СС-23 - шамански заклинания вместо информация

"Ако примерно изберем метод, чрез който ангажиментът не може да се изпълни до 30 октомври, ние можем да ги демилитаризираме и да верифицираме чрез редица способи - разхерметизиране, първично оводняване."

От тази абракадабра, изречена от военния министър Свинаров става ясно само едно - че няма да спазим срока за унищожаване на ракетите СС 23 преди срещата на НАТО в Прага.

По - интересно е обаче какво се крие зад сложните думи, на които и самият министър се чуди - демилитаризиране, верифициране, разхерметизиране и първично оводняване. Важно е да се разгадае какво иска да каже министърът, защото с тези неясни приказки продължава практиката да се спуска словесна и информационна мъгла, върху метода, по който ще се унищожат прословутите ракети.

И на хората край Змейово отново е оставена пълна свобода да развихрят въображението си и да продължат да очакват изригване на вулкани и земни трусове.

Достоверни източници на mediapool.bg обясниха преди време, че твърдото гориво на ракетите, (онова дето никой не му знае формулата, щото е тайна, но пък я има в Интернет) става негодно след като се намокри.

Въоръжени с тази информация, може да се опитаме хвърлим светлина върху разхерметизирането и оводняването, за което чуваме. Министърът сигурно е искал да каже, че ракетните двигатели (устройства за еднократна употреба - на вниманието на неговата колега Арсенова!), в които резервоарът на горивото и самите двигатели са неразделни, ще се отворят (може дори само да се надупчат), за да могат да се намокрият с най-обикновена вода от чешмата. След като се намокрят, ракетите стават "демитализирани", по думите на Свинаров, или казано на човешки език - негодни големи цилиндри, които никога няма да могат да литнат.

След това ще верифицираме, казва министърът. Преводът на тази дума в този контекст означава, че след намокрянето ще се провери степента на негодност на горивото и ще се вземе решение за окончателната съдба на споменатите по-горе нелетящи цилиндри. В други страни (няма да ги казваме, щото и те са много тайни,) мокрите СС-23 са ги спуснали в една изоставена мина и са ги залели с бетон. И сигурно вече са забравили къде е тази шахта.

Одисеята с ракетите поне е ясна по жанр - балканска оперета с елементи на латиноамерикански сапунен сериал. Въпреки жанра обаче либретото остава сериозно, защото от кулминацията и развръзката зависи нещо, дето всички политици уж подкрепят със сърце и душа, но пък не могат хич да обяснят - членството в НАТО. След като другата седмица, надяваме се, министрите обяснят внятно какво ще се прави с ракетите СС -23, те ще трябва да отговорят и на няколко други въпроса.

Защо не се проведоха по-рано консултациите с другите източноевропейски държави, които вече унищожиха своите ракети?

Защо трябваше да се стигне до масови обществени протести, за да заговори за екологичната страна на въпроса?

Защо първо ни убеждаваха, че горенето е безопасно, а след това то се оказа опасно?

Защо българските експерти бяха събрани на пожар миг преди сетния час?

Въпросите може да продължат до безкрай, но има един, който не може да се пропусне: Докога ще ги ручаме жабетата?