Скандали и за парите на НОИ и Здравната каса

Дискусиите около бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) в четвъртък преминаха в същия дух като продължилия 17 часа дебат за държавния бюджет. Острите реплики, обвиненията, демонстративното напускане на пленарната зала отново не бяха спестени.

При обсъждането на бюджета на ДОО ябълката на раздора се оказа нарастването на минималния осигурителен доход. Дебатът по темата продължи повече от час и завърши с протестното напускане на заседанието на депутатите на ДПС. До това се стигна след като бе отхвърлено предложението на Хасан Адемов (ДПС) минималните осигурителни доходи за земеделците и тютюнопроизводителите и за самоосигуряващите се лица да се запазят на равнищата от тази година - съответно 65 лв. и 240 лв.

След като ДПС напусна залата, мнозинството прие минималният осигурителен доход на земеделците и тютюнопроизводители да се увеличи на 240 лв., а този за самоосигуряващите се - 420 лв.

Зам.-председателят на ДПС Лютви Местан заяви, че при това положение недоволството на тютюнопроизводителите е неизбежно, а думите му бяха разтълкувани в залата като заплаха за граждански бунтове. Той обаче заяви, че бунтовете се провокират не от ДПС, а от политиката на управляващите.

Местан посочи, че едно семейство не може да произведе повече от 800 до 1000 килограма тютюн за година. “За тази продукция при средна изкупна цена от 4.0-4.50 лева това семейство ще получи около 4000 лева приходи. 60 процента от тези средства се приспадат за нормативно признати разходи и остават 1600 лева доход за годината. Двамата осигурени ще трябва да внесат в НОИ 1670 лева, т.е. ще бъдат на загуба със 70 лева“, изчисли Местан и допълни, че към това трябва да се добавят и 160 лева плосък данък.

“Увеличението се предлага, защото 10 години чрез пенсионната реформа се поемаха реформите в образованието, в здравеопазването, в отбраната. Не може пак чрез осигурителната система да се поеме неизвършената реформа в земеделието“, коментира зам.-социалният министър Христина Митрева. ”Дефицитът във фонд ”Пенсии” се увеличава, дефицитът в социалното осигуряване и участието на държавата се увеличава, а в същото време нищо не се прави, за да има някаква равнопоставеност между осигурените лица”, коментира Митрева.

Тя обясни, че лица с 260 лв. осигурителен доход трябва да получат пенсия 93 лв. за мъжете и 87 лв. за жените.

“На тези хора за сметка на другите осигурени лица се додава към пенсиите, за да имат минималната пенсия. Тези, които са на максималния осигурителен доход 2000 лв., нищо не се додава, те си изработват пенсиите и техните пенсии се преразпределят и затова имаме таван на пенсиите“, коментира Митрева.

Увеличението на пенсиите – от юли

Спорове имаше и около пенсиите. Отхвърлено беше предложението на Емилия

Масларова и на Драгомир Стойнев от Коалиция за България за увеличение на минималната пенсия през второто полугодие по т.нар. "швейцарско правило".

Социалният министър Тотю Младенов съобщи, че освен добавките за старост на пенсионерите над 75 години и т. нар. "вдовишки" добавки, които ще се увеличат от 1 юли 2010 г., ще има и актуализация на всички пенсии съобразно приходите в бюджета. По думите му дори може да се окаже, че увеличението на пенсиите за осигурителен стаж и възраст ще бъде по-голямо, ако не се прилага "швейцарското правило". Масларова обаче заяви, че увеличението по т. нар. "швейцарско правило" е по-справедливо, тъй като се отчита динамиката на осигурителния доход и инфлацията.

Пенсионерите, навършили 75-годишна възраст с пенсия до 150 лв. ще получават от 1 юли догодина добавка към нея от 50 лв. Добавката за старост при пенсиите от 150 до 200 лв. ще бъде 40 лв, от 200 лв до 250 лв. - 30 лева, а от 250 до 300 лева - 20 лв.

Бюджетът на НЗОК с излишък 830 млн. лв.

Спорове не липсваха и при гласуването на бюджета на НЗОК, в чийто окончателен вариант бе запазен рекордният излишък от 830 млн. лева. ГЕРБ не прие предложението на левицата разходната част на бюджета на касата да се увеличи с около 450 млн. лв. за сметка на излишъка, както и това на ДПС – завишението да е с 580 млн. лева.

Според Хасан Адемов трябва да се прекрати порочната практика да се залагат големи излишъци. По думите му не става въпрос за пенсионно осигуряване и парите на гражданите трябва да бъдат използвани за здравеопазване.

Мнозинството отхвърли предложенията на опозицията да отпаднат лимитите, да не се въвеждат делегирани бюджети за болниците и да се премахне изискването само лечебници със специалисти на договор да могат да сключват договор с НЗОК. От ГЕРБ обаче се оправдаха, че ограниченията и лимитите не са измислени от тях, а в условия на криза отпадането им е невъзможно.

В бюджета на НЗОК са заложени приходи и трансфери в размер на 2.5млрд. лева и разходи за по-малко от 1,7 млрд. лв.