Снежна ли ще е тази Коледа и от какво зависи това

Всяка година в началото на декември, наред с всички всекидневни и странични въпроси, все повече хора се питат "Ще има ли сняг на Коледа?". Отговорът може да има голяма практическа стойност, защото коледните празници са онези дни в годината, през които се осъществява голяма мобилност, както на близки, така и на много далечни разстояния. Ето защо е важно да се знае ще има ли сняг по това време. Разбира се, въпросът има и емоционална стойност. Тя е свързана с чисто субективните ни усещания, които връщат повечето от нас в детството и в приказките за Дядо Коледа/Мраз, Снежанка, джуджетата, елените и цялата приказна менажерия. А в тази част на света, неизменен "атрибут" в тези приказни спомени са и шапките, ръкавиците, топлите дрехи, уютните къщи и по условие – винаги трябва да има и сняг. Снегът по Коледа в нашето съзнание е едва ли не нещо задължително, останало от детските години. Да не забравяме, че подаръците за Коледа (ако сме слушали) идват с шейната на Дядо Коледа.

Бяла Коледа в България - мит или реалност?

Статистиката обаче сочи, че за последните 31 години снежната Коледа е по-скоро мит в България. Само в по-малко от половината случаи в равнините е имало снежна покривка на 25 декември. В годините назад сме ставали свидетели и на сурови зимни коледни дни, но е имало и гръмотевични бури, типични за пролетта и лятото. През последните 10-15 години не са редки случаите и на почти летни температури в празничните коледни дни, като несъмнено това е част от климатичните изменения, на които ставаме свидетели. Изследване, което стъпва на данни на НИМХ, Световната метеорологична станция (СМО) и други източници, за няколко места от 1991 г. до днес, показва, че с най-голяма вероятност за снежна покривка са високите западни полета, Дунавската равнина и Предбалкана, където за изследвания период "бяла Коледа" е имало в 43% до 55%. В София за последните 31 г. само в 47% от случаите е имало сняг на Коледа.

Снимка и графика: Симеон Матев

Видно от статистиката е, че най-голяма вероятност (85%) за наличие на сняг има в средно- и високопланински места. И да, колкото и странно да звучи, дори и на тези височини не всяка година има сняг. Дори на връх Ботев в Стара планина, който се намира на 2376 м надморска височина, е имало Коледа без снежна покривка.

От равнинната част на страната с най-голяма вероятност за снежна покривка са високите западни полета, Дунавската равнина и Предбалкана, където са градове като Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Велико Търново, Русе, Разград, Шумен и др.

За София е характерно, че голяма част от случаите със сняг се дължат на температурните инверсии – характерно явление през зимното полугодие, когато температурите в низините и равнините са по-ниски от тези в планините. Затова в някои години се стига до парадокса, че във Видин и Русе, които се намират на брега на река Дунав, има повече сняг от редица планински места. Има и няколко случаи, когато снежната покривка в София е била по-дебела от тази на връх Мургаш (1687 м.н.в.), който се намира в Западна Стара планина, или от снега, натрупал на Черни връх (2290 м.н.в.) на Витоша.

За голяма част от Тракия и Източните Родопи снежната Коледа е по-скоро рядкост – в от 20 до 40%, от случаите, заради по-топлото време. В Добруджа влияние оказва и близостта на Черно море, а по-самото крайбрежие сняг по това време има само с 15-20% от случаите.

Все пак всичко зависи от атмосферната циркулация, физикогеографски особености и не на последно място – и на случайности. Имало е случаи, при които сняг започва да вали на самата Коледа, но снежна покривка се натрупва едва привечер. Или образувалата се снежна покривка в дните преди Коледа се стопява на Бъдни вечер и до Коледа остават само отделни петна.

Кое е най-снежното десетилетие?

Ако изследваният период се раздели на десетилетия, е видно, че най-снежно е било между 2001 и 2010 г. В София 9 от 10 Коледи са били снежни, но в другите десетилетия не е било така.

Данните сочат, че последните 11 години са по-безснежни от останалите. Със сигурност може да се направи връзка с изменението на климата, защото в последните години зимите стават все по-топли, а снежна покривка се образува все по-рядко. Трябва да отбележим, че процесите, водещи до натрупване на сняг в нашата страна, имат по-голям обхват от условията, случващи се на Балканите. От тази гледна точка, една от причините за по-редките снеговалежи са повишените температури в атмосферата не само у нас, но и и над целия Европейски синоптичен район.

