След 10-15 г. зеленият ток ще е по-евтин от конвенционалния

След 10-15 г. зеленият ток ще е по-евтин от конвенционалния

Г-н Бобочиков, темата за зелената енергия става все по-актуална, но е и много скъпа. Как да бъдат убедени българите, които са изключително чувствителни на тема повишаване цените на енергията, че се налага да платят за опазването на климата?

Не само в България, в много държави хората не са готови да приемат зелената енергия и това се дължи най-вече на недостатъчна активност от страна на правителствата да обяснят на хората и да популяризират нуждата от борбата срещу глобалното затопляне.

Но проблемът с глобалното затопляне е тук и ние трябва да направим нещо сега, за минимизиране на неговия пагубен ефект. В следващите 20 години той би имал огромни последици, ако не се плати съответната цена сега, за да се намали неговото влияние.

Ние в момента знаем точно колко струва на българските потребители зелената енергия – 2 ст. на киловатчас от цената на тока, която е около 1 лев. Факт е, че с нарастването на дела на вятърни, слънчеви и други възобновяеми мощности, цената ще расте. Но едновременно с това трябва да знаем, че цената на петрола също ще се увеличава. В един момент тя ще стане огромна, защото това е изчерпаем ресурс.

Ако сега тръгваме от висока цена на зелената енергия, трябва да сме наясно, че след 10-15 години цената на петрола ще я настигне, даже ще я задмине. Тогава един значителен дял от зелена енергия ще гарантира независимост на доставките, достъпен енергиен ресурс и стабилност на икономиката.

Един от проблемите с енергията от възобновяеми източници (ВЕИ) е, че тя е несигурна и прави трудно управлението на енергийната мрежа.

Да, по-трудно е управлението, по-предизвикателно е, но не е невъзможно. В Дания в определени случаи делят на вятърната енергия достига до 100 процента от товара на системата, в Испания стига до 40 на сто. Изисква се просто “smart grid“ (умна мрежа), извинявам се за английския термин, и смарт диспечинг, имаме достатъчно смарт хора, които могат да бъдат обучени да работят със специалния софтуер за управление на тези системи.

България има 3 хил. мегавата инсталирана мощност водни централи, голяма част от които са ВЕЦ-ове с изравнители, което прави възможно използването на този ресурс при нужда и придава гъвкавост на управлението на енергийната мрежа. Топлоцентралите и ядрената енергетика дават стабилност, а вятърните и соларните мощности внасят зеленост. Със съответните инвестиции в диспечерското управление на мрежата, гледайки опита на другите държави, не смятам, че ще има проблеми с мрежата.

И не смятате, че тези инвестиции са чак толкова високи, колкото ни убеждават НЕК и електроразпределителните предприятия (ЕРП), и че ще се отразят драстично върху цените на тока?

Проблемът е в това, че има нереалистично много заявки за присъединяване на ВЕИ. Обявени са 11 хил. мегавата, от които в действителност ще се случат между 2 и 4 хил. мегавата. Да се инвестира в мрежа за присъединяване на всички 11 хил. мегавата си е живо прахосване.

Има признаци, по които може да се разпознае истинският проект, който ще се реализира. Ако например се подаде заявление за проект без оценка за въздействие върху околната среда, която се изготвя една година, защо трябва да се вярва, че той ще се реализира и то в посочения срок? В такива случаи, естествено, че НЕК трябва да откаже или да забави решението за присъединяване, защото иначе ще инвестират сега 50 млн. лв. в мрежа за проект, който може да не се осъществи въобще или доста по-късно, вместо тези пари да отидат някъде, където са необходими в момента.

Има възможност за наблюдение на проектите как се развиват във времето и да се прецени реалистични ли са и как да се ориентират инвестициите на НЕК и ЕРП-ата.

Очаква се в бъдещата енергийна стратегия на страната да има специален раздел за ВЕИ-ата, според вас как трябва да изглежда той?

То и в сегашната стратегия има ВЕИ-раздел, но е неясен и неразвит.

При изготвянето на енергийната стратегия държавата може да ползва корпоративния модел и мениджмънт теории. Както в една компания се събират заинтересованите контрагенти, така и държавата трябва да отчете мнението на всички и да спази и удовлетвори техните интереси. Затова е важно да се направи правилната група от експерти, която ще разработи вижданията, да се консултира с бизнеса, с неправителствените и екологичните организации, макар и те да са малко крайни в становищата си. И всички тези хора трябва да си представят къде искаме да отидем през 2020 г. като добър член на ЕС.

