След разрушителната война сирийските региони може да поемат по свой собствен път

Сирия е разтърсвана от продължаваща над четири години гражданска война и тъй като няма изгледи да се намери решение, някои местни играчи и външни наблюдатели направиха заключението, че съдбата ѝ е да се разцепи на верски и регионален принцип. В най-добрия случай да се запази крехкото ѝ единство в рамките на по-децентрализирана държава.

Действителното разцепване обаче крие рискове за още по-големи беди като етническо прочистване и борба за всяка ивица земя по границата. Толкова е смайваща трагедията в Сирия, че мнозина си задават въпроса дали отчаяните групи хора там могат отново да споделят общо чувство за национална принадлежност.

Динамиката на междурелигиозните отношения се прояви миналата седмица с подкрепеното от ООН споразумение за спиране на огъня в областта Забадани, близо до ливанската граница. То предвижда предислоциране на хиляди шиитски и сунитски бойци от една зона в друга.
Общо половината от предвоенното 23-милионно население е разселено, четвърт милион души са загинали, което тласна огромна бежанска вълна към съседните държави, а вече и към Европа.

Правителството, доминирано от алауитската секта на президента Башар Асад, контролира Дамаск, алауитските традиционни територии по средиземноморското крайбрежие, други градове и коридорите, които ги свързват. Кюрдите действат в свой интерес на североизток. Войнствената групировка "Ислямска държава" контролира голяма част от традиционните сунитски земи на изток. Други сунитски бунтовници контролират по-малки зони на север и на юг. Друзите остават лоялни, но и те започват да говорят за автономия в южните зони.

"В момента наблюдаваме разделение, което никой не иска да признае формално", каза Ахмад Шами, опозиционен активист от обсадените предградия на Дамаск.

Целият дебат в региона и извън него се върти около съдбата на Асад, кой да дойде на мястото на неговото правителство и дали трябва да му бъде дадена възможност да изиграе преходна роля, с което да запази достойнството си. Но в момент, когато силно централизираната държава се разпада, в който нараства броят на загиналите хора и в който миграцията се увеличава, верската омраза е станала толкова пареща, че е невъзможно да се избегне по-големият въпрос.

"След всички унищожения и убийства хората в Сирия трудно ще съжителстват в централизирана държава", каза Мустафа Осо, лидер на кюрдското малцинство, който е вицепрезидент на Сирийската национална коалиция, основната сирийска опозиционна група, разчитаща на подкрепа от Запада. Той се обявява не за пълно отделяне, а за федерализация.
Идеята за подялба на страната сред различни групи не е нова. Преди около век френските и британски колонизатори разделят голяма част от Близкия изток - военна плячка, взета от Османската империя.

Франция, която получава територията на бъдещата Сирия, се заиграва с идеята да създаде малки етнически хомогенни държавици. Французите обмислят да обособят шест зони, включително държава на алауитите, държава за друзите и държава Алепо. Но вместо това там крайна сметка се създава унитарна държава.

Когато Сирия става независима, авторитарни лидери не допускат дори да се спомене за бунтовничество - до голяма степен идентична ситуация с тази в мултиетнически Ирак, създаден също от колониалните сили. След свалянето от власт на Саддам Хюсеин през 2003 г. Ирак сега е разделен на регион, контролиран от шиитско правителство, свръхавтономен кюрдски север и доминиран от сунити регион, контролиран най-вече от "Ислямска държава".

Случилото се в Леванта не е нищо необичайно: картографията на великите сили е оставила отпечатъци по целия свят. Много страни се оказват с разнородно население, като Нигерия, намираща се в конфликтната зона между мюсюлманския Север и християнския Юг.

В някои случаи се оказа възможно отцепване: Еритрея например се отдели от Етиопия, а неотдавна и Южен Судан получи независимост.

Разделянето изглежда по-постижимо, когато дадена страна има признати вътрешни граници или в случаи, когато на картата е ясно отличим конфесионалният състав на населението.

