Според Украйна НАТО премахва изисквания по пътя й към членство в пакта

НАТО реши да се откаже от изискването Украйна да следва План за действие за членство (ПДЧ), поставящ цели, които трябва да бъдат изпълнени, преди да се присъедини към военния алианс, каза днес украинският министър на външните работи Дмитро Кулеба, цитиран от Ройтерс.

В навечерието на срещата на върха на НАТО той заяви, че такъв ход ще съкрати пътя на Украйна към присъединяването към алианса.

"След интензивни разговори съюзниците от НАТО постигнаха консенсус за премахване на ПДЧ от пътя на Украйна към членство. Аз приветствам това дългоочаквано решение, което съкращава пътя ни към НАТО", написа украинският външен министър в Tуитър.

От НАТО засега не са коментирали изявлението на Кулеба.

Лидерите на страните от пакта ще се срещнат утре и в сряда в литовската столица Вилнюс в стремеж да преодолеят разделенията във връзка със стремежа на Украйна към членство в алианса, отбелязва Ройтерс.

Украйна иска да получи ясна покана да се присъедини към НАТО след края на войната и се надява да получи гаранции за сигурността си, докато членството стане факт.

В навечерието на срещата на върха нараства броят на държавите членки на НАТО, които подкрепиха британско предложение да се позволи на Киев да пропусне програма за ПДЧ, която определя политически, икономически и военни цели, които кандидатите трябва да изпълнят и която други източноевропейски страни трябваше да преминат, преди да се присъединят към алианса. С такъв ход алиансът би могъл да отговори на исканията да надскочи приетата на срещата на върха на НАТО през 2008 г. декларация, в която се казва, че Украйна в крайна сметка ще стане член на пакта, но без да предлага реална покана или график, посочва Ройтерс.

България ще бъде представена на срещата във Вилнюс от премиера Николай Денков. В делегацията са и воненият министър Тодор Тагарев, както и заместник-министърът на външните работи - Тихомир Стойчев.

Преди срещата президентът Володимир Зеленски предприе обиколка из Европа в търсене на подкрепа за членството на страната му. Миналата седмица той бе в България, Чехия и Турция.

Още не са готови

Преди дни президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че Украйна все още не е готова за членство в НАТО. Той коментира, че ако това се случи сега, "всички ще се окажем във война", взирайки задължението на всички страни да помогат при военна агресия срещу една от тях.

В понеделник стана ясно, че външният министър на Украйна Дмитро Кулеба е провел разговор с американския държавен секретар Антъни Блинкън. Двамата са обсъдили предстоящата среща на върха, както и украинското контранастъпление в източната част на страната.

"Имах продуктивен разговор със секретаря Блинкън преди срещата във Вилнюс. Остават 48 часа до края на срещата и ние работим, за да може окончателните ѝ решения да бъдат печеливши за всички: Украйна, НАТО и глобалната сигурност", написа Кулеба в туитър.

На път към Вилнюс Байдън посети Великобритания. Там се срещна с премиера Риши Сунак. Той е имал разговор и с президента на Турция Реджеп Ердоган. Основната тема е била кандидатурата на Швеция за членство в НАТО.

"Билд": САЩ и Германия ще блокират членството на Украйна в НАТО

От 501 дни Украйна се бори срещу Русия - основния стратегически враг на НАТО. Въпреки това някои членове на алианса не искат да разчистят за Киев път към НАТО. На първо място това са Германия и САЩ, пише вестник "Билд", като се позовава на няколко свои източника.

"Мога да потвърдя, че САЩ и Германия блокират официалната молба на Украйна за членство в НАТО", заяви пред германския всекидневник високопоставен източник.

В събота британският вестник "Дейли Телеграф" писа, че Германия "се готви да блокира молбата на Украйна за членство в НАТО". Като цитира източник от алианса, медията припомня, че преди да започне процесът, дадена страна трябва официално да попита НАТО дали може да се присъедини. Според този източник Германия ще се застъпи за отлагане на влизането на Украйна в алианса на предстоящата среща на върха във Вилнюс поради опасения, че незабавното членство може да доведе до война с Русия.

В същото време президентът на Украйна Володимир Зеленски планирал пред държавните и правителствените ръководители на 31-те държави членки на НАТО, и на целия свят да поиска във Вилнюс страната му да бъде приета в НАТО.

Макар и да знае добре, че присъединяването може да отнеме години и че войната с Русия трябва да е "приключила" преди това да стане официално възможно, Зеленски иска да бъде поставено началото и Украйна безвъзвратно да тръгне по пътя си към НАТО.

