Спадналият жизнен стандарт подхранва политическото брожение в Русия

"Елда, олио, захар, чай", изброява Светлана Ардашева - 57-годишна доброволка, докато пълни плик с хранителна помощ за московчани, които се трупат в сутерена на манастир, приютил сдружението "Милосердие".

Притиснати между западните санкции и ответното ембарго на Кремъл върху вноса на европейски хранителни стоки, от пандемията, падането на рублата и отдавна анемичната икономика, мнозина руснаци виждат как портфейлът им изтънява.

Това поражда все по-силно недоволство; междувременно привържениците на хвърления в затвора опозиционер Алексей Навални се канят да мобилизират хората за улични протести с наближаването на парламентарните избори през септември.

"Преди пандемията посрещахме 30-40 души дневно, а сега 50-60 души" на ден идват за храна, отбелязва Елена Тимошук, служителка в сдружението, облегната на маса с наредени бутилки слънчогледово олио.

Мнозина са пенсионери, но има и хора, останали без работа или с намалени заплати, уточнява тя.

"Не можем вече нищо да купим. Преди си позволявах да храня птичките, но сега дори булгурът струва скъпо. Спрях да пазарувам. Стига ми, колкото ми дават тук", обяснява 66-годишната пенсионерка Сандра, с дълги посивели кичури около лицето. После си заминава, стиснала своя плик.

Това се случва заради 3,5-процентния спад на годишния реално разполагаем доход през 2020 г., както вече от години насам. Но да не забравяме и скока в цените на основните хранителни стоки.

Захарта например поскъпна през януари с 64 процента на годишна база въпреки усилията на властите да обуздаят цените.

Избори през септември

А "руснаците усещат поскъпването твърде силно, още повече, отколкото спада в доходите", посочва Игор Николаев, директор на Института за стратегически анализ към руския клон на компанията за финансови и бизнес консултации "Грант Торнтън". "Това им напомня бясната инфлация" от началото на 90-те, пояснява той.

С наближаването на вота за парламент политическият залог вече е голям - рейтингът на властовата партия "Единна Русия" е в най-ниската си точка, а този на Владимир Путин леко се е пооронил, при все че остава висок.

"Рисковете за властта наистина са нараснали", смята икономистът, убеден, че правителството ще обяви предизборно мащабен план за подкрепа на икономиката: "То трябва нещо да направи".

Откакто покупателната способност е тръгнала надолу през 2014 г. покрай анексията на украинския полуостров Крим, първите западни санкции и ответното ембарго върху вноса на храни от Европа, реалните доходи са намалели с 10 на сто, отбелязва той.

"В контекста на общия спад в жизненото равнище, нарастващите проблеми в икономиката и вдигането на пенсионната възраст се засили враждебността към бюрокрацията и все по-често към президента", писа в края на януари в руското издание на "Форбс" социологът Денис Волков, зам.-директор на независимия изследователски център "Левада".

По данни на центъра популярността на президента е възлизала през януари на 64 процента - с 4 пункта по-малко отпреди година.

Демонстрациите в началото на годината, събирали десетки хиляди души въпреки полицейските репресии, според Волков не са били мотивирани само от призивите за освобождаване на Алексей Навални.

Тълпите даваха израз на "разочарованието си от властите, тревогата от липсата на перспективи и безизходицата, в която според тях се намира страната ни", казва той.

"Виждам как Русия стагнира, неспособна да предложи перспектива за икономическо и политическо развитие", коментира Екатерина Никифорова, 18-годишна студентка по политически науки, демонстрирала в далекоизточния град Владивосток.

Мнението ѝ споделя и Арсений Дмитриев на 22 години, завършил социология и протестирал на другия край на страната, в Санкт Петербург: "Работих върху цифрите и разбрах как вървят нещата в страната: поглеждаш статистиката и виждаш, че реалните доходи падат".

Икономическото недоволство изглежда е слабо място на Владимир Путин, изградил популярността си като президент върху покачването на жизненото равнище в началото на 2000-те.

И симпатизантите на Навални разчитат гласът им да натежи на изборите за парламент, предвиждайки нови митинги през пролетта и лятото.

Според анкета на "Левада" близо 43 на сто от руснаците са очаквали в началото на февруари демонстрации с икономически искания - ниво, достигнато за последен път през 1998 г. Едва 17 на сто засега обаче изразяват готовност за участие.

По БТА