СС-23 са гангренясал крайник, който трябва да се отреже по-бързо*

Г-н вицепрезидент, защо не искате да гледате как унищожават ракетите? Доста политици ще има на полигона. Един дори ще заведе 17-годишната си дъщеря.

За разлика от повечето изказващи се за ракетите аз не само ги познавам, но съм работил с тях, живял съм с тях, стрелял съм с тях. Затова дори ми е трудно да говоря по темата.

Боли ли ви за ракетите?

Твърде личен въпрос. Вижте, това вече не са онези ракети, с които работих. Днес СС-23, „Скъд" и „Фрог" са мъртви. В тях вече няма боен потенциал. С тях не се води бойна подготовка, само ги охраняват. Колкото и да ми е мъчно, трябва да съм обективен: сега ракетите са като гангренясал крайник, който трябва да се отреже. И колкото по-бързо, толкова по-добре.

Какво казахте на старозагорската контактна група миналата седмица? След срещата с вас хората бяха много по-спокойни.

Казах им, че напълно споделям тревогата, с която дойдоха при мен. Заявих, че ценя високо тяхната гражданска позиция, която се изразява в грижа за безопасността на хората и природата. За мен животът и здравето на всеки старозагорец са по-важни, отколкото престижът на която и да е личност или институция в България.

Като специалист как оценявате варианта за унищожаване чрез горене, избран от американската фирма Си Ди Ай?

Виждам не един, а поне 4-5 варианта за унищожаването. Всеки има предимства и недостатъци. Избраният от американците може да свърши работа, стига да е проверен преди това.

Има ли риск за хората?

Има, разбира се, но ако операцията по унищожаването не бъде извършена както трябва. Това се отнася за всяка дейност - за шофирането, за строежа на една сграда. Ако обаче се изпълнят всички изисквания, ликвидирането на ракетите може да стане напълно безопасно.

От какво зависи да е безопасно?

Три са факторите, които обуславят безопасното унищожаване. Първият е управленски - правителството и парламентът са взели отговорно политическо решение за това, а министерствата на отбраната и екологията трябва да го изпълнят. Вторият фактор е експертен - разполагаме с подготвени кадри в армията, институтите, военните заводи, които биха се справили великолепно със задачата. Трето - имаме техника и лаборатории, прибавям и опита на Си Ди Ай.

Аз разсъждавам така: щом кабинетът и парламентът са взели решение, значи преди това са си направили сметката как и кога може да бъде извършена ликвидацията. Дори не си помислям обратното - че първо са гласували, а после са седнали да мислят как, аджеба, ще стане.

Унищожаването на ракетите е един от най-сериозните тестове за управленските възможности на изпълнителната власт.

Да, но откак бе взето решението на МС, минаха 9 месеца, а работата още буксува? Възможно ли е да не успеем да ликвидираме ракетите до 30 октомври?

Възможно е. И затова на мен като българин ми е обидно, че правим всичко в 12 без 5. Парадоксалното е, че никой не ни е натискал за този срок. Не сме подписвали договор за това, парламентът напълно суверенно, с голямо мнозинство взе решението. Ако не успеем до края на октомври, наистина ще придобием славата на държава, която всичко прави в последния момент. Декларираме, че сме фактически съюзник на НАТО. Участваме в мироопазващи операции в Босна, Косово, Афганистан. Очакваме в Прага през ноември да ни поканят в пакта. В същото време не изпълняваме решенията, които сами сме взели. Какъв партньор ще има тогава НАТО в наше лице?!

Главният препъни камък е оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС). Тези дни дори военният министър Свинаров обяви, че властта не я прави заради задължителните публични обсъждания по места. Не можеше ли тази оценка да се направи по-рано?

Естествено, че можеше. По-важното обаче е какво тепърва да се направи. Една експертиза на базата на компютърно проиграване и лабораторни проби и анализи би свършила много добра работа. Не само заради гаранциите за обективна оценка, но и заради спокойствието на хората.

А дали не пресилват опасностите?

Да, особено сеизмичните. Един "специалист" говореше за последиците от взрив с бойна глава, тежаща 3,5 тона. Няма такава бойна глава!

По време на службата си съм наблюдавал взрив на ракетен огън от 18 бойни машини БМ-21. Вярно, това не е залп, но и ракетите няма да се унищожават наведнъж, а една по една. Взривът от 72 тона е колосален, но, повярвайте ми, земята не се разцепи.

Знам, че на полигона край Змейово са взривявали далеч по-мощни бомби. Наблюдавал съм и страхотни взривове в скалите край моя роден град Батак пак без никакви сеизмични последици.

Сега в Змейово казват - тече жълта вода. Чакайте, там още нищо не е започнало. Може тръба да се е спукала, проверете! Имам чувството, че някой да се спъне и ожули носа в Змейово, ракетите ще са виновни. Аз съм противник на паниката и истерията. Тревога - да, но психоза не.

Има ли опасност тревогата да прерасне в паника?

Има. Затова казах на старозагорчани да упражняват обществен контрол, но да не пречат на институциите да си свършат работата. Иначе ще протакаме нещата до безкрайност. Толкова проблеми има в страната - прибирането на реколтата, подпомагането на пострадали от наводненията, предстои зима с нови цени на парното и тока. Затова започвам да си мисля дали наистина някой няма интерес безкрайно да се занимаваме с тези ракети.

А вариантът ракетите да се унищожат в трета страна Русия или САЩ?

Знам, че е разглеждана и такава възможност. Не я приемам по 2 причини. Първо, така ликвидирането ще стане по-бавно и по-скъпо. И второ - нима ние не можем да се справим? Аз имам по-голямо доверие на нашите експерти. Каква е гаранцията, че чужденците нямат други подбуди? Не бива да оставяме други да решават и правят нещо вместо нас.

Препечатваме интервюто от в. “24 часа”
*Заглавието е на mediapool.bg