След като се обяви за принципи, СДС да започне да ги заема

Вижда шопът камила и я обявява за вид магаре. Виждат медиите екзистенциален взрив в СДС и го обявяват за поредната користна конспирацийка на шепа егоистично настроени хорица.

Показват на шопа жираф и той отсича - "Е па те такова животно нема". Четат медиите препънатите опити на Миро Боршош из областта на политическия фейлетон ("младите хвърчат от прозорците на Надежда", "Михайлова влачи каруца с политически телеса") и, вместо да му измерят с шивашки метър обиколката на неговата телесност, скачат: "Младите напускат СДС! Вай, каква стана тя!"

Непознатото да се гледа през очилата на познатото - това е стара човешка слабост. Ако не я преодолявахме обаче още щяхме да се пулим на електрическата крушка и да я отписваме като вид свещ. Не, че българският народ, гледайки пазарната икономика, не си я представя като един по-лъскав бай-тошовски социализъм, но всеки наивитет си има граници, отвъд който става опасен за околните.

Онова, което става в СДС - онова, поради което десният проект на България виси на косъм - не се е случвало много отдавна в българската действителност. Синьото ръководство, дълго критикувано (и от мен) за липса на енергия и на принципи, реши да дава бой последен на територията именно на принципа.

Не вярвайки обаче във възможността да има принципи, обществото и неговите медии търсят циничното - битовото - обяснение. Тъй като - поне този път, слава на Господа - не става дума за битови неща, конспиративно-циничните обяснения се роят като мухи-винарки в стари джибри. И всеки опит за анализа им е обречен на неуспех.

Плахите хора и нации не вярват, че може да има принципи, защото усещат с кожата си, че тук се крие опасност. Ако обявиш вяра в принципи, трябва да почнеш да ги заемаш. Почнеш ли да ги заемаш, всички, които не вярват в принципи, те атакуват. Принуден си да ги отстояваш - включително с риск за кариера, приятелства, та и живота си дори. Затова безпринципното съществуване е по-лесно и затова безпринципното мнозинство винаги ще атакува носителите на принципи - да не му вгорчават всекидневието.

Най-сетне българска политическа партия зае принципна позиция, характерна за европейската култура: че трябва да има очертания между нещата. Че политиците нямат работа да се омотава с финансови субекти мотаещи се из зоната на здрача. Че управлението на една държава не е разпределение и усвояване на ресурси, а - изработването и налагането на правила.

СДС зае тази позиция и веднага, както си му е редът, се натъкна на опасност за живота си, тъй като натискът да няма принципи е огромен. Всички т.нар. "играчи" много добре знаят, че ако сега не се спре тази нова мода да си рискуваш кариерата за принципи, то утре обществото ще изисква всички да правят като СДС днес. Това вече е оформено документално, именно от СДС, в точка четвърта от решенията на НС от 22 юли: всички политици в страната да прекратят тайните договаряния с притежателите на кесии.

А на всички не им е изгодно да правят това. На всички им е изгодно да си шушукат по кьошетата на кръчмите с разни типове.

Трябва, естествено, партиите - особено десните - да набират пари от бизнеса. Да съберат в една зала предприемачи, които подкрепят да речем СДС, защото очакват по-европейски правила за правене на бизнес; и в тази зала всеки присъстващ да се изправи и каже: "Давам еди-колко за изборите в Долно Нанагорнище и искам документ за пред данъчните." Защо това не се прави? Ами защото е прекалено открито и става по-трудно банкноти да улягат в нечии приватни джобове. А и разните типове, които предлагат ремаркета с пари на политици, не съм ги виждал в рубриката "Големи данъкоплатци", където фигурирам от години.

След като отвори именно тази кутия на Пандора СДС няма никакъв шанс да отстъпва. Дори и да се откажат сега, всеки един от сегашното синьо ръководство, замесен в тази работа с принципите, ще бъде смазан, смлян и политически ликвидиран - за да се знае, какво се случва на тия с принципите.

Онова, което всъщност се случва - и за което СДС може да заплати с живота си - е, че на фона на всеобщата леност някой стана и каза, че ще отстоява правилата. Ръководството на СДС, иска или не, става на практика единствен изразител на този дневен ред в едно общество, което е привързано към бъркотията, хаоса и сумрака. Както, не толкова отдавна, Иван Костов се беше оказал в позицията да носи цялата отговорност и цялата воля в едно общество, отказало се от всякаква отговорност и от всякакво усилие на волята.

След дълго прекъсване в България звучи автентичен политически дебат - дебатът за правилата на устройството на държавата. Отново всеки може да избира от коя страна застава.

И отново всеки ще може да бъде оценяван по това, какво прави тук и сега, а не - по това, какво говори за онова, което би направил, ако България би била някаква друга страна в някакво друго време.