Поредна силна година на растеж отчете ИТ секторът у нас. Растеж от над 20 на сто на годишна база (+920 млн. лв.), приходи от близо 5.5 милиарда лева, нови над 5000 работни места, средна работна заплата над 4800 лв. и над 1 милиард лева платени данъци през 2021 г. Така изглежда ИТ браншът у нас, показва докладът на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Той беше представен по време на дискусията "Софтуерният сектор - двигател на икономическия растеж". През тази година БАСКОМ отбелязва 20 години от създаването си.
Няма друга индустрия у нас, която за изминалите години да се е развила толкова бурно. Ако през 2005 г. оборотът на сектора е бил едва 258 млн. лв., а делът на индустрията едва 0.57% от брутният вътрешен продукт (БВП), днес приходите достигат над 5.475 милиарда лева за 2021 г., което е 4.3 на сто от БВП.
Основен принос за ръста имат компаниите, които работят за външни пазара - 80% от приходите са от износ, който достига 3.8 млрд. лв. На пазара в България работят 60 глобални софтуерни компании, а предприемачи от повече от 20 националности от цял свят продължават да отварят нови компании, R&D центрове и back офиси. Над 70 нови софтуерни компании от 14 държави са открили свои офиси у нас през 2020 г.
Заплащането у нас изпреварва това в Германия и Великобритания
Близо 50 000 души работят в ИТ бранша у нас. В следващите години ще са необходими поне още над 30 000 нови кадри. Само през миналата година са наети 5000 специалисти.
Заплащането на софтуерните специалисти в България спрямо стандарта на живота продължава да изпреварва това в Германия и Великобритания, твърдят от БАСКОМ.
Кадри от Украйна, Русия и Беларус предпочитат да работят у нас, отколкото в Полша или в Германия. България обаче трябва за облекчи спънките пред тези специалисти, свързани с издаването на синя карта и статута на техните семейства. Практиката показва, че те се заселват предимно в изоставени села, като по този начин подпомагат местната икономика в обезлюдяващи се региони.
Наблюдава се крехка устойчивост на тенденцията новонаетите в софтуерните компании да са българи, завърнали се от чужбина, като в някои компании те достигат 13% от общия брой служители, посочиха от БАСКОМ.
Дори и в години на криза, локдауни, фалити и покачваща се инфлация, средните възнаграждения в сектора продължават да растат, похвалиха се от БАСКОМ.
Средната работна заплата на един специалист в бранша през миналата година е била 58 284 лв. или 4857 лв. брутна месечна заплата. Това е над 3 пъти по-високо от средната за страната.
Секторът обаче не одобрява вдигането на максималния осигурителен доход, защото го смята рисков за развитието на сектора. В Бюджет 2022 е заложено вдигането на максималния осигурителен доход от 3000 лв. на 3400 лв., като по този начин се удря предимно ИТ секторът, докато мнозинството българи са осигурявани на минималната работна заплата с изключение на държавната и общинската администрация.
Светло бъдеще
Засега поне се очертава светло бъдеще пред индустрията. Причината - вече почти няма индустрия или сектор от обществения живот, които да не зависят от софтуерни решения.
В следващите 20 години, всяка професия, независимо в кой сектор е тя, ще изисква креативност и технологични умения.
Председателят на Управителния съвет на БАСКОМ Доброслав Димитров очаква позитивните тенденции за развитие да продължат и ИТ сектора като принос в икономиката скоро да задмине земеделието и туризма.
"ИКТ индустрията категорично е №1 по отношение на услугите у нас. Американски компании в България държат толкова работни места в ИКТ индустрията, колкото са работните места в цялата българска химическа индустрия, например", отбеляза Людмил Стойчев от CBN Pannoff, Stoycheff & Co.
"За 20 години имаме 10-кратно увеличение на скоростта на сектора по различни показатели. Много малко сектори, да не кажа никой друг сектор в България не би могъл да покаже подобно устойчиво и в същото време бързо развитие. В момента виждаме колко силен е този сектор не само сам по себе си, но и колко значим е той като инструмент за прогреса", каза Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ.
Една от мисиите на Министерството на иновациите и растежа ще е да подпомага развитието на софтуерни специалисти, каза министърът на иновациите Даниел Лорер. Той призова сектора да залее ведомството му с пилотни проекти и настоя за редовен диалог с бранша.
"Единият от начините, който виждаме дългосрочно, е да имаме Съвет за взаимодействие с Министерството на образованието и науката (МОН), за да можем да служим като проводник на това, което е необходимо към бизнеса по много по-активен начин", обясни Лорер. Той допълни, че ще съдейства и за привличане на кадри от други страни, като за пример даде Украйна и Грузия.
