Симеон Сакскобургготски и стаята на тайните

Напоследък премиерът Сакскобургготски и обкръжението му демонстрират типично поведение на хора, които заедно са заровили труп в мазето или пазят някаква друга дълбоко срамна тайна, която ги прави съдружници по неволя.

Не може да има друго обяснение за добре прикриваните действителни мотиви на един или друг ход или решение, както и за разиграваните пред публиката водевили.

Поредният епизод от театрото е с подадената и впоследствие оттеглена оставка на финансовия министър. Всичко завършва с хепиенд. Юпито остава, държавата е спасена от финансова и политическа дестабилизация, депутатите спокойно довършват летните си отпуски.

Кой знае защо обаче, почти никой не е изненадан. И почти нямаше политик или наблюдател извън НДСВ, който да се прави, че взема насериозно разиграната оставка, посрещната като римейк на вече преживяното с оставката на главния секретар на МВР Бойко Борисов.

Разликата обаче е тази, че оставката на Борисов не беше приета, докато Велчев сам да оттегли своята. В първия случай премиерът показва, че цени главния секретар на МВР и не желае да се лиши от него, независимо от създалата се колизия между ген. Борисов и вътрешния министър. В случая с Велчев Симеон не показа нищо - просто го остави да виси във въздуха.

Другата съществена разлика е, че повечето депутати и министри от мнозинството посрещнаха с видимо облекчение оставката на ген. Борисов. Докато покрай оставката на Велчев царят беше подложен на силен натиск от страна на своите министри и депутати да го остави в кабинета.

Между двете оставки обаче има нещо повече от формални прилики и отлики. Логиката на събитията, довела до неприемането на оставката на Бойко Борисов през пролетта, изискваше от кабинета да си тръгне Милен Велчев.

Името на министъра бе забъркано в яхтения скандал, когато в края на април генералът обяви, че снимки доказват връзката на политици с мафията и че има доклад на спецслужбите по тази тема. Героите от снимките бяха Милен Велчев, бившият вече министър Пламен Петров, депутатът Мирослав Севлиевски в компанията на разследвания за контрабанда на цигари и наркотици Иван Тодоров - Доктора.

След като вътрешният министър преработи доклада на спецслужбите и публично унижи ген. Борисов, опровергавайки наличие на доказателства за връзки на политици с мафията, главният секретар подаде оставка. Която премиерът не прие.

Един от трите мотива на Велчев да се оттегли от поста беше, че МВР не направило достатъчно да изчисти името му около яхтения скандал. Другите два мотива звучаха много по-принципно, но за сметка на това се оказаха доста несъстоятелни. Първо, защото въпреки желанията на всички министри за повече средства, правителството гласува без възражения предложената от Велчев бюджетна маркорамка за три години напред, и то няколко часа преди той да обяви това като мотив за оставката си. И второ, защото при наличие на политическа воля парламентът може да одобри закриването на безмитните магазини.

Проблемът с чистото име на Велчев обаче остана най-голямата енигма. Бойко Борисов отказа да му издаде индулгенции, за разлика от Петканов, който продължава да твърди, че всички са чисти.

Едновременно с това контрабандните канали продължават да работят, а техните босове взаимно се прочистват. Само наивници могат да вярват, че тези канали са действали или действат без политическа протекция.

Освен това за изтеклите три месеца проблемите на Велчев с Доктора не само че не затихнаха, а се увеличиха.

Може би е чиста случайност, че министърът обяви оставката си ден след разбиването на боливийския кокаинов канал и реши да я оттегли ден след като бе убит един от най-големите контрабандист на оръжие и наркотици - Филип Павлов Найденов - Фатик. Както твърдят спецполицаи, фамилията Фатик е въвела Доктора в големия бизнес, който впоследствие обаче все по-трудно делели. Според Бойко Борисов контрабандистите са притиснати от успешни полицейски операции, които все повече стесняват пазарите им. Покрай международната операция за разбиването на боливийския канал името на Доктора отново беше намесено - засега като недоказана връзка с български участници.

На този фон страховете на Велчев изглеждат основателни. Не по-малки очевидно са страховете и на премиера, който през април не посмя да махне компрометираните в яхтения скандал министри, а сега отново не се реши на радикален ход, очевидно заради риск от правителствена криза и загуба на властта.

Така властта продължава да се крепи на общи тайни, взаимно изнудване и скрити "трупове". Към които изглежда никой, освен от време на време медиите, не проявява интерес, ако се съди по заспалото поведение на опозицията, изявяваща се като чудесен фон на публичния водевил.