Среща без значение

Срещата на високо равнище на Арабската лига в Бейрут се превърна във фарс, преди още да бе започнала.Какво ще решат ръководителите на делегациите в ливанската столица, е твърде без значение, след като се разбра, че на срещата няма да присъстват ключовите фигури - египетският президент Хосни Мубарак и йорданският крал Абдула, ръководителите на единствените две арабски страни, сключили мир с Израел, и преди всичко лидерът на палестинците Ясер Арафат.

През 57-годишната история на съществуването си Арабската лига най-често се оказваше тигър без зъби, защото нейните отчасти непоправимо разединени страни-членки винаги преследваха крайно егоистични цели, което правеше невъзможна всяка обща политика. Този път имаше шанс да стане другояче. Политически толкова инертният досега саудитски кралски двор беше поставил смела инициатива на масата на преговорите в Близкия изток. Риад, който досега се задоволяваше с това да бъде пазител на светите места Мека и Медина, подчерта с тази инициатива своята претенция за ръководна роля в арабския свят. Планът има тежест, защото излиза от Саудитска Арабия и предлага само едно нещо - държавите от Арабската лига да признаят Израел срещу изтеглянето му от окупираните през 1967 г. територии.

Макар, че в него продължават да се съдържат неизпълними искания, като например Израел да позволи на близо четири милиона палестински бежанци да се завърнат в същинската територия на еврейската държава, арабските държави умело прехвърлиха топката в израелското поле и създадоха поне външно впечатление, че се стремят към истинско мирно разрешение.Объркването в израелското правителство, как да се реагира на това, очевидно е пълно.Премиерът Шарон във всеки случай счете за уместно да вдигне толкова високо преградата за отиването на Арафат в Бейрут, че той реши да си остане в Рамала. И в крайна сметка - какво би могъл да спечели Арафат в Бейрут? Нищо. Шарон може би щеше да му забрани да се върне и по този начин щеше да превърне заклетия си враг в безпомощна маргинална фигура.

Шарон нямаше печеливш ход, но от двата възможни, той избра по-лошия. Той трябваше да пусне Арафат и да изчака да види, какво щеше да излезе от саудитския план. А сега предметът на разискванията в Бейрут ще бъде не толкова планът, колкото окупаторското поведение на Израел. От това е недоволен не само израелският министър на отбраната Бен Елиезер, но и президентът Буш, който сега окончателно ще трябва да отпише всяка подкрепа от умерените арабски държави за военна акция срещу Ирак.