Софиянски: Соколов ме заплашваше

Г-н Софиянски, изненада ли ви, че ви обвиниха точно за това?

Само дотолкова, доколкото мисля, че това е един много успешен акт за София. Построеното с тези пари остава и се вижда. От друга страна, не ме изненада, защото още от 1999-а година даваме данни за тази сделка. Емитирането на ценни книжа е една рутинна процедура. В България обаче беше направена за пръв път от общината. Това е привличане на средства без държавна гаранция. Общината издава ценни книжа с определен падеж. Ние преценихме, че за нас най-добрият падеж е на 3 години. Тези, които купуват книжата, получават дивидент и накрая на третата година си взимат парите обратно.
През тези три години обаче общината разполага със средствата.Те влизат директно в бюджета ѝ.

Обвиненията към вас са не за самото емитиране, а за процедурата...

За да се формира степента на доверие към общината, се прави една международна ревизия на начина, по който тя работи с парите си и се дава оценка. София, имам самочувствието да кажа, винаги е имала възможно най-високата оценка - тази, която има държавата. Не може един град да има по-висока оценка от държавната. Затова принципно се избира за оценител кредитната агенция, с която работи държавата, за да има съпоставимост.

За този избор ви обвиняват.

Именно. Държавата работи с три, ние сме избрали едната от тях. А самият факт, че емисията е успешна и вече сме на нейния край и ни предстои връщането на средствата, показва, че общо взето всички участници в този процес са си свършили добре работата. Но, както виждате, този спор възникна и при държавната емисия, като се постави въпросът защо не е минала през парламента. Това са финансови операции, които поначало имат една степен на риск и отговорността за тях си се поема от изпълнителната власт. В случая за града се поема от мен и общинският съвет е взел решение, като ми е дал едни параметри, поносими за бюджета, в които аз трябва да направя сделката. А някои от тях аз съм подобрил. В края на краищата процедура за инвестиране няма. София го направи за пръв път в България. Няма писано правило или с кого да се сравниш. Емисията е съвсем прозрачна, информирали ли сме и вас, журналистите, публично беше обявена продажбата, информирахме за начина, по който се движеха финансовите средства. На агенцията сме платили далеч по-малко, отколкото държавата плаща за тази услуга.

Обвиняват ви и за обслужващата банка.

Да, при избора ѝ не сме се били съобразили с общинския съвет. Това също не е вярно, защото имаме решение на общинския съвет, а в комисията, която избра банката емитент, е председателят на бюджетната комисия на общинския съвет. За да привлечеш 50 млн. евро без държавна гаранция ти трябва опитен посредник. Не мога аз да изляза на европейския пазар и да кажа: Аз съм Стефан Софиянски, дайте ми пари! Държавата също използва посредник при емитирането. Нашият е четвъртата в света инвестиционна банка, специализирана на европейски пазари, с изключително добро име, с безспорно най-добрите параметри. Този посредник безспорно получава комисиона, но тя е записана изрично в решението на общинския съвет, потвърдена е от Министерството на финансите и от БНБ.

Всичко това се случи преди три години. Защо чак сега се заемат с вас?

Не мога да правя оценка на дейността на Прокуратурата! Наистина е странна разликата във времето. Аз започнах да работя върху еврооблигациите през 1997-а година, когато се върнах от Министерския съвет, и чак 1999-а беше възможна емисията. Това са едни дълги процедури, които в целия си период са публични. Защо толкова се отмества във времето? Ето например заема за метрото. Каква процедура да направиш? Ти тръгваш и търсиш инвеститор. Като че ли в България ги има много и се бият кой да даде пари. С чиста съвест мога да кажа, че съм човекът, подписал най-много договори за чужди инвестиции в България. Като започнем от първия - за 150 млн. долара за съобщенията през 1992-1993-а година, като минем през първото споразумение с МВФ - 650 млн. Тогава да не би да съм правил процедура за избор на Международен валутен фонд! 10 млн. долара имам от японското правителство, успешно реализирани за пречиствателната станция Бистрица; 23 млн. вътрешен заем, изплатен от български банки; 50 млн. еврооблигации, сега предстои 35 млн. евро за градски транспорт и 104 млн. за метрото. Всички тези сделки във всеки един момент са били абсолютно публични. Всички решения се взимат на открити заседания на общинския съвет.

Г-н Софиянски, коментира се, че обвинението срещу вас е политически акт.

Зная тази теза, но имам доверие на съдебната система и прокуратурата като едни независими институции ѝ разчитам на тяхната коректност. Това, че на определени нива може би е упражняван натиск, може и да е така. Моята по-различна позиция и конфликти с някои от политическите сили може би са довели до някаква форма на натиск. Надявам се, че ще е безуспешен.

