Спестете ни нови мирни планове за Близкия изток

Западът губи войната срещу тероризма. Не защото съюзниците в международната антитерористичната коалиция не успяха за разгромят гнездата на съпротива в Афганистан - това ще отнеме време, но операциите вече са в ход. Не защото съюзниците не успяха да дадат солидни доводи за свалянето от власт на Саддам Хюсеин. Нуждата да се попречи на Саддам да разработи оръжия за масово поразяване преди той да е в състояние да тероризира с тях Запада, е много силна. Аргументът все ще не е спечелен, защото все още не е изложен така, както трябва. Умереният оптимизъм в Афганистан и Ирак не бива да ограничава песимизма, който чувстваме при внимателния оглед на истинската фронтова линия във войната на Запада. Тероризмът печели в Близкия изток.

Израел днес, подобно на Фолклендските острови преди 20 години и на Чехословакия през 1938 г., се е превърнал в квинтесенцията на демокрацията, която злото се опитва да превземе. Точно както някога на Фолклендските острови и в чешките земи, хора, живеещи чрез насилие и наслаждаващи се на чуждата слабост, изпробват границите на решителността ни. Те преследват своите претенции със силата на оръжията, насочени срещу невинните, и настояват за международен натиск за мирен план, който да задоволи техните изфабрикувани оплаквания. Тези мирни планове връзват и отслабват невинната жертва и потвърждават сметките на злото, че демокрацията е твърде упадъчна, за да удържи на напора. В крайна сметка те окуражават злите в тяхната амбиция за пълно завладяване.

Урокът от Чехословакия бе прост: не бива да се позволява на злото да напредва чрез насилие, ако искаме да избегнем още по-голямо насилие. Маргарет Тачър беше проумяла поуките на този урок. Защитавайки Фолклендските острови в разгара на Студената война,тя направи така злото навсякъде по света да разбере, че западните страни ще защитават твърдо народите си, ценностите си и интересите си. Тази твърдост, укрепена от решимостта да се модернизира оръжейния арсенал на демократичните страни през 80-те години, окончателно прекърши империята на злото. Историята се повтаря, първия път като трагедия, а втория като трезв и скъпо струващ, но заслужаващ си триумф. Сега историята ни пита отново какво сме научили. Изглежда, болезнено малко, защото в Израел злото хвърля заровете, а Западът раздава чиповете.

За последната седмица 45 израелски граждани са станали жертви на терористи: 22 са убити по време на празничната вечеря за еврейския празник Пасха; 14, включително 54-годишен баща, заедно с двете му деца, докато са почивали в ресторанта, собственост на израелски араби.Тези жертви, подобно на онези от 11 септември, са обикновени граждани, опитващи се да водят порядъчен живот и разчитащи на демокрацията, за да ги защити от убийците, които нарочно взимат на прицел цивилни граждани.

Моралната логика на самозащитата, интуитивно усетена от Запада след 11 септември, дава право на нацията, изложена на такова нападение да търси и накаже виновниците. Западът днес обаче се стреми да увърта и да откаже моралното право на Израел в часа на смъртна опасност и да насочи вярата му в посока на дискредитирана целесъобразност на мирните планове.

Дали това е планът на Мичъл или този на Тенет или онзи на саудитския престолонаследник принц Абдула, в тях има серия от патентовани шарлатански лекове за агонията в Близкия изток. Всички подобни лечения обаче, подобно на разделянето, което Чембърлейн и Деладие предписаха на Чехословакия през 1938 г., могат само да засилят инфекцията. Защото всеки от тези мирни планове възнаграждава тероризма, като утвърждават печалбите, осигурени по пътя на насилието, и засилват посланието, че Западът е твърде слаб, за да устои на агресия. Сметките на терористите, които западните поддръжници на мирните планове не могат да осъзнаят, са брутално прости.

За Ясер Арафат, неговите съюзници в Хамас и спонсорите му от Рияд до Багдад, загубата на палестински живот няма никакво значение. Безразличието на лидерите на интифадата към смъртта на хора от техния собствен народ бе открито изразена от Арафат този уикенд, когато той призова за "милиони мъченици".

Арафат и неговите съюзници са готови да понесат всякаква човешка цена, за да си осигурят политически дивиденти. Затова терорът на Арафат не може да бъде спрян само с предложения за намиране на изход от по-нататъшно кръвопролитие, което се опитват да постигнат мирните планове, или с нанасянето на военни загуби на врага, както прави израелската армия, защото врагът в крайна сметка не се интересува колко кръв пролива собствения му народ.

Единственото, от което се интересуват терористите, е да спечелят. За да се победи тероризма, трябва да се покаже, че той не води до политически придобивки. Израел се нуждае от правителство, което правилно да схване тази логика, да засили политиката си на сигурност, за обясни подробно на Запада, че неговата борба е борба в името на демокрацията, да подчертае, че в Близкия изток не може да има мир, докато продължават да съществуват режими, поддържащи тероризма и да се откаже от участие в мирни планове, докато терористичното насилие не се прекрати. Израелският политик, който най-добре разбира тази логика, е Бенямин Нетаняху.

Всяко дипломатическо уреждане, изтръгнато от Израел като последица от сегашната терористична кампания, ще гарантира единствено продължаване на терора, защото така ще се осигури по-добра база за заявената позиция на терористите да унищожат Израел и ще покаже на тираните от Багдад до Дамаск, че Западът не е склонен да държи фронтовата линия. Още по-лошо - то ще популяризира в света това, което Ал Каида се опита да наложи на 11 септември - а именно, че ако самоубийствените атентати продължат достатъчно дълго, те ще постигнат целта си. Вчера атентатът бе в Хайфа, а утре кой знае къде?

По БТА