София не е особено притеснена от отлагане на българските наблюдатели в Европарламента

Не е необходима реакция от страна на българския парламент относно решението на председателския съвет на Европейския парламент приемането на наблюдатели в ЕП от България и Румъния да бъде отложено за след 1 януари 2006 г. Това становище изрази председателят на Народното събрание Борислав Великов в понеделник. 

Решението на председателския съвет на Европарламента, взето миналата седмица, не е отказ, а по-скоро уточняване, че като страна, подписала договора за членство в ЕС, България има право да изпрати наблюдатели година преди ефективното си членство в съюза, смята Великов. Той обясни, че тази една година започва да тече от 1 януари 2006. "Не е този случаят, който може да ни спъне по пътя към ЕС, категоричен бе Великов.

Премиерът Симеон Сакскобургготски също не вижда негативен знак в отказа на Европейския парламент да приеме наши наблюдатели. "Тук има две неща. Едното е да “влязат” автоматично, докато сме вече членове. Ако питате мен, е много по - лесно да влезем, когато ще бъдат вече избрани, защото тогава, бих казал, ще имат вече смисъл и тежест. От друга страна, винаги е хубаво да могат да стажуват. Считам, че е по - лесно да бъдат вече избрани и тогава", коментира ситуацията премиерът в Пловдив, където откри пролетния панаир.

Борислав Великов смята да предложи на председателския съвет на българския парламент да излезе с апел въпросът да бъде преразгледан. Той посочи като най-подходящ момент това да се случи след ратификацията в НС на договора ни за присъединяване към ЕС в сряда. Тогава Великов смята да изпрати писмо до председателя на Европарламента Жозеп Борел за резултата от гласуването и за очакванията на България.

Наблюдателите имат важно значение за по-пълноценното присъединяване на България към ЕС, смята още Великов.

Този въпрос засега единствено е тема на вътрешно обсъждане в Европарламента, каза пред Радио Нова Европа Антоанета Приматарова от Центъра за либерални стратегии, бивш посланик в Брюксел.

Дори действително да се вземе решение засега да не се приемат български депутати-наблюдатели в ЕП, това няма да е фатално, тъй като този наблюдателски статут има само символично значение, което ще се изпълни със съдържание едва след 1 януари 2007 г, когато станем реални членове на ЕС, обясни Приматарова.

От СДС съобщиха, че лидерът на партията Надежда Михайлова е разговаряла по телефона с председателя на Европейската народна партия Вилфрид Мартенс." Има варианти за разрешаване на проблема, но в момента е рано за коментар", обясни Михайлова. По-късно тя ще разговаря и с Ханс Герт-Пьотеринг, председател на фракцията на ЕНП в ЕП и ръководството на фракцията по същата тема.

Решението да се отложи приемането на депутати-наблюдатели от България и Румъния за след 1 януари 2006 и или за 1 януари 2007 г, ако членството на двете страни в Европейския съюз бъде отложено с 1 година, е подкрепено от двете най-големи фракции – на десницата и на социалистите. По този повод външният министър Соломон Паси и председателят на комисията по евроинтеграция в НС Даниел Вълчев (НДСВ) подканиха СДС и БСП да използват влиянието си в ЕНП и ПЕС за решаването на проблема.