Синдикатите отново показват икономическо невежество и желание за власт

КНСБ организира пореден "протест", на който ръководството на синдиката изложиха исканията си за промяна в политиката на правителството. Накратко, те се изразяват в желание за повече власт, пожелания за всеобщо благоденствие и откровена икономическа неграмотност.

Държавата да взима по-малко и да дава повече. Ниски данъци за бедните, но за сметка на това - повече социални помощи и субсидии от бюджета. Това няма как да стане, или най-много - може да стане веднъж, докато се изхарчи фискалния резерв. После се повтаря сценарият "Виденов" от 1996 година.

По-високи заплати. Явно синдикатите не могат да проумеят, че правителството осигурява работа на 15% от заетите. За останалите важи логиката, че заплатата зависи от производителността, т.е. доходите ще растат заедно и с просперитета на предприемачите. Освен това, не е ясно дали експертите на КНСБ изобщо са сметнали какво означава 20 процентен ръст на бюджетните заплати. При разходи за труд от около 3 млрд.лв. на година, 20% правят около 600 млн. лв. Разликата с 6-7 процентните увеличения е около 400 млн. лв. допълнителен разход за бюджета.

Намеса на пазара на труда. Очевиден е стремежът за връщане на пълен социализъм и административна намеса при отношенията работник-работодател. Всъщност, за КНСБ отношенията би трябвало да са правителство-КНСБ, а работниците и предприемачите след това само да изпълняват постигнатите договорености. По друг начин не може да се изтълкува например идеята осигурителните прагове да се превърнат в минимални заплати, или "гарантирането" на вземанията на работещите при несъстоятелност. Намалената работна седмица ще създаде единствено хиляди нарушители; ако работниците искат да работят повече, а работодателите имат възможност да им предлагат заетост и заплащане, всички са доволни. Активистите на КНСБ е най-добре да се осведомят какъв дял от хората работят на две или повече места, включително нощем, събота и неделя, в желанието си за повече доход и благосъстояние.

Синдикатите като постоянен коалиционен партньор. Другите предложения на КНСБ не могат да се разглеждат като нещо различно от желание за повече власт. В рамките на представителната демокрация, правителствата се избират от гражданите, за да решават проблемите, оставени за "политическо" (или колективно, общо) решаване. Когато сбъркат, гражданите избират други. Синдикатите не се вписват в тази процедура, те претендират за представителност, но на кого? Очевидно не на всички граждани в републиката, така че какво отношение могат да имат например към управлението на предприсъединителните фондове на ЕС?

Ако желаят да имат легитимност за участие в политиката, включително приватизацията, трудовия пазар, определянето на данъците и съставянето на държавния бюджет, логично и почтено би било да се регистрират като втора социалистическа партия.