Симеон слага натовски пагони на руски шинел

Според военния министър Николай Свинаров няма конфликт между правителството и президента за избора на нов началник на Генералния щаб на българската армия. И премиерът, и президентът, досега не са дали никакъв сигнал каква фигура виждат като най-подходяща да заеме поста на ген. Михов, чийто удължен мандат изтича през май.

Според една от версиите, фаворит на премиера и военния министър за шеф на ГЩ, е сегашния зам. шеф на Михо Михов ген. -лейтенант Никола Колев. Смята се, че неговото назначение би продължило линията на ген. Михов и без Михов, а кадрите на съветски военни академии, които оказваха съпротива срещу всяка стъпка в натовска посока, ще имат в лицето на Колев свой защитник срещу "посегателствата" на цивилните.

Бившият възпитаник на академия "Ворошилов" Никола Колев все още е на тримесечно обучение в САЩ, което ще му даде шанс да пооправи биографичната си справка с оглед на новото поприще. Но дори и от Монтерей, Калифорния, ген.-лейтенант Колев не отказа интервю за българската преса, за да се противопостави на по-ранното пенсиониране на висшите военни. Така той даде своя принос към мощната кампания на началника си Михо Михов и на вицепрезидента Ангел Марин в защита на по-старото поколение генерали и полковници, без които България щяла да намали шансовете си за покана в НАТО, защото те били истинските реформатори в армията.

Впрочем, странно защо в публичното пространство бе отминато с мълчание изказването на вицепрезидента Марин, че той имал фаворит за началник на ГЩ и се надявал именно неговият кандидат да бъде избран. Вицепрезидентът няма правомощията на президента като върховен главнокомандващ, нито от функциите му произтича необходимост да изказва становища за промени в закона за отбраната или за кадрови назначения на висши военни. Но у нас генералите се ползват със статут не на надпартийни и деполитизирани, а на лица, които задават и "надзирават" политическата дискусия.

Ако премиерът наистина е наумил да направи Никола Колев шеф на ГЩ (вместо, например, да го изпрати военен аташе в Москва), това може да се окаже много интересен ход (според стилистиката на Сакскобургготски). Натоварен с отговорностите на най-висшия военен в държавата, която получава покана за членство в НАТО, Никола Колев трудно ще може да противодейства открито. На този пост той може да бъде неутрализиран успешно и заставен да върши всичко онова, срещу което се е съпротивлявал.

Така например Никола Колев беше за 250 хиляден военновременен резерв, а първата му задача ще бъде да започне съкращенията към 100 -хиляден. Колев се противопостави на премахването на ракетите СС-23, а веднага след евентуалното си встъпване в длъжност ще трябва да направи точно това. Никола Колев беше против самата идея за професионална армия, защото по неговите виждания тя трябвало да не се откъсва от народа, но няма да има друг шанс, освен да изпълнява закона и да работи за професионална армия. Колев възрази срещу изпращането на български военни в Афганистан, защото там било опасно за нашите военнослужещи. Но ще се наложи той да изпрати следващата българска мисия за Кабул, ако на 6 май осъмне като началник на ГЩ.

Освен това, изглежда всички, които смятаха, че командата "Бегом към НАТО!" не е здравословна за Българската армия, вече се обърнаха на 180 градуса. След като разбраха, че не могат да спрат процеса на присъединяване към НАТО, те мъдро решиха да го управляват.

Зад полемиките, които се водят на повърхността, стоят съвсем други интереси. Така например на дневен ред излизат два изключително важни въпроса - освобождаването от излишното оръжие и закупуването на ново въоръжение при модернизирането на армията по натовските стандарти. За мащабите на процеса на превъоръжаване може да съдим само от факта, че предстои да се намали повече от пет пъти оборудването и техниката, предвидени за 500 -хилядна армия в случай на война. Известно е кои държави в кои региона са най-подходящият клиент на оръжието, от което ще се освобождава българската армия.

За начина, по който върви модернизацията на отбраната ни, можем да направим заключение от трите досегашни търга, които бяха съпроводени с международни скандали. Независимо от размяната на ноти и контраноти от западни посолства, заинтерсовани от участието на техни фирми, трудно може да се избегнат съмненията, че конкурсните процедури не са прозрачни и че решенията се вземат при неясни обстоятелства.

Приемането на новия закон за търговията с оръжие и стоките с възможна двойна употреба няма да е достатъчен, за да гарантира прозрачност и контрол върху процесите на превъоръжаване от страна на цивилното ръководство на отбраната, правителството и парламента.

Затова е важно час по-скоро да се намери законодателно решение на въпросите за утилизацията на излишното въоръжение и за модернизацията на армията. Необходимо е да се даде възможност за граждански контрол върху двата процеса, като бъдат обявени публично приоритетите, сроковете, разходите и т.н.

Наличието на ясен регламент и действителен граждански контрол са най-сигурните гаранции за успеха както на реформата в армията, така и за членството в НАТО.