След конгреса БСП си остана същата, каквато влезе на него

Един нов стар лидер оглави БСП на партийния конгрес преди две седмици. ″Нов стар” в случая са думи, които характеризират самия лидер, но не само това. Който и от двамата основни претенденти да беше спечелил, тези думи щяха да са валидни, ето това е фактът, който заслужава внимание и въз основа на който може да се разсъждава.

Този конгрес на БСП определено беше различен, той не протече по обичайния за конгресите на БСП, начин.

Медийните дебати започнаха месеци преди самия форум. Основните конкуренти обаче не се заявиха като такива още от самото начало. Сякаш опитваха чрез индиректно общуване да намерят начин за разбирателство помежду си. Разбирателство обаче в случая означаваше единият да се оттегли и да заяви подкрепата си за другия.

Може да се смята, че и двамата са имали основания да очакват това от опонента си. Станишев спечели преди 10 г. лидерството в БСП с одобрението на Първанов и логично е очаквал бившият президент да бъде последователен в отношението си към него и да продължи да мисли, че е достатъчно подходящ за лидер на социалистите.

От своя страна Първанов би могъл да очаква от Станишев да му върне жеста отпреди 10 г. и да му позволи да реализира своите намерения за БСП, нещо което не можа да направи поради изненадващо спечелените президентски избори през 2001 г.

Така разположени едни спрямо друг очакванията на двамата основни конкуренти съвсем естествено не биха могли да намерят никакви пресечни точки. Логично дойде и следващата стъпка – Станишев и Първанов заеха твърди позиции един спрямо друг и заложиха на медийно говорене, в което всеки целеше да изтъкне своите лидерски преимущества и способността да бъде по-полезен на партията.

На този етап от развитието на отношенията между Първанов и Станишев започна да се говори за личностен конфликт между двамата претенденти. Това обаче е непълно и дори направо невярно. Не можем да знаем какви са отношенията между двамата и това съвсем не е важно, защото противопоставянето за лидерство в БСП не се дължи на лични отношения, а на обективни фактори, свързани с идентичността на самата партия, нейното идейно и политическо състояние.

Състоянието, в което се намира БСП, е лошо. Това личи още по-ясно от условията, в които е и е принудена да функционира социалистическата партия в момента.

Тя има най-малката парламентарна група в сравнение с който и да било друг период след началото на промените от 1989 г. Възможностите ѝ да влияе върху политическия живот в страната са силно ограничени. На практика червените не са спечелили нито едни избори, в които са участвали през последните 6 г. Дори по отношение на местните избори социалистите трудно могат да убедят привържениците си в добро представяне, макар че този вид избори дава най-големи възможности са разнообразно и свободно тълкуване на резултатите.

Всичко това очевидно говори за необходимост от сериозни и задълбочени реформи в БСП, но основните претенденти за лидерството говориха за всичко друго, обаче не и за това.

На този фон в самоотвода на Първанов има немалко логика. При липсата на реален дебат за състоянието на БСП партийният апарат съвсем естествено концентрира прекалено много власт в себе си и неговата подкрепа се превръща в достатъчно условие за спечелването на лидерския пост. Впрочем точно за това говори и аргументът, с който Първанов си направи самоотвод – партията не е готова за промяна.

Тази констатация, макар и вярна, дава не отговори, а по-скоро поставя въпроси. Защото бившият президент беше добър в критиките и по време на медийните си изяви, и по време на самия конгрес, като по този начин сякаш искаше да даде знак на апарата, че е способен да му осигури повече блага и така да го привлече на своя стана. Този нереализирал се опит предизвика Първанов да се върне към същността на проблема, свързан с необходимостта от промяна в БСП, но едва след излизането от битката за лидерския пост.

Промяната в БСП не е удобна за Първанов тема при условие, че той се намира в конкуренция със Станишев, тъй като промяна за БСП означава необходимост от социалдемократизиране, а тази тема се свързва със Станишев, което за момента бива подсилено и от статута на президент, който Станишев има в ПЕС.

Оттук именно произтичат и ограниченията относно начина, по който Първанов можеше да участва в лидерския дебат в БСП. Дори и да е имал способността за воденето на визионерски дебат, Първанов се нуждаеше най-напред да се справи със Станишев и едва след това да предложи своята иновативност (при наличие на такава) за развитието на социалистическата партия. Справянето със Станишев обаче той би могъл да постигне само с подкрепата на партийния апарат.

От друга страна нерешителността на Станишев през 10-те лидерски години съществено спомогна за стигането до настоящата ситуация в БСП. Той може и да е правил опити за социалдемократизирането на БСП, но тези опити са били доста плахи и сякаш целта им не е била да се доведе този процес до край.

Станишев не посмя да даде ясна оценка за миналото на БСП, а утвърждаването на тази партия като европейска социалдемократическа преминава задължително през необходимост от тази оценка. БСП носи тежкото бреме на едно наследство, което е несъвместимо с европейската социалдемокрация. Недаването на тази задължителна оценка води до това, че една част от симпатизантите на БСП остават като начин на мислене в миналото, което пък от своя страна принуждава Станишев непрекъснато да търси формула, според която в партията му да могат да съжителстват комунизма и социалдемокрацията.

Това само по себе си затруднява и ще продължи да затруднява лидерството на Станишев в БСП, то е предпоставка за непрекъсната центробежност в червената партия и за невъзможност за постигането на монолитност на идейно и ценностно ниво. Освен това като президент на ПЕС Станишев вече няма как да пренебрегва или да не забелязва поведението на водещите социалдемократически партии в Европа. Той вероятно добре може да оцени избора му в ПЕС знак за какво е и с какви очаквания го обвързва.

Тук е мястото накратко да се спомене, че в продължение на няколко години германските социалдемократи подкрепяха кандидатурата на Йоахим Гаук за президент на Германия. Става дума за човекът, дал публичност на архивите на ДС в бившата ГДР. Сериозната роля на социалдемократическата партия в Германия при избора на Гаук за президент всъщност е една много ясна оценка за комунистическото минало от страна на германските социалдемократи.

Засега Станишев предпочита да изпълва речите си с критика на политиката на други партии. Това ясно пролича и по време на конгреса, макар че целта на такива форуми не е да се дават оценки на конкурентни партии, да се състои дебат за състоянието на партията, провеждаща конгрес.

В този смисъл конгресът показа по доста видим начин недостатъците, от които БСП страда, най-вероятно те са забелязани и от ПЕС.

От последния си конгрес БСП излиза във вида, с който влезе в него – без провеждането на визионерски дебат и със заявено желание за власт, но без да е ясно как ще я използва и дори без да знае как ще стигне до нея.

Последният конгрес на БСП може да е всичко друго, но не и нов етап в развитието на червената партия.

*Евгени Кръстев е политически анализатор и експерт по проблема корупция към Българска Легия Антимафия

Споделяне
Още от Анализи и Коментари

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?