Соколов и Абаджиев пак подкрепиха Филчев

Правната комисия в парламента подкрепи на първо четене промените в закона за съдебната власт, подготвени от министерството на правосъдието. По време на заседанието, продължило повече от три часа, поправките бяха принципно одобрени от НДСВ, ДПС и коалиция "За България". Единствено сините депутати Йордан Соколов и Димитър Абаджиев се изказаха категорично против поправките, основна опозиция на които са главният прокурор Никола Филчев, подкрепен и от министъра на вътрешните работи Георги Петканов.

Димитър Абаджиев бе един от вносителите и на проект за промени в закона преди година, които разширяваха правомощията на главния прокурор, но който проект така и не бе приет от предишния парламент.

Основните промени в съдебния закон, предложени от екипа на министъра на правосъдието Антон Станков, са въвеждане на атестации за магистратите; мандатност за магистратите на ръководни длъжности в съдебната система; несменяемост на магистратите след три години стаж; възстановяването на Националната следствена служба; деклариране на имуществото на всички магистрати, а не само на висшите, както е сега; подготвянето на годишни отчети за работата на трите звена на правораздавателната система.

Днес депутатите от парламентарното мнозинство и левицата заявиха, че одобряват основните идеи и философията на закона, но някои от текстовете трябва да бъдат преработени между първо и второ четене.

Мотивите, изразени от трите парламентарни групи, бяха различни. Според Валери Димитров от НДСВ законът няма да реши всички проблеми на правосъдието, но е важен, защото урежда статута и съдбата на съдебната власт. Работата на правораздавателните органи да стане максимално прозрачна за обществото, призова Димитров. Той се аргументира, че затворената съдебна система е добра почва за корупция.

С промените се цели подобряване на кадровия ресурс на съдебната система, което е един от основните ѝ проблеми, заяви соцдепутатът Любен Корнезов. Той обаче предупреди, че е възможно дублиране на функции на Висшия съдебен съвет и правосъдното министерство. Корнезов изтъкна, че някои от текстовете звучат на ръба на конституционната допустимост, затова трябва добре да се огледат преди окончателното им приемане.

ДПС също подкрепиха проекта с условието, че някои от текстовете трябва да бъдат изчистени до влизането на проекта в пленарната зала.

И трите парламентарни групи категорично подкрепиха текстовете за мандатността, атестацията и конкурсното начало при избора на магистратите. Сред депутатите от НДСВ, ДПС и коалиция "За България" нямаше против и идеята за възстановяването на Националната следствена служба.

Единствено депутатите от ОДС Йордан Соколов и Димитър Абаджиев се обявиха против промените в закона за съдебната власт. На практика двамата заеха позицията на главния прокурор Никола Филчев, който е основен противник на промените.

Основните мотиви на Соколов и Абаджиев бяха, че промените няма да спомогнат за съдебната реформа и че повечето текстове противоречат на Конституцията. Прави се опит да се посегне на независимостта на съдебната власт и тя да стане зависима от изпълнителната, заяви Соколов. Не се постига целта - ефективно съдопроизводство, посочи Абаджиев. Според него с поправките се целят политически резултати.

Мандатността на магистратите е антиконституционна, заяви Соколов. По повод предложението пенсионираните магистрати да могат да бъдат назначавани повторно, но без да бъдат несменяеми, депутатът от ОДС заяви, че те или са магистрати и са несменяеми, или не. "Не мога да бъдат второ качество магистрати", посочи народният представител.

Новите текстове за несменяемостта на магистратите и за мандатността на длъжностите не противоречат на Конституцията, контрира шефът на ВАС Владислав Славов, който присъства на заседанието. Съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми след тригодишен стаж в съответното звено и това е установено като практика при работата на висшите магистрати през последните 11 години, заяви още председателят на Върховния административен съд.

Според Йордан Соколов неконституционни са и промените, свързани с правомощията на правосъдния министър. Защо е необходимо всички предложения за решения на ВСС да минават през министъра, попита синият депутат. Той възрази и срещу идеята, според която министърът ще назначава помощник съдиите. Длъжността се въвежда с поправките на съдебния закон, но там не са указани техните правомощия, посочи Соколов.

Сините възразиха и срещу възстановяването на Националната следствена служба като административна шапка на 28-те следствени служби в страната. Закриването на националното следствие през 1998 г. беше заради възможността на прокуратурата да осъществява надзор върху работата на следствието и да бъдат "освободени" 59 хил. дела, които бяха затлачени в следствието, заяви бившият парламентарен шеф.

Промяната не касае тесноведомствени интереси, противопостави се зам.директорът на спецследствието Румен Андреев. Той изтъкна, че е необходимо да има звено, което да осъществява методически функции при работата на следствените служби, като това няма да пречи на правомощията на прокуратурата. Андреев предложи в НСлС да има повече отдели за разследвания, тъй като едно, както се предлага, е крайно недостатъчно при воденето на различни видове разследвания.