Смекчава се планираното рязане на европари при неспазвано върховенство на закона

Новият бюджет на ЕС - жестове към Изтока и отстъпки за богатия Запад

Смекчава се планираното рязане на европари при неспазвано върховенство на закона

Достъпът до европейските фондове ще зависи от това доколко страните членки на ЕС спазват върховенството на закона, но планираният мониторинг е по-щадящ спрямо първоначално обявеният, предаде Ройтерс в понеделник. Това е заложено в проектобюджета на ЕС за периода 2021-2027 година, който в четвъртък ще бъде обсъждан от лидерите на общността.

Обявената още преди години промяна предвиждаше средствата по бюджетната рамка за следващите седем години да може да бъдат ограничавани и спирани в страните, където са констатирани сериозни дефицити в правораздавателната система. Въвеждането на новия механизъм, който обхваща всички в ЕС, беше сочен като една от причините България и Румъния да не са вече под отделен мониторинг на съдебната реформа и борбата с корупцията.

Европейската комисия ще е тази, която ще препоръчва какви мерки са необходими при всеки конкретен случай, а след това страните членки трябва да гласуват с квалифицирано мнозинство дали ги подкрепят. Това е промяна спрямо предишното предложение, което предвиждаше обратното – квалифицирано мнозинство да е нужно, за да се предотврати санкцията.

На практика това означава, че за страни като Унгария и Полша (критикувани заради политическа намеса в съдебната система) ще е по-малко вероятно да останат без финансиране, освен ако не изпаднат в пълна изолация. Освен това необходимостта от допълнителна стъпка за влизането на мярката в сила (гласуване в Европейския съвет) би могло да забави цялата процедура значително.

Германия, която е един от големите нетни донори на европейски бюджет, вече протестира срещу промените с мотива, че се отслабва контролът върху върховенството на закона, а оттам – и върху харченето на парите на европейските данъкоплатци.

Механизмът е само един от спорните пунктове в новия европейски бюджет, който ще се обсъжда през седмицата. Окончателният вариант трябва да бъде одобрен единодушно, но това едва ли ще се случи в близките дни, смята Ройтерс.

Според "Политико" обаче представеното в петък от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел последно 53-странично предложение за европейския бюджет се очертава като възможен компромис. Мишел обаче е изправен пред трудна битка, смята изданието.

То също акцентира върху това, че върховенство на закона остава встрани и припомня настояванията на много западни правителства за предпазни мерки за защита на средствата в случай на недостатъци на върховенството на закона, засягащи финансовите интереси на Съюза.

Дипломати са разочаровани от смекчения механизъм

Неназован дипломат определя пред "Политико" този ход на Мишел като "голямо разочарование". Друг дипломат, който иска да види строги изисквания за спазването на върховенството на закона, нарече предложенията на Мишел "нелепи" и "голяма грешка", пише  изданието и припомня, че настоящият програмен период мина под мотото пари срещу реформи. Те обаче не само не се случиха, но и в някои страни от Източна Европа като Полша и Унгария ЕС имаше проблеми с върховенството на закона.

Предложението на Мишел срещна критики от страна на дипломатите в рамките на бюджетните битки. Според неназован дипломат от ЕС планът на Мишел "ще направи споразумението още по-трудно". Друг анонимен висш дипломат коментира публикувано на 14 февруари предложение като Деня на влюбените "без подаръци".

Битката за новия 7-годишен бюджет е неизбежна, "Планът Мишел" съдържа много жестове, насочени към източната част на ЕС, пише "Политико" и представя най-важните моменти от предложението на председателя на Европейския съвет. Те са свързани с макрорамката и вътрешното преразпределение, отстъпки за донорите и Източния блок, Общата селскостопанска политика и съобразяване с предложения на Европарламента.

Компромисът на финландското председателство

"Планът Мишел" има поразително сходство с плана, представен от финландското председателство на Съвета на ЕС през декември.

Докато финландците предлагаха бюджет в размер на 1.087 трилиона евро за поети задължения, президентът на Съвета предлага 1.095 трилиона евро, което е еквивалент на 1.074% от брутния национален доход на ЕС. За сравнение през настоящия програмен период бюджетът е малко под 1 трилион евро.

Разликите идват главно от преструктуриране на средствата - често в рамките на една и съща програма или сред свързаните с тях области на разход. Разместванията целят да успокоят някои проблеми на правителствата.