Именно тази официална молба обаче искат да предотвратят някои важни натовски държави, пише "Билд". На първо място Германия и САЩ, "които за съжаление по този въпрос действат в една и съща посока", казва пред вестника източникът от Източна Европа. Нещо повече, двете страни "оказвали натиск" върху други членове на НАТО да се присъединят към тяхната позиция.

Друг дипломат заяви пред "Билд" с разочарование, че Берлин и Вашингтон искат на срещата да бъде приета "заключителна декларация, която едва ли ще надхвърли тази от Букурещ през 2008 г.".

Тогава в заключителния документ от срещата на върха се казваше: "НАТО приветства евроатлантическите стремежи на Украйна и Грузия за членство в НАТО. Днес постигнахме съгласие, че тези държави ще станат членове на НАТО."

В тази връзка "Билд" цитира украинския депутат Олег Дунда от партията на Зеленски "Слуги на народа", че може "само да съжалява за позицията на Берлин". Експертът по външна политика каза още: "Въпреки че сме благодарни за оръжейните доставки, които Берлин вече направи, трябва да се помни, че половинчатите решения не водят до победа. Те винаги водят до поражения, дори за тези, които вземат такива решения."

Ключовата роля на НАТО

През 1949 г. НАТО е създадена с цел да сдържа съветската агресия – цел, която според някои се превръща в анахронизъм с разпадането на Съветския съюз. През 2019 г. френският президент Еманюел Макрон дори каза, че НАТО е в състояние на "мозъчна смърт". Сега обаче, броени часове преди годишната среща на лидерите от Алианса, не са много хората, които се съмняват в ключовата роля, която НАТО играе за сдържането на руската агресия, пише в редакционна статия в. "Вашингтон пост".

На срещата в литовската столица Вилнюс, която започва утре, се очаква, по думите на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, "най-голямото преосмисляне на нашата колективна способност за сдържане и отбрана от Студената война" насетне.

Столтенберг разбира какво се случва. От срещата във Вилнюс зависи дали Европа ще поеме по път към период на трайни споразумения в сферата на сигурността или НАТО ще се провали в задачата си да демонстрира сериозни намерения и сила, което би се превърнало в сигнал за Кремъл, че НАТО съществува само на книга.

Моментът не е особено подходящ за среща с такива високи залози, пише "Вашингтон пост". Европа още е в шок от войната в Украйна, растат опасенията, че фронтовите държави от НАТО могат да станат обект на бъдещи руски атаки, а повечето от големите западни икономики са изложени на риск от рецесия или вече се борят с такава. Дори НАТО да дефинира правилно визията си и да състави сериозни планове за справяне със слабостите си, страните от Алианса ще трябва да отделят средства за изпълнението на поетите ангажименти. Понастоящем само 11 от общо 31 страни изпълняват изискването за харчене на 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, отбелязва американското издание.

Страните от НАТО обаче вече нямат голям избор по този въпрос, тъй като (руският президент Владимир) Путин доказа, че е безумие да бъде подценявана руската заплаха.

Русия ще продължи да е заплаха и след края на незаконната война в Украйна, когато и да свърши тя, и справянето с тази заплаха ще бъде основната тема на срещата във Вилнюс. Механизмът за колективна сигурност на НАТО, по силата на който всички страни от Алианса са призвани да реагират при атака срещу една от тях, означава, че не може Украйна да бъде приета в НАТО, без това да доведе до война между НАТО и Русия. Лидерите от Алианса обаче могат и би трябвало да приемат конкретни и дългосрочни планове за предоставянето на оръжия, обучение и разузнавателни данни на Украйна.

Ако бъдат приети правилните решения, ще се стигне до многостранна версия на дългосрочната военна помощ, която САЩ оказват например на Израел. Това би поставило Путин в трудна ситуация, тъй като ще стане ясно, че той няма да може да се надява, че Западът ще спре да подкрепя Украйна.

Украйна се нуждае от незабавни гаранции от НАТО, но това няма да е единствената тема на срещата във Вилнюс. Жизненоважно е да бъдат одобрени планове не само за забавяне, но и за отблъскване на евентуални руски атаки срещу фронтови страни от Алианса, като например срещу балтийските страни Литва, Латвия и Естония, както и срещу Полша, които са изложени на най-голям риск. Това е от стратегическо значение и е жизненоважно за авторитета на НАТО, заключава "Вашингтон пост".