Срамувам се от моето правителство

Вежди, по времето на Иван Костов се събирахме, за да плюем властта, опитвахме се да се борим. Тогава не ни арестуваха!

Когато ти, чрез движение "Св. Георги Софийски" се бореше да направиш нещо за промяната в България, не те арестуваха!

Когато през дългите и тежки години на прехода и немотията ти защитаваше културата, не те арестуваха!

Днес те арестуваха!

Арестуваха те моят министър и моят главен секретар. Арестуваха те като най-долен крадец и те хвърлиха в затвора. Бил си се с полицай...

Дали си крив или прав, ще реши съдът. Достатъчно е известно името ти, за да е честна присъдата. Но да лежиш върху въшливите кимизарници -(дюшеци) в ареста, наред с рецидивисти, изнасилвачи и крадци, за мен е недостойно! Да те прибират, сякаш ще избягаш!? Ти, който си обикалял земното кълбо, за да прославиш България, ти, който си се връщал в Родината, когато са сменяли името ти, когато са ти давали постове и награди в чужбина, такъв човек като теб никога не бяга!

Вежди, ако можеш, приеми извинението ми! Надявам се да е грешка, надявам се да е неразбиране. Ако можеш, прости това!

Ти си идвал вкъщи, когато Костов ме е плюл, когато са ме преследвали и когато не съм имал какво да ям. Канил си ме в дома си, сипвал си ми в паницата, с теб сме обсъждали дълги нощи на чаша немирна кръв и пъпеш бъдещите задачи пред Родината.

Днес те прибра кабинетът ми и движението ми, за които ти ми даваше акъл. Съжалявам!

Искам да кажа на моя главен секретар, на моя министър и на моя кабинет: когато следващия път решите да приберете каймака на българската нация в ареста, вземете ме и мен! Ще лежа заедно с тях, заедно с имунитета си, заедно с опита си по килии. Слава Богу, поне това научих в Старозагорския затвор за четири години!

Веждичке, събрали сме се около царя, за да вървим напред и да помогнем на страната си. И ако отделни хора от нас са объркали нещо, не го приписвай на всички ни.

Срамувам се, че научих за ареста от телевизията! Съжалявам, че се занимавам с партии и политики и нямам време да се чуя с приятелите си!

Като излезеш, ако мога да ти помогна, ще помогна, Вежди! Ще се червя за това, което сме направили. Знам, че няма какво да ти кажа сега, когато си в килиите. Бил съм там, знам какво е, особено когато е несправедливо.

Сигурно адвокати и прокурори ще извадят аргументи, че такава е мярката за неотклонение и че такъв е текстът в Кодекса, а аз казвам на всичко това: глупости! Всеки, който е тръгнал срещу своя елит и срещу своята нация, е закъсал. Нещо повече - загубил е. Нещо повече, бил е наказан от своя народ.

Този народ не посяга на своите кумири. И ако това не е ясно на някои, искам да им го кажа.

Вежди, сега съм в провинцията (б. р. изявлението е направено вчера в 13,45 ч.), но в момента, в който пристигна в София, ще дойда първо в килията. Ако трябва, ще поседя там с теб. Парламентът ще почака!

Парламентите се сменят, изборите минават, но скулпторите като теб ще останат и ще ги надживеят.