Не е тайна, че върху вас е оказван натиск от страна на политическата сила, която напуснахте.

Очевидно е, че за да напусна СДС, трябва да има някакви много, много дълбоки причини. Наистина ги има. Аз досега съм се въздържал да говоря някои неща, но в крайна сметка хората трябва да знаят истината. През последните 2 години се упражняваше натиск. Използваха се институции за упражняване на натиск - една система, която ни беше позната преди 10 ноември и срещу която всички се борихме.

Как ставаше това?

Казват ти: внимавай, защото с теб ще се занимава еди-кой си.

Кой ви го каза?

В периода преди изборите имаше желание аз да променя позицията си, която бе, че трябва да се работи с НДСВ. Постави ми се доста остро въпросът, че...

Хайде да говорим с имена?

Постави ми се доста настоятелно въпросът от г-н Соколов, че ако не спра с публичната си позиция, ще имам неприятности от този вид, от които сега имам. На това аз отговорих, че аз нямам проблеми и съм със чиста съвест. И ми беше казано, че пълномощията на един кмет са широко понятие, и че той самият можел да си мисли, че имал право нещо да прави, а всъщност да е нямал това право... А през последните две години ние възпроизведохме управленска система, близка до тази, която имахме преди 10 ноември. Не отричам безспорните успехи, но тези резултати, които СДС получи на изборите, се дължат именно на това, че хората видяха, че става нещо, което те вече са го отхвърлили в съзнанието си последните десет години. Те се подразниха от същия натиск върху мои колеги по време на местните избори от 1999-а година - тогава срещу тях се използваше съдебната система, полицията и хората гласуваха срещу натиска. Това е истината. Когато след разговора със Соколов аз видях, че това може да се случи, и се смята за съвсем нормално, вдигнах телефона и се обадих на всичките си приятели, с които смятам, че все още имаме някакви връзки, обадих се на Надежда Михайлова и на Катя Михайлова, информирах ги... Казах на Надежда, че така не може, така не става. Казах, че това в мен провокира обратна реакция - още по-силна и независима позиция.

Г-н Софиянски, не смятате ли, че с премълчаването на такива факти вие също сте допринесъл за създаването на тази управленска система, която отхвърляте?

Тогава аз бях в СДС. Исках да затворя нещата в рамките на... може би не съм бил прав. Когато бях поканен и говорих пред националния съвет на СДС, казах, че няма да говоря това, което другите ми казват, и си излязох. Най-накрая видях, че не мога да променя нещата и напуснах.

Как се чувствате сега?

Приемам създалата се обстановка като една от поредните трудности, които ще имам, амбицирайки се да създам партия, в която идеите в програмата са далеч повече от едно лично присъствие в нея. И като една от поредните трудности в моя личен живот. Аз преживявам за трети път подобно нещо. През 1993-а година бях извикан в кабинета на министър-председателя Беров, който ми каза: "Софиянски, имам сведения, че сте бил на митинг на СДС" Аз му казах: "Защо трябва да имате сведения, питайте мен. Бил съм с жена ми и двете ми деца, тогава Димана не беше родена още. Той каза: "Лошо, г-н Софиянски. Намерете начин да се разграничите от СДС, иначе ще ви уволня." Бях уволнен за една седмица, след като бях подписал договор за заем от Световната банка. Как мислите, че съм се чувствал тогава? Така, както сега. Вторият път, когато, пак беше петък, излезе в събота в един вестник една... партийна книжка.

Партийната книжка на Софиянски.

Да, стана нарицателно. Помислете си как съм се чувствал тогава - кандидат-кмет в деня за размисъл, нямаш право да реагираш, в неделя са изборите, вървиш по улиците, хората те гледат в очите въпросително, нямаш право да реагираш. Като човек, който за трети път има такъв случай, трябва да го приема като една от поредните трудности в този обществен живот, който съм поел. Не мога да се сърдя, защото сам съм си избрал този път, никой не ме е карал. В разговора с един от прокурорите още през първия разпит през лятото казах: "Добре да махнем всичко настрана, ако си бях стоял и не бях емитирал тези облигации и не бях търсил да привлека пари, значи нямаше да имам тези проблеми?" Човекът беше достатъчно коректен, за да каже: "Формално излиза така г-н Софиянски." В момента за мен е най-важно работата в града и този сериозен проблем да приключи - не толкова що се отнася за моята личност, а обществения проблем за начина на набирането на средства и доверието което има във финансовата система в България. Защо страните, които се посочват за облагодетелствани - "Париба" и "Стандарт енд Пуърс", са далеч над стандартите, които можем да си представим. За нас е чест, че са приели да работят при нас. А сега се хвърля сянка върху цялата процедура, и то в момента, в който тя приключи успешно