Каквото и да стане тук, "със Сирия, каквато я познаваме от създаването ѝ преди сто години, е свършено", каза Андрю Таблър, експерт по Сирия във Вашингтонския институт по близкоизточна политика. "Международната общност ще трябва да признае де факто разделяне и да работи с различните части в опит да ги стабилизира".

В тазседмично интервю за Асошиейтед прес египетският президент Абдел Фатах ас Сиси засегна темата със следното изказване: "Много искаме Сирия да се запази като държава, а не да се разбие на по-малки държави".

След един век разместване на пластовете международната общност като цяло е склонна да запази националните граници непокътнати, понеже изпитва страх от всяка промяна.

"Въпреки че много държави в Африка, Близкия изток и в Азия, получили независимост след Втората световна война, имат граници, които са начертани от колонизатори, в международното право има силна тенденция те да се спазват", каза Кенет Шулц, преподавател по политология в Станфордския университет.

Сирийците, общо взето, също споделят нежеланието за промяна на границите. Разделянето на страната ще изкара на бял сват сложни казуси, в това число и факта, че градове като Алепо и Дамаск остават твърде смесени, за да е възможно просто да се разделят. Разделянето в такива смесени зони може да доведе до нови ужаси. В съзнанието изникват кадрите от Сараево - етнически смесената босненска столица, унищожена от гражданската война през 90-те. Или ужасяващото етническо прочистване по времето, когато предимно мюсюлмански Пакистан се отцепва от Британска Индия.

Страхове от подобен сценарий вече се надигат в Сирия.

Алауитите и други малцинства като християните и друзите избягаха от районите, контролирани от сунитската опозиция. Арабите сунити обвиняват кюрдите, че създават закони, които целят да променят демографския състав и да сплашат тяхната общност в предимно кюрдските зони.

Ситуацията се затруднява от това, че повечето зони, които могат да образуват сунитски регион, са под контрола не само на "Ислямска държава", а на множество други групи, повечето от които също са екстремистки.

Някои смятат, че компонентите на децентрализирана федерация могат да бъдат в някои случаи базирани на доминиращи религиозни групи, а в други случаи просто на географски зони, които да останат смесени.

Тарек Абдул-Хай, друзки активист и противник на Асад, каза, че хората все повече обмислят варианта за "кантони" - административно деление, използвано в спокойната Швейцария.
Абдул-Хай каза, че пълно разделяне ще бъде непрактично за друзите, чието население от неколкостотин хиляди души не е достатъчно да се справя само. "Истината невинаги е такава, каквато ни се иска", каза той.

"Ако има разцепване, то ще започне от брега", тъй като ситуацията "притиска алауитите да се обединят около ясно обособени географски реалии, за да се защитят", предвижда той.
Алауитите несъмнено се страхуват от последиците, които ще претърпят след края на ерата "Асад" в държава, в която най-вероятно те вече няма да доминират. Руското развръщане от последните седмици е концентрирано по алауитското крайбрежие. То се възприема в следния контекст: макар че Русия, подобно на Асад, предпочита Сирия да остане единна, действията ѝ приличат и на опит за обособяване на неоспорими алауитски територии.

В някои контролирани от правителството зони като Хомс и Дамаск хора от различни вероизповедания продължават да съжителстват и да гледат на разделението като на опасност, а не решение. Асад продължава открито да се застъпва за целостта на Сирия. Той обаче призна, че армията е била принудена да изостави някои отдалечени зони, за да концентрира военните си ресурси върху по-централни зони.

Кенет Шулц от Станфордския университет, който е специалист по международни конфликти и уреждане на конфликти, посочи намереното преди около 20 години решение в Босна - границите на бившата югославска република са запазени, но сръбското малцинство управлява държава в държавата с голяма автономия.

"Ако помисля за модел, който може да сработи за Сирия, това би бил босненският модел, при който бе опазено единството на държавата, но бе разделена на сравнително автономни зони", каза той.

По БТА