ще му се даде възможност да го направи. При всички случаи обаче Симеон вече няма друг избор, освен да действа решително. Политиката на лавиране, двусмисленост, привидно съгласие с всички и заиграване със съмнителни фигури и кръгове, го доведе до тресавището, в което все по-дълбоко затъва. Оттук нататък място за царски ходове няма.