Споразуменията за Международния наказателен съд са фактор за срещата в Прага

САЩ се опитват да постигнат сключване на споразумение с НАТО, което да гарантира имунитет на американските военни срещу евентуално преследване от Международния наказателен съд /МНС/. Официално НАТО твърди, че Вашингтон не е отправял такова искане и че не е реалистично изобщо да се очаква подобно предложение. Независимо от това дипломатически източници допускат, че правителството на Буш вече оказва натиск на равнище лични контакти. С особена сила това се отнася за страните от Източна Европа, които ще представят своите кандидатури за членство на срещата на НАТО в Прага през ноември.

"Нито по официален, нито по неофициален път член на американското правителство не е представял пред генералния секретар на НАТО подобно предложение", заяви вчера един от говорителите на организацията Ив Бродьор. "Като юридическо лице НАТО няма правомощия да сключва споразумения за глобален имунитет. По тази причина не е много вероятно да бъде отправено такова искане", каза друг официален източник от организацията, чието име не се съобщава.

Други дипломатически източници обаче признават, че САЩ оказват натиск и ще продължат да търсят начини за ревизия на МНС чрез двустранни договори, съгласно чл. 98 от статута на съда. Първата крачка беше направена през юли, когато Съветът за сигурност на ООН наложи едногодишен мораториум за предаване на военни на международен съд.

Пиер-Ришер Проспер, посланик със специални поръчения на САЩ по въпросите на военните престъпления, заяви тази седмица пред в. Файненшъл Таймс, че Белият дом ще се опита да постигне споразумения с НАТО и други регионални организации за имунитет на американските военни и това ще бъде фактор, които ще бъде взет под внимание при следващото разширяване на алианса.

"Този начин за оказване на натиск ни се струва груб, но несъмнено ще окаже ефект", признава европейски дипломат, припомняйки неотдавнашния пример с Румъния. Тя подписа двустранно споразумение със САЩ, гарантиращо забрана за екстрадиция на американски военни и за предаването им на МНС.

Този акт на румънската държава предизвика гневния протест на Европейската комисия, която призова страните кандидатки за членство в ЕС да не следват румънския пример и да не прибягват до подобни действия.

ЕС, на който принадлежи основната инициатива за създаването на МНС - първият международен съд, който ще съди виновници за военни престъпления и геноцид, се готви следващата седмица да изложи обща позиция по оспорвания въпрос за екстрадицията и предаването на лица на трибунала. Евросъюзът ще потвърди, че няма намерение да се отклони от духа и буквата на този орган, който притежава универсална юрисдикция.

Американският президент Джордж Буш реши да подтикне европейските си съюзници към компромис, смесвайки въпроса за юрисдикцията на съда с бъдещото разширяване на НАТО, което ще се реши на срещата в Прага през ноември. Кандидатките са Естония, Литва, Латвия, Словения, Словакия, България и Румъния. Всички те, без Румъния и България, са във финалната фаза на преговорите за присъединяване към ЕС, предвидено за 2004 г. За румънците и българите не се предвижда това да стане преди 2007 г.

"Да се обвърже съдбата на МНС с тази на НАТО е голяма грешка", признава американски дипломатически източник. "Това може да влоши отношенията ни с нашите европейски партньори, да подкопае единството на самата организацията в толкова деликатен момент като сегашния и в крайна сметка да навреди на интересите на САЩ по света", казва източникът, чието име не се споменава.

"Ние не заплашваме, нито принуждаваме някого, още по-малко нашите европейски партньори", каза преди няколко дни във Вашингтон американският държавен секретар Колин Пауъл. Въпреки това САЩ заплашиха, че ще спрат военните помощи за страните, които екстрадират американски военни и ги предават на МНС. Канада, Норвегия, Словакия, Швейцария и Югославия вече отказаха на Буш. За разлика от тях Румъния и Израел отстъпиха.

По БТА