Сондаж за свобода

Куриозни резултати от анкета се появиха в Иран преди няколко дни. Официалната иранска новинарска агенция ИРНА публикува статистическо проучване относно иранското отношение към Америка, осъществено от Иранския национален институт за проучване и изследване на мненията и нагласите. Анкетата е допитване до 1,500 иранци за това дали подкрепят отворени разговори със САЩ. 75% отговарят с "да". Но по-интересното е, че 46% смятат, че американската политика спрямо Иран, включваща икономически бойкот и определяща Иран коато част от "оста на злото", е била "донякъде правилна".

Опаа!

Можете да си представите какво се случи впоследствие. Иранските хардлайнери закриха статистическия институт и заплашиха ИРНА, която публикува резултатите. Самият факт, че се е наложило на хардлайнерите да направят подобно нещо показва доколко не са наясно те с основните настроения в Иран.

Споменавам този инцидент, защото е много подходящ пример, когато разсъждаваме относно задачата на демократичния преход в Близкия Изток. Арабският и мюсюлманският свят днес са основно доминирани от автократични режими. Ако искаме да си представим ситуацията, в която те преминават от автокрация към демокрация, нека вземем Иран. При повечето държави това включва подобна на иранската смесица от теокрация и демокрация, в която ислямистите първоначално печелят властта чрез избори, но впоследствие не могат да осигурят работните места и да повишат жизнения стандарт, което именно желае младото им население. Така те се оказват под обществен натиск и единственият начин да запазят властта е чрез сила.

В крайна сметка те ще загубят, тъй като днес младото поколение в Иран осъзнава две неща:
1/ Преживяли са достатъчно време на демокрация, за да осъзнаят, че искат още от нея.

2/ Преживяли са предостатъчно време на теокрация, за да осъзноят, че искат по-малко от нея. В действителност те ще наложат нов баланс в Иран, включващ реална демокрация и достойно място на исляма, но не наложено отгоре.

Защо обаче това отнема толкова време? Защо Иран не е като Полша и Унгария след падането на Берлинската стена? И защо не може Ирак да бъде като тях след падането на Саддам? Отговорът се нарича П-Е-Т-Р-О-Л. Преходът от автокрация към реална демокрация в Иран е значително по-бавен от този в Европа по редица причини, но най-важната е, че хардлайнерите молли контролират иранското петролно богатство. Това всъщност означва, че те притежават огромни състояния, които могат да използват, за да монополизират всички механизми на насилие - армията, полицията и разузнавателните служби. Тези огромни състояния не зависят от отварянето на иранската икономика или политическа система или от съобразяването с желанията на техния народ.

Погледнете ситуацията от тази гредна точка: Съществуват два начина за едно правителство да забогатее в Близкия Изток. Първият е като сондира пясъчна дюна, а другият - като се сондират талантите, интелигенцията, креативността и енергията на народа си. Докато автократичните лидери на Иран, Ирак и Саудитска Арабия могат да забогатяват, сондирайки природните си ресурси, те ще останат на власт доста дълго време. Всичко, което те трябва да направят, е да овладеят контрола над петролноия кран.

Ако наиситна искаме да ускорим прехода от автокрация към нещо по-демократично в места като Ирак или Иран, най-важното нещо, което можем да направим е постепено, но постоянно да намаляме цената на петрола - чрез опазване на природата и алтернативни енергии.

Наясно съм с факта, че Дик Чейни смята, че с опазване на природата е за глезлоьвци. Истинските мъже изпращат Б-52. Но той греши. В Близкия Изток, опазване на природата и алтернативните енергии са стратегически инструменти. Роналд Рейгън успя да срине Съветския Съюз чрез две тактики: той успя да делегитимира руснаците и ги "източи". Делигимитизира ги като заклейми Съветския съюз като "Империята на злото" и показа на младото ѝ поколение какво става в другата част на света.

Източи ги, като ги въвлече в Междузвездните войни, където СССР банкрутира. В настоящия момент администрацията на Буш делигимитизира най-ужасните режими в Близкия Изток като "ос на злото", но не прави нищо по въпроса с източването. Точно обратното - ние ги запасяваме допълнително с гориво с нашите големи коли.

Коя беше първата и единствена реална демокрация в арабския свят? Ливан.
Коя арабска държава не притежава петрол? Ливан.

Коя е първата арабска петролна държава, която стана конституционна монархоя? Бахрейн.

Коя бе първата арабска страна, която изчерпа петрола си? Бахрейн.

Свалянето на Садам Хюсеин е необходимо за разпространението на демокрацията в Близкия Изток, но не е достатъчно. Няма да се получи без преодолявенето на петролната зависимост от страна на страните от Близкия Изток, както и без преодолявенето на петролната зависимост от наша страна.