Стабилността на Европа - основна цел на НАТО

Какъв Съюз ни е необходим през 21 век? Това беше основния въпрос на слушанията в Комисията по международни отношения към Камарата на представителите на Американския Конгрес.

Шест месеца преди срещата на НАТО в Прага, на която се очаква да бъдат отправени няколко покани за членство, дебатът за бъдещето на Алианса вече не се свежда единствено до неговото разширяване на Изток. Това особено ясно пролича в изявленията на главнокомандващия американските въоръжени сили в Европа генерал Джоузеф Ралстън, на помощник министъра на отбраната Марк Бжежински, който отговаря за въпросите на НАТО и Европа и на помощник държавния секретар по европейските въпроси Робърт Брадтке. И тримата, които отговаряха на въпросите на конгресмените, акцентираха върху това, че основната цел за отварянето на НАТО към новите членове не се свежда единствено до разширяването на военните възможности на Алианса или до евентуалната промяна на отбранителния характер на Съюза. Основното е, подчертаха ораторите, НАТО да работи за заздравяването на стабилността на Европа като цяло.

Всяка една от страните-кандидатки е изправена пред различни предизвикателства, които изискват различен подход при осъществяването на реформите в тях, подчертаха представителите на държавната администрация. Те изтъкнаха, че кандидатите действат като де факто съюзници на Алианса. Марк Бжежински припомни, че България отделя над 3 процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана, което представлява най-голям дял в сравнение с останалите страни-кандидати. Той припомни за помощта, която София оказва на операцията на международните сили в Афганистан, както и за напредъка на страната във военната реформа и по-специално за намаляването на числения състав на армията.

Дали обаче това дава достатъчно гаранции за отправяне на покана за членство в Алианса? Съдейки по изявленията на представителя на Държавния департамент Робърт Брадтке, в месеците до срещата в Прага кандидатите ще трябва да отговорят на два основни въпроса.

Първо - може ли да им се има доверие, че ще останат на демократични позиции, подкрепяйки основните ценности на Алианса, каквито са развитието на пазарната икономика, върховенството на закона и спазването на човешките права.

И второ - дали тези страни-кандидати ще увеличат способността на НАТО да защити и развие сигурността и интересите си?

Тъкмо в този контекст Брадтке очерта основната група проблеми, които очевидно ще бъдат наблюдавани под лупа в месеците до срещата на върха пред ноември:

1. Корупцията, която подкопава общественото доверие и основите на демокрацията като цяло, която отваря вратите пред организираната престъпност и която събужда подозрения, че новите страни-членки няма да могат да опазят класифицираната информация, с която ще разполагат.

2. Отношението към малцинствата. “НАТО ще наблюдава внимателно как управляващите се отнасят към собствените си народи и по-специално към ромското малцинство, така че да бъде сигурен, че няма да пренесе вътре със себе си етнически конфликт”, подчерта Брадтке.

3. Отношението на управляващите към опозицията. “Ние призовахме страните-кандидати да осигурят на опозиционните партии равен достъп до медиите и да дадат гаранции, че опозиционните групи няма да бъдат обект на нечестен натиск”, каза представителят на Държавния департамент.

4. Как страните-кандидати се справят с наследството от миналото, в това число и с въпроса за Холокоста. Брадтке подчерта, че въпросът е особено сложен, но че единствено желанието на отделните страни да преодолеят несправедливостите на миналото ще покаже доколко успешно ще се развива демокрацията в тях за в бъдеще.

Вчерашните слушания в Конгреса съвпаднаха с представянето на книгата “България за НАТО”, която част от авторите, начело с политолога Огнян Минчев, прави във Вашингтон. Участие в проекта, който е изцяло реализиран от неправителствени организации като Института за регионални и международни изследвания, Фондация “Отворено общество” и американския “Джърман Маршъл Фънд”, са взели редица специалисти и експерти от областта на отбраната и въоръжените сили, сигурността и външната политика. Авторите направиха серия от успешни презентации на книгата в Центъра за стратегически и международни изследвания, в Националната фондация за демокрация, Американския институт за мир и Института за отбранителни анализи, които са сред най-влиятелните организации във Вашингтон в областта на международната сигурност. Копия от книгата получиха и членовете на Комисията по международни отношения към Камарата на представителите в американския Конгрес.

Със съдействието на фондация “Отворено общество”