Социалистите сменят тона във външната политика

Оглавеното от социалисти ново българско правителство побърза да се дистанцира от политиката на своите предшественици, която подкрепяше САЩ, и особено присъствието им в Ирак.

Преди седмица новият външен министър Ивайло Калфин заяви, че смята за по-добре България да отхвърли искането на Вашингтон и Багдад да удължи престоя на своите 400 войници в Ирак след 31 декември - срокът, определен с решение на българското Народно събрание от 5 май.

Думите на Калфин бяха съпроводени и от изненадващото заявление, че национален консенсус за разполагането на американски военни бази на българска територия тепърва предстои да се постигне.

И двете изказвания контрастират с твърдата подкрепа, която предходното правителство оказваше на водената от САЩ коалиция в Ирак и на идеята за разполагане на части на американската армия в България. Новият коалиционен кабинет пое управлението през август, след като БСП спечели 31 процента от гласовете - повече от всички политически партии - на парламентарните избори през юни.

Социалистите трябваше да преговарят с месеци, за да постигнат работещ съюз с ДПС и бившата управляваща партия НДСВ.

Решението на Националното движение Симеон Втори да се присъедини към новата администрация беше тълкувано като гаранция, че новото правителство няма да се отклони от установената проевропейска и проамериканска линия.

Премиерът Сергей Станишев също първоначално се постара да убеди българите, че ще следва съществуващата политика. Той увери, че България ще остане предсказуем и надежден партньор на САЩ в тяхната операция в Ирак.

Първото му посещение като премиер беше в централата на Европейския съюз в Брюксел, и следваше да внуши решимостта на неговото правителство да осигури присъединяването на България към съюза според уговорените срокове.

За да докаже своята посветеност на европейската кауза, БСП се обяви и за ускорено приемане и на Наказателно-процесуалния кодекс, за който Брюксел настоява. Партията се съгласи да приеме проекта на НДСВ от юни, като се отказа от предизборните си призиви за нов национален дебат по съдебната реформа. Но независимо от тези успокояващи жестове и декларации, изявленията на Станишев и Калфин подсказват за нов подход към политиката в Ирак и ЕС.

Въпреки че парламентът намали военното присъствие на България в Ирак и гласува за изтеглянето на български контингент в края на годината под натиска на БСП, Станишев дълго отказваше да изясни позицията си за евентуалното удължаване на мандата на националните войски.

През миналата седмица той каза, че България трябва да обсъди въпроса с партньорите си, и добави, че Вашингтон не е искал удължаване на мандата.

Но на 25 септември Ивайло Калфин призна, че САЩ и Ирак са отправили запитване, и изрази мнение, че България трябва да откаже молбата им. " Според мен не би следвало да се изпраща нов контингент ", заяви той.

Друго противоречие излезе на повърхността през последните дни, когато и премиерът, и външният министър обявиха за "прибързана" информацията на бившия външен министър за разполагане на американски военни бази в България.

Соломон Паси, който сега е председател на парламентарната комисия по външна политика, обяви, че три бази на САЩ с между две и три хиляди военнослужещи ще бъдат разположени в страната.

Калфин, обаче, подчерта, че преговорите за базите са в начална фаза.

Много медии счетоха това изявление за изненадващо, след като НДСВ беше превърнало привличането на американски военни бази в приоритет на своето правителство и беше обсъждало въпроса на различни нива в продължение на две години.

В допълнение, новото правителство подаде сигнали, че смята да преразгледа подхода си към членството в ЕС, което традиционно е считано за област с установен национален консенсус.

Наскоро Станишев обяви, че България трябва да защитава повече интересите си в процеса на интеграция.

Ако ЕС реши да отложи присъединяването на България, ще прояви "непоследователност", тъй като София е не по-зле подготвена за членство от 10-те страни от първата вълна на Петото разширяване, обяви той.

Разбира се, тези изявления не означават, че социалистическото правителство ще предприеме драматични промени във външно-политическите приоритети на България. Те обаче отразяват старомодния и наивен подход на бившите комунисти към международната дипломация.

*Албена Шкодрова е програмен директор на Балканската мрежа за разследващи репортажи/IWPR в София.