След изборите в Израел Всичко е по старому и все пак различно

Какъв избор можеше да се очаква от хора, поставени между два огъня? Разярени от натрапената им война от палестинците, и уплашени от задаващата се друга война, в която върху главите им могат да се стоварят иракски ракети, израелците логично гласуваха за ястребите. Предпочетоха тези, които залагат на националната идентичност. Избраха Ариел Шарон. И унизиха някогашния лагер на мира - Партията на труда. Означава ли това, че всичко остава по старому или ако има промяна, тя ще е към по-лошо?

Вярно е, че Шарон няма концепция за това, как да се сложи край на войната с палестинците. Равносметката на двегодишното му управление в областта на сигурността и икономиката е катастрофална и дори голяма част от привържениците на неговата партия не вярват, че ще оправи положението. И въпреки това за първи път от 20 години насам стана така, че един израелски министър-председател беше преизбран. Защо?

Защото през тези месеци на сурови изпитания Шарон стана нещо като баща на нацията. Защото се вярва, че той повече от другите е в състояние да издържи на бурите, които се очакват в следващите месеци и години. Шарон бе избран като човек, който не отговаря с отстъпки на палестинското насилие. Като една може би преходна фигура до по-добри времена, които ще позволят и една по-добра политика. Изглежда, че с преизбирането му всичко ще си остане, така както е било, но това е само на пръв поглед. Ще отслабне, например, ролята на религиозните партии.

Във времена на рецесия мнозина израелци намират за скандално, че религиозните партии купуват участието си в правителството с щедри субсидии за техните институции. От това печели твърдо антирелигиозната партия Шинуи, която се е издигна вече до трета политическа сила в Израел.

Така за първи път от много години се създават условия за съставяне на изцяло светско коалиционно правителство без участието на крайнодесни или религиозни партии. Но до такова вероятно няма да се стигне или поне не веднага. Съставът на новото правителство, ще зависи в решаваща степен от Партията на труда, която претърпя тежко поражение на изборите. Шарон ще направи всичко възможно, за да я привлече в правителството. Но Партията на труда се обвърза твърде категорично, че ще остане в опозиция, за да се отметне изведнъж от това. Освен ако Шарон не ѝ обещае драматична промяна на досегашния курс. Не бива да се забравя, че изминалите две години промениха дори "булдозера" Шарон. По принцип Шарон подкрепи плана на Буш за Близкия изток, който предвижда да се създаде палестинска държава.

Партията на труда е изправена пред трудно решение и по тази причина. Тя има два пътя. Единият е да направи опит да се възроди в опозиция и да си възвърне обезличения профил с един действителен план за мир - в този случай до следващите избори не може да се очаква особена промяна в политиката на Израел. Другият е, в разрез с всички свои предизборни обещания, отново да опита това, което не успя през изминалите две години - да убеди Шарон да търси политическо решение на проблема. По-вероятно е Шарон на първо време да направи правителство с участието на крайнодесните и религиозните партии, а Партията на труда да се включи в него едва тогава, когато общественият натиск я принуди да го стори - например ако започне войната срещу Ирак. Може би тази война, от която се страхуват и израелците, ще помогне да се сложи край и на войната с палестинците - тогава, когато след нея американците най-сетне ще се заемат с близкоизточния конфликт, защото пречи на политиката им в региона. Когато палестинците разберат, че терористичната им интифада не получава повече подкрепа в арабските държави. И когато Шарон се убеди, че избирателите в Израел очакват от него нещо повече от военен отговор на въпроса за мира.

По БТА