Снизходителността на ЕС към Москва граничи с цинизъм

Многоуважаваният посланик на Нейно Величество в Рим Сър Айвър Робъртс хвърли в ужас приближените на Тони Блеър, когато Кориере дела сера съобщи, че нарекъл Джордж Буш "най-добрият кадровик" на Ал Каида по време на семинар с участието на италиански и британски дипломати.

Италианският всекидневник обаче не съобщава дали сър Айвър Робъртс е сложил и Владимир Путин в категорията на "кадровиците" на ислямисткия тероризъм.

Жалко, защото от дълго време Владимир Путин и политиката му на насилие в Чечения (най-малко 250 000 мъже, жени и деца, или една пета от населението, са били избити мълчешком от руската армия през последните десет години!) се възприемат ако не с благосклонност, то поне с разбиране от страна на европейските политици. Дори от тези, които, като Жак Ширак и Герхард Шрьодер, отказаха да участват в злополучната иракска авантюра на САЩ, тъй като правилно прецениха, че тя няма нищо общо с борбата срещу тероризма и рискува да задвижи адската машина, която Вашингтон иска да унищожи. Също като "освобождаването" на Ирак, "нормализирането" на Чечения чрез проливането на кръв е голям доставчик на активисти на ислямисткия тероризъм.

Как тогава да повярваме, че Русия иска политическо решение за Чечения, както заяви Жак Ширак в края на август в Сочи и отказа да оспорва резултата от пародията на президентски избори, на която станахме свидетели в Чечения? Как да не се гневим, когато Владимир Путин обявява награда за главата на един от малкото възможни партньори за преговори, бившия президент Аслан Масхадов?

Снизходителността на Берлин, Лондон, Париж и Рим към начинание, наподобяващо най-лошите моменти от колониалната епоха, се засили след трагичния епизод в Беслан. Холандският министър на външните работи Бернард Бот го изживя на гърба си: след като се осмели да попита руските власти как се стигна до трагедията в Беслан, той бе разкритикуван от своите най-важни европейски партньори и принуден да се откаже от думите си. За тях е немислимо да се навреди на стратегическото партньорство,

което искат да установят с Москва. Особено преди следващата среща на върха между Европейския съюз и Русия, която ще се открие на 11 ноември в Хага, и на която ще бъдат обособени четири сфери на сътрудничество в икономиката, външната сигурност, образованието и свободите.

По отношение на икономиката позициите са разбираеми: много европейски страни зависят от руския петрол и газ. В образованието и научните изследвания също. Що се отнася до външната сигурност, нека изчакаме да видим какво всъщност се крие зад сътрудничеството, макар да е ясно, че лудите убийци на Шамил Басаев не заслужават милост.

Но включването на свободите и правосъдието в сферите на сътрудничество с Москва е безразсъдство. Или поне подчертан цинизъм, като се има предвид състоянието на свободите в Русия (особено в сферата на информацията) и присъединяването на правосъдието към изпълнителната власт.

Да заложим тогава на цинизма, особено при липсата на реакция от страна на Европейския съюз за конституционното насилие, извършено от Владимир Путин с цел да наложи още по-строг контрол над демокрация, която обвинява, че отслабва държавата му чрез предизвикването на разцепления (една личност = един глас = една война, заявява Владимир Путин, когато обсъжда междуетническия въпрос в Русия).

Сякаш борбата срещу тероризма минава през ликвидирането на няколкото независими депутати или назначаването от централната власт на губернатори, които вече се намират под шапката на специални пратеници на президента и никога не са участвали в избора на местни представители на полицията и по-тайни служби.

А всъщност най-сигурните съюзници на чеченските терористи са корумпираните руснаци, които са както в армията, така и в полицията и останалите служби за сигурност: Именно чрез подкупването на полицаи командирът на бандата на Шамил Басаев е стигнал до Беслан; благодарение на бакшиш от 35 евро двете "черни вдовици", които взривиха два самолета няколко дни преди трагедията в Беслан, са успели да се качат на борда.

Единствените, които трябва да се страхуват от опасната комбинация Париж-Берлин-Москва, са скандинавските и балтийските държави, Ирландия, Холандия и по-голямата част от Централна Европа.

Във Вашингтон само се преструват, подобно на Джордж Буш, който се задоволи с изисквания минимум; "правителствата, които се борят с противниците на демокрацията, трябват да следват принципите на демокрацията", заяви той и остави съветниците си да обясняват, че руснаците искат по-скоро сигурност отколкото демокрация.

Нека постъпим справедливо и оставим последната дума на аналитика на Файненшъл таймс Мартин Улф: "Да прегърнем палача на чеченците като съюзник в борбата срещу варварството означава да рискуваме да загубим не само битката срещу ислямистите, но и душата си."

*По БТА