След Израел Европа може да стане мишена на ислямистите

Миналата седмица Европейският парламент прие резолюция, в която призова правителствата на страните от ЕС да спрат действието на всички споразумения за търговия с Израел. Още преди приемането на резолюцията Германия, Белгия и Швейцария заявиха, че ограничават военното си сътрудничество с Израел.

Пропалестинската позиция на ЕС е свързана със стратегическия курс на Европа към сближаване с арабския свят. За да стане световен център на силата, съпоставим със САЩ, Европа има нужда от петрола на Близкия изток, както и от евтина работна ръка - имигрантите мюсюлмани. Но проблемът е, че ЕС залага на екстремистките сили в арабския свят. В резултат сближаването с мюсюлманския свят може да доведе не до засилване, а до размиване на европейската идентичност.

Близкоизточният конфликт разцепи европейската общност. "Всичко, което става в Близкия изток, се отразява върху Европа, тъй като днес политическият конфликт прераства в конфликт между цивилизациите, противопоставянето е между Изтока и Запада", казва президентът на Ционистката федерация в Белгия Клод Кондиоти. Близкоизточният конфликт фактически вече излезе на улиците на европейските градове. През последните две седмици антиизраелски демонстрации имаше в Париж, Марсилия, Лион, Лил, Брюксел, Амстердам, Рим и Берлин.

Защо подкрепата за арабите стана ключов елемент от европейската политика? Преди 40 години отношенията между Израел и Европа можеха да се окачествят като приятелски и дори съюзнически. Например през 50-те години французите не само въоръжиха израелските ВВС и ВМС, но и помагаха на израелците да създават ядрено оръжие. Тесни връзки съществуваха между Израел и Германия.

Но през 60-70-те години започна масовият приток на имигранти от Северна Африка и Турция, а с тях и постепенното икономическо сближаване на Европа с мюсюлманския свят.

Във Франция, Германия и други страни от ЕС мюсюлманите вече са 5-10 процента от населението. Сега ЕС е изправен пред проблема със стареенето на населението и намаляването на броя на трудоспособните граждани. Затова и една нова вълна от имигранти от мюсюлманските страни изглежда като логичен изход за европейските политици.

Друга причина за смяната на приоритетите са петролът и природният газ на Близкия изток. Без гарантирани доставки на енергоносители глобалните амбиции на Европа увисват. След 20 години ЕС ще внася повече от 90% от петрола и 70% от природния газ, а тези количества могат да дойдат само от Персийския залив и от Русия. Но Москва залага не на износа на суровини, а на развитието на вътрешния си пазар. Освен това европейците очевидно смятат, че по-лесно ще могат да се споразумеят с арабските страни. Преди няколко години ЕС заяви, че подкрепя няколко големи проекта за износ на газ от този регион. Европейски компании подписаха големи сделки за разработване на петролни находища в Ирак и Иран. А една от основните стратегически цели на ЕС е превеждането на ценообразуването и плащанията за арабския петрол в евро. Арабско-израелският конфликт, който постоянно заплашва да прерасне в голяма война в Близкия изток, стана една от главните пречки срещу осъществяването на тези планове.

Вероятно в Брюксел смятат, че "умиротворяването" на Израел ще помогне за по-нататъшното сближаване с арабските страни. Там пренебрегват доводите, че еврейската държава всъщност е преден пост на западната цивилизация в региона, който възпира ислямския радикализъм.

Ислямският фактор започва да определя и вътрешната политика на Евросъюза. И въпросът не опира само до увеличаването на мюсюлманското население /сега в ЕС живеят около 15 млн мюсюлмани/. Сред европейските мюсюлмани активно се разпространява радикалният ислям. Обикновено мюсюлманите живеят в Европа на компактни, изолирани общности. Повечето се чувстват чужденци и зле интегрирани в европейското общество, а бедността още повече води до развиване на агресивността и радикализма. Проповедниците на мюсюлманския екстремизъм, подкрепяни финансово от Саудитска Арабия и арабските емирства, намират в мюсюлманските квартали на европейските градове благодатна почва.

По БТА