Отстъпките са, за да останат

Великобритания може вече да не е страна членка на ЕС, но наследството от нейните специални намаления на бюджета ще продължи, посочва "Политико".

"Корекциите на еднократни суми ще намалят годишния принос в брутния национален доход на Дания, Германия, Холандия, Австрия и Швеция", пише Мишел в предложението си. Той използва думата за намаления на националните вноски, които текат от националните бюджети към касите на ЕС неслучайно.

Според предложението му отстъпките са "дегресивни". Това означава, че те постепенно ще намаляват, което е далеч от искането на някои страни-членки да бъдат премахнати напълно.

Размерът на отстъпките не е определен в "плана Мишел". То е оставено на лидерите на страните членки на срещата в четвъртък. Индикациите са, че някои правителства ще се борят за отстъпки на значителни суми и постоянна система от корекции.

Концесии на изток

Планът съдържа множество жестове, насочени към източната част на ЕС, където много страни са изправени пред рязко намаляване на европейското финансиране за регионално развитие.

Общата сума за финансиране на политика на сближаване се предлага да бъде същата, като във финландското предложение - 323 милиарда евро. Но председателят на Съвета на ЕС предлага пренасочване на средства от богатите региони, не само към най-бедните, но и към регионите в преход.

Мишел предлага също така по-голяма гъвкавост, когато става въпрос за преместване на пари между различни фондове за сближаване. Този негов жест се очаква да бъде приветстван в много източни и южни столици на ЕС.

Печалбата за Европарламента

Едно от основните искания на Европейския парламент (ЕП) е създаването на нови източници на приходи за бюджета на ЕС. Миналата седмица преговарящите от ЕП заплашиха, че ще наложат вето върху бюджетната сделка, ако не бъдат приети техните предложения. Това поставя под риск приемането на многогодишната финансова рамка. "Планът Мишел" показва, че председателят на Съвета се е вслушал в исканията им.

Шарл Мишел предлага в касата на ЕС да влизат "национален принос, изчислен върху теглото на нерециклираните пластмасови отпадъци от опаковки" и "всякакви приходи, генерирани от системата за търговия с емисии от Европейския съюз, надвишаващи средните годишни приходи за държава-членка".

Друг жест на добронамереност към законодателите е разглеждане на предложенията за други нови "собствени ресурси" през 7-годишния бюджетен период. Като такива възможности са посочени въвеждането на цифров данък, данък върху авиацията, върху въглеродните емисии или финансовите транзакции, които се обсъждат вече години наред.

"Разочароващо" - така нарече предложението Йохан ван Овертвелд, председател на парламентарната комисия по бюджет в ЕП, който преди това е бил финансов министър в правителството на Шарл Мишел.

"Докато настоящият консенсус предостави възможност за оформяне на правилния бюджет за следващото десетилетие, предложението на Мишел сериозно подкопава доверието в новата политическа програма и на институциите на ЕС", казва Йохан ван Овертвелд.

Удар по новите приоритети

Европейските лидери често говорят за необходимостта да харчат повече за приоритети като гранична сигурност, миграция и изследвания в областта на отбраната. Но планът на Мишел, подобно на предложението на финландското председателство, значително намалява планираните разходи в тези области в сравнение с предложението на Европейската комисия.

Например миграцията и защитата на границите биха получили 21.9 милиарда евро през 2018 г. по новото предложение, в сравнение с 30.8 млрд. евро евро, поискани от ЕК. Новият Европейски фонд за отбрана ще получи 7 милиарда евро, което е значително намаление от исканията на ЕК от 11.5 милиарда евро.

Франция няма да бъде щастлива

Шарл Мишел предлага разходите за Обща селскостопанска политика (ОСП) да се свият на 30 на сто от общите разходи на ЕС. 

Тези средства са "свещената крава" за много европейски столици и това предложение на Мишел със сигурност ще срещне отпор на срещата на върха в четвъртък, не на последно място и от Париж, отбелязва "Политико".

Въпреки че предложението на Мишел на практика е увеличение от предложението на ЕК от 329.3 милиарда евро, те са далеч от прогнозираните 382.5 милиарда евро, които 27-те страни членки ще изразходват за ОСП в периода 2014 - 2020 г.

"Позицията винаги е била да не се съкращава бюджетът в сравнение със сегашния. Това все още е съкращение", коментира неназован дипломат от ЕС пред "Политико". По думите му предложението не отразява техните "очаквания и амбиции като цяло за селското стопанство".

Споделяне

Още от Европа