То е ясно къде трябва да сме – 16 процента възобновяема енергия, според изискванията на ЕС.

Това е ясно, но ние също така трябва да знаем какво ще правим, след като искаме да сме регионален енергиен лидер. Правителството и заинтересованите страни трябва да кажат дали това ще се постига с ядрена енергия или термална. Ние трябва да сме наясно какви са методите, инструментите, какви програми ще изпълним, за да стигнем до мястото, където сме решили, че искаме да бъдем.

И именно стратегията трябва да даде отговор и да бъде в помощ на бизнеса и държавните институции при вземането на ежедневни решения. Тя трябва да е вид пътеводител за бизнеса.

Тя дори трябва да каже колко точно мегавата от възобновяема енергия трябва да се изградят – дали да са 2 хил. или 4 хил., или някъде по средата. Трябва да има такива ясни анализи и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да знае през съответната година какви стимули да даде на инвеститорите или да им отнеме.

Има и друг момент относно тези 16 процента ВЕИ. Например има държави, които няма да успеят да изпълнят своята цел и затова евродирективата предвижда гъвкави механизми, при които една държава, която е преизпълнила заложената ѝ “норма“, може да продаде “излишъка“ на страни, която нямат ресурс. Ако в една държава няма вятър и се налага бизнесът там да бъде стимулиран за зелена енергия с прекалено висока цена, не е ли по-добре тази държава да даде на България част от тази цена и тук, където има възможности, и да се постигнат повече от тия 16 на сто ВЕИ? Така печелят и държавите, печели и бизнесът.

Как става това?

Например ние даваме 94 евро цена за вятъра, но в държава, където вятърът е пет процента по-слаб, това ще струва 130 евро, за да се изплати инвестицията. Е, не е ли по-добре тази страна да даде на българското правителство10 евро, то пък да даде на нас 96 евро. Всички ще сме доволни.

Просто трябва да се направи детайлна сметка можем ли да постигнем и какво ще спечелим от по-голям от 16 на сто ВЕИ-дял.

При ясна и добре структурирана енергийна стратегия и програми всеки всеки от играчите на пазара може да прецени годишно как да работи, в кой момент къде да инвестира на базата на поставените цели.

ДКЕВР няма да се чуди какво да прави с цената, за бизнеса също ще е ясно – ако от сегашните 300 мегавата трябва да станат 2300, то ще се инвестира до момента, в който се достигнат тези мощности. Така и ресурсите на компаниите ще бъдат по-добре разпределени.

Проблемът на всяка стратегия обаче не е нейното описание, а изпълнението ѝ. Около 80 процента от компаниите се провалят заради това, че не могат да изпълнят своята стратегия, а не заради това, че тя е добра или лоша.

Но има много теории за проследяване изпълнението на дадена стратегия - с аварийни показатели, които позволяват от днес до 2020 г. постоянно да проверяваме дали сме на правилния път. Например дали сме започнали обучението на електросистемния оператор да управлява мрежа с повече присъединени ВЕИ, а не по средата да разберем, че не можем да се справим с товара.

Кога е реалистично да се изготви енергийната стратегия, да се обсъди широко и да бъде приета?

От гледна точка на възобновяемите енергийни източници знам само, че до средата на 2010 г. трябва да дадем на Европейската комисия годишните си цели за постигане до 2020 г. на 16 на сто ВЕИ, което означава, че дотогава би трябвало документът да е готов.

Не съществува ли опасност да се нагърбим с прекалено амбициозни годишни планове с очакване за печалби, които да не изпълним и после да ни се налагат санкции?

Затова и от ЕК искат да видят тези планове, за да е ясно как ще е разположена кривата на покачването на дела на ВЕИ. Дали години наред няма да правим нищо, а после ще трябва ударно да гоним цели, или ръстът ще е постепенен. Има експерти, които като видят вектора, могат да преценят дали той е реалистичен.

Трябва ли, според Вас, по-богатите европейски държави да подпомагат по-бедните в изпълнението на ангажиментите по бъдещото споразумение в Копенхаген, което ще замени Протокола от Киото?

По-богатите държави вече са използвали голяма част от невъзобновяемите си източници да се развиват, докато онези, които още не са се развили съвсем, имат нужда от глътка въздух. Защото освен максимално зелени, трябва да сме и максимално стабилни. Лично мое мнение е, че държавите трябва да понасят тежестта за “позеленяването“ пропорционално на своето богатство.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес