Днес Общността на независимите държави прилича повече на клуб на президенти, отколкото на дееспособно междудържавно обединение. По принцип друго не можеше да се и очаква: всъщност ОНД не можеше да бъде нито аналог на Европейския съюз, нито на която и да било друга ефикасна регионална организация. И главният проблем на Общността е, че в нея влизат държави с различни геополитически и геоикономически интереси, с различно равнище на икономическо и политическо развитие. Оттук идва и неизбежното и принципно разминаване в позициите на страните.
Всяка държава, влизаща в този съюз, се опитва да дърпа чергата към себе си. Например, Русия доминира и противопоставя военно-политическите интереси на икономическите, докато нейните съседи желаят преди всичко да развиват икономическите отношения и настояват за равноправна дейност в рамките на постсъветския алианс.
Главните интегратори - Русия и Казахстан неведнъж са заявявали, че ОНД е хубаво нещо, но за съжаление е изиграло ролята си още в началото на 90-те години. Освен това и последните срещи на президентите на държавите в рамките на Общността показаха цялата несъстоятелност на тази организация.
Срещата в Кишинев също няма да бъде епохална за ОНД и едва ли ще вдъхне нова живителна струя в дейността на тази организация. Очевидно и прогнозираните остри разговори на Владимир Путин с Едуард Шеварднадзе, Александър Лукашенко и Леонид Кучма няма да се състоят. Полувековният юбилей на руския президент, който Путин чества днес, значително притъпява напрежението между колегите и създава по-скоро празнична, отколкото скандална атмосфера.
Така че агонията на ОНД може да продължи още много дълго и засега никой не се решава официално да констатира нейната политическа смърт, въпреки че Общността отдавна се дискредитира не само в очите на участниците в нея, но и на международната общност.
Като алтернатива на ОНД на постсъветското пространство започнаха да се появяват нови регионални организации. Наистина интеграционните процеси не винаги вървяха гладко и безболезнено: понякога страните не успяваха да намерят компромис при решаването на редица икономически и външнополитически въпроси.
Но въпреки множеството разногласия, през последното десетилетие интеграционните процеси като цяло са в подем. При това концепциите за възможното или дори необходимо обединяване на различни страни от ОНД обикновено са теоретично напълно обосновани.
Според рейтинга на жизнеспособността на различните интеграционни обединения на постсъветското пространство на първо място е Договорът за колективна сигурност, създаден през 1992 година. Активността на тази организация стана очевидна едва с идването на президента Путин на власт, който фактически възкреси обединението.
На второ място е Евроазиатската общност, създадена през 2000 година на базата на Митническия съюз.
На трета позиция е Шанхайската организация за сътрудничество, следвана от ГУАМ /Грузия, Украйна, Азербайджан, Молдова/ - конюнктурно обединение с антируска насоченост, което няма икономическа платформа.
Пета по жизнеспособност стана организацията Централноазиатско сътрудничество, която в момента съществува само под формата на политически декларации и фактически представлява миниклуб на лидерите на Централна Азия.
На последна позиция в този рейтинг е Общността на независимите държави, която в момента представлява абсолютно аморфна структура.
По БТА
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
