След референдума в Холандия разочарованите украинци се разгневиха на своите лидери

Украинците обвиниха политическото си ръководство, че не е положило достатъчно усилия да се справи с корупцията и да подобри образа на страната, след като холандските избиратели категорично отхвърлиха Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Украйна, предаде Ройтерс от Киев.

Документът, чиято цел е да изгради по-близки политически и икономически отношения, бе искрата, предизвикала проевропейските протести от времето на Майдана през 2013/2014 г., които свалиха от власт подкрепяния от Кремъл президент и станаха причина за анексията на Крим от Русия.

В Холандия консултативният референдум може да създаде проблеми на все по-непопулярното правителство на премиера Марк Рюте. Той може да подхрани и настроения срещу върхушката преди референдума за европейското членство на Великобритания през юни.

В Украйна разочарованието е израз на недоволството от подкрепяното от Запада държавно ръководство, дошло на власт след Майдана, тъй като корупционните скандали и партийните боричкания спънаха реформите.

"Там, в Европа, хората са наясно с равнището на корупцията - че в момента властите просто са неспособни да направят нещо по-добро за гражданите си", каза Иля Жижиян, 29-годишен киевчанин. "Така че холандците вероятно се питат защо им е страна, която не може да направи нищо добро за народа си?"

Въпреки прекъснатите отношения с Москва и продължаващата борба на Киев с подкрепяните от Русия бунтовници във важните за украинската промишленост източни територии, президентът Петро Порошенко заяви, че резултатите от референдума в Холандия няма да отклонят страната му от европейския курс.

Предшественикът му Виктор Янукович падна от власт, след като прецени погрешно цената на това да отстъпи пред руския натиск и да се оттегли от сключването на споразумението за политическо и търговско асоцииране с ЕС, което се подготвяше отдавна. Отдръпването му от Европа в полза на сближаването с Москва изкара хиляди хора на централния киевски площад "Независимост", а след като сто демонстранти бяха застреляни през февруари 2014 г., той избяга от Украйна.

Руският премиер Дмитрий Медведев каза, че холандският референдум отразява мнението на Европа за украинската политика.

"Резултатът не засяга европейската интеграция на Украйна, но в дългосрочен план показва, че не цяла Европа ни очаква с отворени обятия", каза политическият анализатор Володимир Фесенко. "Европейското ни бъдеще не зависи от резултата от референдума, а от това доколко успешни ще са реформите ни, борбата с корупцията, както и дали Украйна ще стане демократична страна."

Референдумът бе произведен броени дни след разкритията в така наречените "Панамски документи", че Порошенко е създал офшорна компания през 2014 г. в разгара на битката на Украйна срещу сепаратистите. Той отрече да е направил нещо нередно.

Ирина Герашченко, депутат от партията на Порошенко и председател на комисията в украинския парламент по въпросите на евроинтеграцията, заяви, че случилото се около Панамалийкс е повлияло негативно на холандския референдум. Тя посочи като причини и "други събития в Украйна - безпомощното правителство, популисткия парламент, липсата на критична маса от отговорни политици и служители в държавните институции, корупцията, безотговорността, технократите, които са се провалили и са заминали на почивка, малодушието, лошата комуникация и липсата на диалог с хората". "Това създава много лош образ на всеки, свързан с държавните институции в Украйна", написа тя в публикация във Фейсбук.

Украински социологически проучвания сочат, че за мнозина корупцията си е същата и дори е станала още по-голяма, а подкрепата за Порошенко и премиера Арсений Яценюк е едноцифрена.

Резултатът от референдума "означава, че май не сме особено желани в Европа", каза Тарас Войченко, 50-годишен киевчанин. "Това е. И защо ли? На кого му е притрябвала страна, която затъва в калта?"

По БТА