Спънките по пътя към единна Европа

Официалното становище в Брюксел е, че подготовката за разширяването на Европейския съюз тече гладко и политическият императив ще премахне всички бариери.

Но под лустрото на доверие се таи нарастваща увереност, че през следващите шест месеца ще има редица пречки, всяка една от които може да забави или дори да провали многовековната мечта за мирен, единен континент.

Краят на играта в преговорите с десетте страни-кандидатки идва на фона на значителен успех на крайнодесните сили в Западна Европа, които претендират, че едно разширяване ще означава потоци от имигранти, престъпници, както и поевтиняване на работната ръка. Успехът на подобни движения бе частично отразен от нарастване на евроскептицизма в някои страни-кандидиатки, особено в Полша, където около 30 процента от общественото мнение е против присъединяване към ЕС.

Въпреки подема на крайнодесните Гюнтер Ферхойген, европейският комисар, който води преговорите по разширяването, призова тази седмица национални и местни политици да не пропилеят "шанса" да обединят Европа.

"Трябва да сме наясно, че времето е ограничено", предупреди той. "Ако хората са загрижени за нелегалната имиграция и престъпността, тогава верният отговор е да не отлагаме разширяването. Трябва да възприемем процеса като част от решението, като не се опитваме да създаваме граници между благоденстващата и останалата част на Европа."

На книга около 90 процента от преговорите са завършени. Но най-тежките финансови въпроси остават и тъй като в Германия, която внася най-много средства в бюджета на ЕС, ще има избори през септември, тези въпроси ще бъдат сериозно обсъдени едва в края на годината.

Брюксел разгневи страните-кандидатки, като предложи на техните земеделци само 25 процента от директните субсидии, които техните конкуренти от ЕС получават. Равнопоставеността ще бъде постигната едва след девет години. Отзвукът бе най-бурен в Полша, където една пета от населението се изхранва със земеделие. Но в останалата част на Централна и Източна Европа се шири усещането, че Брюксел възнамерява да управлява два вида членство в ЕС.

Това, както и съответните въпроси за вноските в бюджета на ЕС и за помощите от регионалните и социалните фондове, ще бъдат обсъждани на срещата в Копенхаген през декември. Тъй като е наясно със залозите, правителството на Дания планира 4-дневна среща - два пъти по-дълга от обичайната.

Датският премиер Расмусен неотдавна засили напрежението в страните-кандидатки, като ги предупреди, че всяка една страна, която не може да приключи преговорите или да изпълни своите задължения за получаване на членство, ще бъде оставена на заден план. "Ако само някои, а не всички страни-кандидатки, са готови до декември, ние ще завършим преговорите в Копехаген с тези, които са готови", каза той пред датския парламент.

Чарлс Грант, директор на Центъра за европейска реформа в Лондон, признава, че има пречки, но най-вероятно е разширяването да не бъде отложено. Г-н Грант каза: "Всяка страна в съюза с изключение на Франция иска това разширяване, а тези партии в Европа, които са против, нямат голямо политическо влияние. Всички, които участват, приемат факта, че ще трябва да бъдат правени компромиси при преговорите."

Но положението се усложнява от факта, че някои от преградите са извън контрола на ЕС. Турция, която заплашва, че официално ще анексира северната част на Кипър, може да се окаже пречка за присъединяването на острова към съюза. Всеки намек дори, че Кипър може да пропусне първата вълна, може да погуби разширяването, тъй като Гърция няма да ратифицира договорите по присъединяването.

Руският анклав Калининград между Полша и Литва е друга пречка. Тя може да бъде преодоляна единствено чрез споразумение с Москва. За момента Брюксел отхвърля искането на Русия за коридори за достъп до анклава през потенциалните страни-членки на ЕС.

По ирония на съдбата най-голямата потенциална заплаха за разширяването идва от самия ЕС. Един втори вот на Ирландия против споразумението от Ница на референдума през есента ще подкопае основите под разширяването.

Някои може да се възмущават от влиянието, което страна с 3,7 млн. души население може да има върху един потенциален съюз от 500 млн. души. Но замисълът чрез институционалните промени, договорени в Ница, да се даде тласък на индивидуални договори за присъединяване, все повече се отхвърля. Песимистите дори предполагат, че един отрицателен вот на Ирландия може да отложи разширяването до следващия нов договор за реформи в ЕС през 2004 г., въпреки че това ще предизвика бурно недоволство сред кандидатите.

Както хер Ферхойген каза тази седмица: "Този процес върви от 1989 г. насам. Хората стават неспокойни. Идва време, когато възможността непрекъснато да приемаш промени се изчерпва."

Дори ако споразумението от Ница бъде окончателно одобрено от 15-те страни-членки на ЕС и преговорите бъдат успешно приключени през декември, процесът по разширяването далеч не завършва. Все още ще предстои ратифициране на договорите за присъединяване от 25-те парламента през следващите 18 месеца.

По БТА