На този фон бяха дискутирани и рисковите фактори, които биха могли да повлияят на растежа на индустрията. Освен пазарът на работна ръка, са и конкуренцията, Covid-19, глобалната и националната икономика.
"Частта в проучването ни за влиянието на външните фактори я правим повече от 10 години и за първи път най-значимият рисков фактор за развитието на индустрията се оказва държавната политика и в частност дискусиите около данъчно-осигурителната тежест и увеличението на максималния осигурителен праг, който почти всички наши членове намират за притеснителен и рискове по отношение на бъдещите им планове", коментира Филип Мутафис, член на Управителния съвет на БАСКОМ.
"Вече не сме бутикова индустрия, която не може да се види на радара на данъкоплатците. Успехът на софтуерната индустрия се прехвърля към всички индустрии, тъй като ние работим изцяло на светло. Понеже сме експортно ориентирани, получаваме своите пари по банков път и сме пример за това как трябва да изглежда всеки един сектор от българската икономика...На останалите индустрии, които изостават в това отношение, трябва да им бъде обърнато внимание, тъй като не може една индустрия да е изцяло прозрачна, а голяма част от останалите да плащат под масата", каза председателят на БАСКОМ Доброслав Димитров.
Очакванията на БАСКОМ са до 2025 г. експортът в бранша да възлиза на над 8 млрд. лв., приходите от продажби да надхвърлят 10 млрд. лв., делът на сектора да бъде 7% спрямо БВП, да се открият над 32 000 нови работни места, а приносът към бюджета на страната да достигне 1.78 млрд. лв.
Държавата ще инвестира над 400 млн. лв.
През следващите години държавата ще инвестира в ИКТ сектора у нас над 400 млн. лв. под най-различни и нови форми за дигитализация и модернизация, каза министърът на иновациите.
"По Плана за възстановяване и устойчивост е предвидено сериозно финансиране за дигиталната икономика, част от тях са 146 млн. лв. за дялови инвестиции, нещо, което го нямаше през последните години, но отново ще стартира", обеща Лорер.
Той посочи, че за технологична модернизация на компаниите, свързана с хардуерно оборудване и софтуерно обезпечаване към него, са предвидени още около 260 млн. лв.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
9 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Харесва ми идеята в България да има интелигентни професии, но мисля, че в бранша на ИТ специалистите има тъмни страни. Преди всичко те не са печеливши български фирми, а клонове или доставчици на програми и услуги на по-големи, обикновено американски фирми. В този смисъл те са по-скоро клонове на западни фирми, отколкото български. Затова имат големи заплати. От друга страна нашата държава не е защитена от събиране на данни, статистика и анализи, които изтичат от страната ни към компанията майка, към аналитичните центрове на търсачките, социалните медии и това не носи пари на нашите бизнесмени?! ТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНИ.
Такива заплати вземат единици, стига сте пълнили главите на хората с глупости. В сектора съм...айде по-леко
Държавата в лицето на Кокорчо и Кире Ментата току що, за пореден път вдигна социалния данък на почти всички работещи в този сектор. ИТ-то е дойна крава за комунетата от Харвард, както беше за про-московските комунета (Станишев, Корнелия) и за Тиквата
Напълно съм съгласен с вас. Държавата само и умишлено пречи на бизнеса със здравни услуги. А това е един бизнес с висока добавена стойност, предиставян от високо квалифицирани доставчици. Заради намесата на държавата е на толкова ниско ниво в момента.
И други искаме и винаги сме искали само това, ама не щат. Идеален пример са лекарите - най-мачканото и съсипвано съсловие. Питайте колко от бюджета на касата достига до обикновените лекари, респ. пациентите.
За мафиотите думата печелят е най-неудачната възможна. Те просто крадат. Дори и да изкарват продукция, качеството й е ... Погледнете пътищата. И крадат не само от нас чрез бюджета и еропейски програми и фондове - от другите европейски граждани, а и от собствените си работници и служители чрез т. нар. им заплати ...
И единственото което ИТ секторът иска от държавата (т.е. от всичко останали) е да не му пречи. Не иска държавни поръчки, не иска да краде от държавата, не иска помощи и т.н.
Да станем всички айтита, че разликата е много голяма, едно е 5000, друго е 1000, нали?
НАД ЕДИН МИЛИАРД лева данъци е внесъл на държавата през 2021 г. ИТ секторът. Това са данъци от честно заработени пари на изучили се млади хора. Който им завижда, моля да заповяда в ИТ бранша търсят опитни хора. Трябва да престанем с уравновиловката на комунистическото мислене, че всички трябва да сме еднакво бедни. Кадърните хора печелят честни пари, а разни мафиотчета печелят милиони, без да плащат данъци.