Сложността на понятието "";война срещу тероризма"",N

През цялото време от 11 септември насам - откакто новата "война на Америка срещу тероризма" започна да се съпоставя със задълбочаващия се цикъл на насилие в Близкия изток, за онези, които виждат справедливост в палестинската кауза, беше трудно да оборят едни привидно неоспоримия аргумент.

Как може да се обвинява Израел заради ответните удари по палестинските терористи, които проливат невинна кръв на негова територия, след като Америка води истинска военна кампания, за да залови Осама бин Ладен и да свали режима на талибаните, които са го приютили?

До касапницата през уикенда президентът Буш поддържаше деликатна средна линия: осъди тероризма навсякъде, заяви в ООН, че "добър терорист няма", каквато и кауза да проповядва и в същото време препоръча на Израел предпазливост и умереност в името на по-висшия интерес да се запази надеждата, макар и слаба, за сключване на мирно споразумение.

Но ужасяващите атентати в Ерусалим и Хайфа принудиха Буш да промени позицията си. Общественото настроение, не само в Израел, но и в САЩ, направи политически невъзможно за него да иска от Ариел Шарон "да подлага и другата буза". Зелената светлина, дадена мълчаливо на израелското правителство да се разправи с палестинските терористи, както сметне за необходимо, може би беше неизбежна. Но тя изкара наяве проблемите, които ще се появят с обещаната втора фаза в собствената борба на г-н Буш срещу тероризма, след като бъде решен афганистанският проблем.

Осама бин Ладен, според израза на Даунинг стрийт 10, си е "присвоил" палестинската кауза, за да подклажда гнева на своите последователи срещу Израел и САЩ. Но никой не може да отрече, че поводите за недоволство на радикалните ислямисти се умножават от постоянната /в техните очи/ предубеденост на САЩ в полза на еврейската държава.

Въпреки всичко това във Вашингтон се заражда опасно настроение, което последните кръвопролития само подхранват.

Колкото и абсурдно да е сравнението на бившия израелски премиер Бенямин Нетаняху между Ясер Арафат и Осама бин Ладен, то бе посрещнато благосклонно в администрацията на Буш, опиянена от вкуса на военните победи в Афганистан. Дори първият заместник-държавен секретар Ричард Армитидж, близък приятел на "гълъба" Колин Пауъл, не можа да сдържи ликуването си, когато възкликна, че "Америка печели". Представете си какво си мислят "ястребите".

Предполагаше се, че Афганистан е костелив орех. Но целият свят вече видя на какво е способна американската военна мощ. Защо тогава да пропиляваме удобната възможност? Защо да не разчистим целия авгиев обор? С други думи - да доведем до край делото, което Буш-баща остави недовършено през 1991 година и да свалим Саддам Хюсеин. А най-напористите може би си мислят дори: а защо да не завършим пълния комплект и не изтребим до крак всички накуп - Хамас, Ислямски джихад и всички останали?

Президентът Буш трябва да устои на тези напъни. Той е на поста достатъчно дълго, за да осъзнае, че единственото сигурно нещо в Близкия изток е: насилието ражда ново насилие. Познатият затворен кръг е в ход. Казвате на Арафат да озапти веднъж завинаги атентаторите-самоубийци и да арестува главатарите на терористите. Но всички знаят, че Арафат не може да го направи, без да подпише политическата /а може би и физическата/ си смъртна присъда. А без него, както всички знаят, ще бъде разчистен пътят пред Хамас и компания, по-популярни от него, да поемат открито юздите, като радикализират още повече палестинската кауза и антиизраелските и антиамерикански елементи в целия свят.

 

Това е само едно от усложненията на новата американска "война срещу терора" - нейната обвързаност с дългогодишния близкоизточен конфликт. И други ще се появят, ако втората фаза се развие според желанията на "ястребите" - към Ирак, Иран и отвъд тях. Г-н Буш публично може да дава зелена светлина, но неофициално сигналът към Шарон трябва да е: внимание, жълто!, а още по-добре - червено, стоп!

По БТА