Последната "бяла Коледа" в низините и равнините на България се е случила преди 10 г. – през 2012 г., когато в София има 1 см, във Варна - 8 см, а в Плевен - 18 см. Тогава снежна покривка има и в повечето райони на Северна и част от Източна България. Връщайки лентата назад, няма как да не споменем и 2001 г., която е може би най-снежната Коледа в нашата страна за последните 140 г. Тогава сняг има в низините почти навсякъде, а на места снежната покривка е с рекордна дебелина. Снеговалежите, малко изненадващо по тогавашните прогнози са интензивни, започват на 24 декември и продължават на Коледа. Дори в Бургас снежната покривка достига до 60 см. Половин метър сняг затрупва голяма част от Западна и Южна България, а в Сандански са отчетени 36 см. Тогава най-малко сняг има по течението на река Дунав, поради траекторията на средиземноморския циклон, донесъл онази "бяла Коледа".

Това събитие се повтаря в изброените градове само още два пъти за период от 31 години – през 2005 г., и през 1999 г. През 1998 г. сняг няма в Сандански, а през 2011 г. липсва снежна покривка във Варна. Данните показват, че при всички останали случаи снегът липсва в повече от един град.

Странните метеорологични явления по Коледа

Връщайки се назад в годините, се забелязват интересни метеорологични събития, които са се случили около Коледа. При анализ на данните за последните 70 г. в София се откриват твърде разнопосочни по вид метеорологични явления в дните около коледните празници –

имало е както типично сурови зимни дни, така и дни с почти летни стойности на температурата.

Данни: NOAA, НИМХ, www.stringmeteo.com, личен архив на автора. Графика: Климатека

Температурата варира от -16,1 до 17,6 °С, което означава амплитуда от повече от 34 °С. За сравнение – въобще най-ниската измерена температура в станцията на НИМХ в кв. "Младост 1", е била -27,5 °С, а най-високата 40,2 °С – или амплитудата е 67,7 °С. Голямо впечатление прави и фактът, че 8 от 10 стойности са регистрирани през последните 30 г., което говори за нарасналата екстремност на климата през последните десетилетия, в резултат на климатичните изменения.

В последния доклад на IPCC излязъл през март тази година, се говори и за много други последствия от климатичните промени. Сред тях са по-чести и по-интензивни екстремни явления, които водят до редица неблагоприятни последствия, загуби и щети за природата и хората. Освен това въздействията и рисковете от измененията на климата стават все по-сложни и по-трудни за управление, а някои от загубите за природата са вече необратими.

Интересен детайл е, че освен типичните снеговалежи и мъгли за тази част от годината, не липсват и някои типично летни прояви, като температури над 15 °С и едно доста неочаквано явление за 25 декември – гръмотевична буря. В нощта на 24 срещу 25 декември 2010 г. над страната преминава атмосферен фронт, а на места превалява и прегърмява, включително и в София. Всичко това става при наличие на стара снежна покривка, която дъждът и силният вятър по време на фронта стопяват и така на сутринта на Коледа сняг вече няма, а температурата през деня достига неприличните за тази част от годината 15,6 °С.

Каква е прогнозата за тази Коледа?

До този момент вероятността за "бяла Коледа" е сведена до минимум. Атмосферната циркулация отново не е благосклонна за снеговалежи над страната по време на празничните дни. Да, след топлите почивни дни, когато на места предколедните температури "удариха" 21 °С, в началото на тази седмица ще застудее и ще имаме типично зимни температури. За съжаление, ще липсват валежите, които да ни донесат сняг. Нещо повече – преди Коледа, и на самото Рождество Христово във височина ще се пренася топъл въздух и отново ще се затопля, особено в планинските райони, където температурите ще са наднормени. В низините ще има инверсии с подходящи условия за мъгли, но около и след пладне в по-голямата част на страната облачността ще бъде разкъсана. По този начин и тазгодишната Коледа ще бъде без сняг, а снежна покривка ще има само по най-високите части на планините.

На самата Коледа има потенциал да очакваме максимални температури в нашата страна около и над 10 °C – стойности далеч от подходящите за сняг, но пък се надяваме необичайно топлото време да не окаже негативно влияние върху вашето настроение.

Краткият анализ за наличие на снежна покривка по Коледа показва, че поне за нашата страна "бялата Коледа" е по-скоро мит, отколкото реалност. През последните 10-11 г. тя дори не се е случвала, като голяма роля има не само случайността, но и настъпилите климатични промени, при които сняг по нашите ширини през тази част на годината вали все по-рядко.

Разбира се, тези факти няма да намалят магията на Коледа.

* Статията е публикувана с редакции. Заглавието е на Mediapool.

** Авторът е главен асистент по климатология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в катедра "Климатология, хидрология и геоморфология", като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на "Времето" в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.