Сирия трябва да се вслуша в предупрежденията на САЩ

Поведението на Сирия по време на войната беше, меко казано, неразумно. Сирийците не затвориха границите си с Ирак и снабдяваха Саддам Хюсеин с най-необходимо снаряжение, включително с уреди за нощно виждане. Дамаск издаде най-малко 2000 паспорта на арабски доброволци, които пожелаха да се бият на страната на иракчаните срещу западната коалиция. Преди конфликта Сирия позволи от нейна територия контрабандно да бъдат вкарани оръжия в Ирак, а в замяна незаконно получи от Ирак огромни количества петрол.

А когато американските бомбардировки изтощаваха иракската съпротива, висши членове на режима на Саддам проучваха въпроса дали могат получат в Сирия политическо убежище.

Гневът на американците намери израз първо в лични контакти и след това, вече по-силно, и публично. Доналд Ръмсфелд и Колин Пауъл предупредиха Сирия да не дава подслон на бягащи членове на режима на Саддам; и двамата припомниха, че Сирия все още е в американския списък на страните, подпомагащи тероризма; а Ръмсфелд обвини Сирия, че допуска "много и сериозни грешки", че се обвързва не с този, когото трябва. И да не би президентът Асад да не разбере за какво става дума, президентът Джордж Буш лично обвини Дамаск, че притежава химически оръжия. Веднага след светкавичната война, която опустоши Ирак и свали диктатора, дори само тези думи трябваше да бъдат възприети като много сериозно послание.

Вашингтон насочва поглед към всички страни, имащи връзки с тероризма. Но това не значи, че американските войски са на път да прекосят сирийската граница. Да се предполага, както прави Асад, че Вашингтон се готвел да нанесе скоро военен удар по Сирия, е абсурдно и Джак Стро съвсем ясно разясни това на всички арабски лидери, с които се срещна по време на сегашното си посещение в Персийския залив.

Но въпреки това, както каза Стро, Сирия ще постъпи добре, ако вземе предвид "новата реалност" в района. Сирия, загатна той, е редно да си зададе някои неудобни въпроси за бившето си сътрудничество със Саддам и за сегашната си политика на конфронтация. Такива въпроси със сигурност вече възникват. Макар че Сирия все още се управлява от същата тази партия Баас, която държеше властта в Багдад, управлението на Асад не може да бъде сравнявано с тиранията на Саддам Хюсеин. Асад-син дойде на власт, като декларира намерението си да промени неефикасния и задушаващ режим, установен от баща му. Засега нещата не изглеждат обнадеждаващо. Защото получилият образование на Запад президент или не желае, или не е в състояние да се противопостави на властта на консервативната стара гвардия.

Американските предупреждения трябва да го подтикнат да побърза. "Шокът и ужасът", стоварил се върху Багдад, отекна далеч извън Ирак; затова ще е разумно Асад да започне да действа сега, докато старата гвардия още е объркана.

Великобритания изпраща много по-помирителни сигнали и на Дамаск, и на Иран. Стро и Тони Блеър искат да насърчат диалога с ръководствата на двете страни. Имайки предвид американските предупреждения, това може да изглежда объркващо, но всъщност е много полезно. Ако мюсюлманският и по-специално арабският свят разбере, че Западът е институционално враждебен към тях, широко разпространеното схващане за антиислямски кръстоносен поход ще пусне здрави корени. С предложението си за по-тесни връзки Блеър набляга на това, че Западът е заинтересован да сътрудничи с умерения ислям; изказванията на Буш подчертават рисковете, които тези страни ще поемат, ако не се възползват от възможността да се реформират.

Новата реалност след Ирак вече е очевидна за други страни. Ариел Шарон пое най-категоричния си досега ангажимент да има бъдеща палестинска държава. Това става в момент, когато новият палестински премиер предизвиква Ясер Арафат да включи в кабинета си повече умерени политици. Дори Северна Корея даде да се разбере, че ще бъде по-гъвкава при бъдещите си преговори за нейната ядрена програма. Това наистина е "нова реалност", която изисква да се сложи край на старата политика.

По БТА

Още от Свят

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: