Случаят Софиянски и крахът на явната политика

Свидетели сме на първото в новата история съдебно решение за отстраняване на политик от изборен пост. Столичният кмет Стефан Софиянски, който според повечето социологически допитвания е най-одобряваният български партиен лидер и желан за премиер, е отстранен временно от длъжност заради разследването на сделката за столичните Централни хали.

В страна, където по идея би трябвало да царува законът, едва ли е добър тон да се опонира на Темида

- решенията на съда са неприкосновени - особено когато и политици, и медии, а и самите магистрати, са развели байрака на борбата с корупцията.

Независимо от различните мнения дали атаката на прокуратурата срещу Софиянски беше основателна или не, тя поражда най-вече политически последствия. А това подсилва съмненията, че е политически мотивирана. Като добавка идват и критиките на авторитетни международни организации, които упрекват българската прокуратура за липса на безпристрастност и зависимост от престъпния свят.

От друга страна, като се имат предвид многобройните подозрения, явни и неявни скандали, свързани със столичния общински бизнес, човек би се запитал

защо чак сега и защо точно за тази сделка се хванаха хората на Филчев?

В този смисъл обикновеният гражданин много трудно може да си изгради независимо мнение по казуса, но практиката през последните години е показала, че когато прокуратурата се захване с някой политик, в неговата кариера се появява проблем.

А става и ясно, че по отношение на Софиянски прокуратурата има "дългосрочни планове". Освен за Халите, където вече има повдигнато обвинение, тя е започнала проверка по още две сделки - концесията със "Софийска вода" и здравния холдинг. Което означава, че дори обвинението за Халите да падне, публиката още дълго ще е свидетел най-вече на разтакаването на Софиянски по следствия и съдилища.

Прокурорското обвинение срещу кмета дойде след негово посещение във Вашингтон, където консултирал бъдещо дясноцентристко правителство и публичните му обвинения срещу областния управител на ДПС Росен Владимиров, придружени с призив към премиера да го уволни. Затова и първият прочит на събитието бе доста директен -

Ахмед Доган и Никола Филчев дават нагледен урок кой командва парада.

Най-задаваният въпрос в момента вероятно е как ще се размести пъзела в т.нар. дясно пространство, което Софиянски имаше амбициите да обедини и оглави като евентуален бъдещ премиер. Очевидно, че подобна перспектива вече изглежда все по - малко вероятна.

Трудно е да се каже кой печели от това, но едва ли финансовият министър Милен Велчев има основания да е недоволен, след като вече изрази амбициите си в политиката и е заложил на масиран PR, утвърждаващ образа му на широкоприемлив бъдещ премиер с едва ли не световна проекция. Би било грешно обаче фигурата на Велчев да се обвързва само и единствено с настоящата му партия НДСВ или въобще с десните сили. Велчев го играе поливалентен технократ, напълно приемлив и за БСП и вероятно генериран от нейните финансови кланове. Същевременно Лондонската връзка му осигурява втора пъпна връв с царя чрез бизнес-интереси, структури и лобита около принц Кирил и Спас Русев. Може би това е причината

Сакскобургготски да остане пасивен

към съдбата на безрезервно предлагащия му се Софиянски, който през последните години успя да се обособи като по-самостоятелен бизнес-играч и е не е пряко овързан с останалите групировки.

Евентуалната политическата ликвидирация на Софиянски означава и маргинализиране на неговия Съюз на свободните демократи, който тепърва трябваше да се утвърждава като по-осезаема национална политическа сила. Най-логично е симпатизантите на ССД да се отлеят към СДС, който в момента единствен се държи като коалиционен партньор на Софиянски и излезе в негова защита. Освен това и двете партии имат сходен апел към избирателите си - единство срещу БСП.

Другата партия от дясната коалиция в София - Гергьовден, се държи като младши партньор на социалистите, които виждат в столичния кмет основен и отдавнашен политически опонент. В битката си със Софиянски гергьовденци имат за цел хем да удържат наследената от тях бизнес - империя на бившия шеф на Столичния общински съвет Антоан Николов, хем да прихванат каквото могат от тази на кмета.

В новата ситуация вероятно нарастват шансовете и на новата партия на бившия премиер Иван Костов, който от 2001 г. е в конфликт със Софиянски, след като кметът напусна СДС поради нежеланието на Костов да се коалира с царя след загубата на изборите. През последните седмици Костов открито атакува кмета за това, че е допуснал престъпни групировки в общината. Депутатите от ОДС посочиха уязвимостта на политическия модел "Софиянски", при който политиката се използва за икономически цели. Същевременно, те заявиха, че атаките им към кмета са политически и не са свързани с конкретното разследване.

Обективно от атаката срещу Софиянски най-много печели БСП,

която се опитва да използва случая за дискредитиране не само на кмета и неговата политическа сила, а и на СДС, с чиято подкрепа той бе избран предишните два мандата, и на Костов, а и на дясното въобще.

Социалистите, които бяха на крачка от успеха да спечелят за пръв път от 14 години кметския пост в София на изборите през 2003 г., биха пробвали да сторят това на едни евентуални частични избори тази година, които да бъдат трамплин за парламентарния вот през 2005 г. При това, по всичко изглежда, че доста добре са подготвили както стратегията си, така и конкретните тактически ходове. За разлика от дястото, в действията на политиците от БСП се наблюдава все по-засилващ се синхрон и решителност.

В тези схеми вероятно влиза и "подходящо" поведение на прокуратурата, и едва ли ще бъде учудващо ако попътно започнат атаки, дори под формата на подмятания в медиите, по отношение на други десни политици.

Факт е, че политическите опоненти на Софиянски и от ляво, и от дясно, не успяха да се преборят с него в открит политически сблъсък, какъвто са изборите. Твърдят, че самият той твърде много е залагал именно на задкулисни договорки, за да се задържи на върха и да си спечели неприкосновеност. В крайна сметка обаче, Софиянски остана без достатъчно явна политическа подкрепа, което го направи лесна мишена за Филчев. Ако бяхме нормална държава, Филчев отдавна нямаше да е главен прокурор, но именно поради краха на истинската политика той не само че продължава да е на този пост, но и да диктува "правилата" на възпроизвеждащата се политическа ненормалност.

А най-лошото е, че май става въпрос за тържество на задкулисните машинации над явната политика.