Спорно обръщение разбуни духовете "";за" и "против"" бизнес партия

Обръщението на група бизнесмени за намаляване броя на депутатите в българския парламент не поставя начало на формиране на бизнес партия, а е край на водените досега разговори в тази насока. Това заяви в понеделник за Mediapool източник, близък до инициаторите на обръщението. То трябва да бъде представено официално в петък. Под него стоят имената на председателя на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев, на собственика на Дарик радио Радосвет Радев и на собственика на Овергаз Сашо Дончев.

Както съобщи в понеделник в. 24 часа, проектодокументът за съкращаване броя на депутатите от 240 на 100 души, е разпратен до редица бизнесмени с различен бекраунд и разнородни политически пристрастия. Сред адресатите са членове на бизнес клуб "Възраждане" и "Глобална България"; собствениците на Лукойл Валентин Златев, на Нове холденг Васил Божков, на групата ДЗИ - Росексим Емил Кюлев, на ВВВ Пламен Минчев, на Глаболгарстрой Симеон Пашов, на ТИМ Иво Каменов, на Петрол Митко Събев, на изпълнителния директор на Булбанк Левон Хампарцумян, на шефката на надзора на СИБАНК Цветелина Бориславова, на Съюза на работодателите в лицето на Васил Василев и Иво Прокопиев и т.н.

Мнозина от получателите на своебразния манифест, както и независими наблюдатели, съзряха в инициативата поредния маскировъчен проект за формиране на бизнес партия.

Разговори за създаване на такава партия се водят от поне от половин година, а през последните два - три месеца вече са придобили по-структуриран характер. Политикът Димитър Луджев е сред хората, които усилено са осъществявали контакти и совалки, за да тестват има ли почва за такава партия. През октомври обаче основни участници в мероприятието са се отказали, не на последно място заради проблемите с водещи политически сили като БСП, която категорично се противопоставила на подобен ход.

В крайна сметка Сашо Дончев, Божидар Данев и Радосвет Радев решиха да излязат с едно обръщение за намаляване броя на депутатите, с което обаче ще бъде сложен "край на операцията", заяви информиран източник.

За пръв път предложението за по-съкратен депутатски състав и създаване на двукамарен парламент бе обявена от СДС през 2002 г. в "24 идеи, които ще променят България". Още тогава бе установено, че идеята среща добър прием сред обществото.

Дончев, Данев и Радев аргументират предложението си най-вече от гледна точка свиване на разходите за издръжка на депутатите. При 240 парламентаристи, годишната издръжка само на един е 400 000 лв. за времето на 4-годишния му мандат. С брутния си вътрешен продукт България би могла да си позволи 100 депутати, смятат бизнесмените.

По повод т.нар. манифест на тримата, изпълнителният директор на Булбанк Левон Хампарцумян заяви пред радио Нова Европа, че въпросът за намаляване броя на депутатите е маловажен. Основният въпрос за Народното събрание е то да работи ефективно, а България може да си позволи да издържа и 50, и 500 депутати, каза Хампарцумян.

Собственикът на ДЗИ - Росексим Емил Кюлев заяви пред Mediapool, че не възнамерява да се присъедини към инициативата, защото не му изглежда особено смислена и дори изрази изненада, че е сред адресатите на посланието. Според него инициаторите на обръщението търсят начин за привличане на общественото внимание и за нов тип легитимност. Дори да има рационално зърно, нещата не могат да се решават по такъв начин, каза още Емил Кюлев.

Съюзът на работодателите също обяви, че няма да подпише обръщението. С такава позиция излезе и Цветелина Бориславова, председател на Надзорния съвет на СИБАНК.

Според бизнесмени, които не споделят идеята за създаване на бизнес партия, настоящото обръщение е пробване на почвата именно за политически излаз на определени бизнес кръгове и привличане на разнородни съмишленици към обществено приемливото послание за намаляване на депутатите в парламента. Като цяло идеята не е за учредяване на бизнес партия, а на движение, твърдят запознати. В крайна сметка инициаторите му едва ли смятат да се явяват самостоятелно на избори, целта е по-скоро да преговарят с по- големите партии, като БСП, например, за своя квота в листите. БСП вече приложи подобна схема с някои бизнес организации на местните избори през 2003 г.