"Служебната тайна"" - формален мотив за отказ на обществена информация

На искания за достъп до обществена информация през миналата година администрацията и държавните институции най-често са отказвали немотивирано. Това се посочва в годишен доклад на фондация "Програма достъп до информация", цитиран от БТА.

От анализираните от фондацията през миналата година случаи на отказ за предоставяне на обществена информация, 79 са били с немотивиран отказ, за 37 е посочен като мотив за отказ "преценка на ръководителя". За други 34 случаи мотивът е бил "служебна тайна", за 30 случая - "засягане на интересите на трети лица", за 20 случая - "по преценка на служителя" и 20 искания са били с мълчалив отказ.

"Немотивираните откази за поредна година определят отношението на администрацията към искащите информация. Основна е тенденцията да се отказва по принцип, което означава наличие на един чисто формален подход при предоставянето на информация, без да се проучва детайлно характера на искането", се посочва в доклада на "Програма за достъп до информация".

Според анализа мотивите "по преценка на ръководителя" и "по преценка на служителя" са сходни с немотивираните откази и в повечето случаи могат да бъдат определени като израз на нежелание за предоставяне на информация.

Според авторите на доклада все по-често се среща мотивът "служебна тайна".

"За съжаление държавната и служебната тайна се ползват като формален законен повод да се откаже исканата информация", пише в доклада. Според документа в случаите, когато се отказва информация с мотив "засягане на интересите на трети лица", най-често изобщо не се търси писменото съгласие или несъгласие на третото лице, а направо се отказва. Също така не се използва и предвидената от закона възможност за предоставяне на т.нар. "частичен достъп".

Преди Гергьовден от програма "Достъп до информация" съобщиха, че журналистът от в. "Дневник" Христо Христов спечели дело във ВАС срещу министъра на вътрешните работи Георги Петканов за отказан достъп до архивите на бившата Държавна сигурност.

5-членен състав на Върховния административен съд изрично задължи министъра да предостави достъп до архива на МВР на журналиста, във връзка с негово проучване за писателя Георги Марков.

От организацията отбелязаха, че е прецедент категоричността на съда да задължи административния орган в лицето на министъра безусловно да предостави искания достъп до обществена информация.

През октомври 2002 г. журналистът е поискал достъп до така наречените литерни дела на радио "Свободна Европа", "Дойче Веле" и "Би Би Си" във връзка с проучване на архивни документи, свързани с българския писател Георги Марков. След мълчалив отказ, вътрешният министър е отказал и писмено да предостави такъв достъп с обяснението, че такива документи не се съхранявали в архива на МВР. Жалбата на журналиста първоначално е отхвърлена от 3-членен състав на ВАС. Вчера обаче петчленният състав на съда е отменил решението на колегите си и задължил Петканов да предостави поискания достъп.

Съдът е приел, че от доказателствата по делото е видно, че исканата документация съществува в МВР и журналистът вече е чел там документи на бившата Държавна сигурност по темата. В мотивите към решението съдът изрично указва, че дори част от исканата документация да не е налична в този архив, съгласно Закона за достъп до обществена информация МВР е било длъжно да съобщи на заявителя къде се намира тя и да препрати молбата му до инстанцията, където се намира.

В доклада се дават и други примери за съдебни дела, заведени от неполучилите обществена информация.

Институтът за пазарна икономика е осъдил Националната здравно-осигурителна каса /НЗОК/ за отказ да получи информация за бюджетите и отчетите на районните здравно-осигурителни каси за 2000 година; за списъка с банките, препоръчани от Министерството на финансите и БНБ да оперират със средства на НЗОК и за решението на Управителния съвет на касата за избор на банка. Делото е минало през две инстанции. Софийският градски съд през август 2002 година е отменил отказа на директора на НЗОК за отказ на информация и го е задължил да я предостави. Директорът е обжалвал, а Върховният административен съд през май миналата година е обявил жалбата за неоснователна и е оставил в сила решението на първоинстанционния съд.

Авторите на доклада правят извода, че все още остава голям броят на мълчаливите откази. Припомня се, че непроизнасянето в срок по заявление за достъп до обществена информация представлява административно нарушение по Закона за достъп до обществена информация, което се наказва с глоба. "На практика не ни е известно досега такова наказание да е наложено", се посочва в доклада на "Програма достъп до информация". Анализът е направен с финансовата подкрепа на Програма за социална трансформация в Централна и Източна Европа на Министерството на външните работи на Холандия.