Станишев: Предпазна клауза е възможна, но по-важно е да сме в ЕС

Налагането на предпазна клауза по глава “Правосъдие и вътрешен ред” е възможно, но най-важно е България да получи ясна перспектива и дата за членство в ЕС от 1 януари 2007 г., заяви в четвъртък премиерът Сергей Станишев по време на срещата си с колегиите на Софийската районен съд (СРС) и Софийската районна прокуратура (СРП).

Станишев призова, ако в мониторинговия доклад на Европейската комисия през май бъде загатната възможността за предпазна клауза, институциите да мобилизират усилията си, за да не бъде допуснато това. 

Запитан от участник в срещата как трябва да бъдат тълкувани думите му, че ако на България бъде наложена предпазна клауза по глава 24, това ще е шамар за българските магистрати, Станишев не защити тезата си, а изтъкна, че всички институции са еднакво отговорни.

“Говорят за България, пишат за България – еди колко си убийства за пет години, които не са разкрити. Няма осъдителни присъди за корупция. Това казват за България, не ги интересува кое е правителството, не ги интересува кой е председател на едно или друго съдилище и кой е главен прокурор”, разясни министър-председателят.

Институциите трябва да спрат с “пинг-понга” и да заработят като партньори, призова той по повод взаимното прехвърляне на отговорностите за негативните оценки от Брюксел.

Районният съд в София е най-големият в страната. През него минават близо 1/4 от всички дела на първа инстанция в държавата. Средната натовареност на съдиите там е около 570 дела годишно.

В последния месец СРС е обект на засилено внимание от страна на дипломати и политици. Преди 20 дни на посещение там беше и американският посланик Джон Байърли.

По повод мнения на съдии от СРС за изготвяните набързо процесуални закони, Станишев обясни, че в опита да се отговори в срок на изискванията от Евросъюза е възможно да са били допуснати грешки от законодателя.

Председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров повтори пред премиера тезата си, че изпълнителната власт не отделя нужните средства за съдилищата.

Председателят на СРС Иван Колев заяви, че ХЕИ и Пожарната още не са затворили сградата на подопечния му съд, е единствено специфичната дейност, която той изпълнява.

“Единствената причина, поради която се бавят делата, е неявяването на свидетели и липсата на зали. На съдия от гражданска колегия се пада да ползва съдебна зала един път седмично, а на съдия от наказателна - по два пъти”, обясни Колев.

Министър-председателят призна, че материалната база затруднява магистратите да си вършат работата и обеща от бюджета за следващата година да се дадат пари за подобряване на инфраструктурата в СРС.

Той обаче не се ангажира с увеличаване на средствата за съдебната власт, защото веднага след влизането си в ЕС България ще бъда натоварена с такса членство в размер на 1,2% от БВП, което щяло да натовари допълнително бюджета.

В четвъртък Министерски съвет гласува да предаде за нуждите на СРС парцел от над 3 дка в близост до центъра на София за построяване на нова сграда.

Парламентът няма да бърза със съдебния закон

Парламентът няма да бърза с приемането на Закона за съдебната власт (ЗСВл), който е един от ключовите за съдебната реформа. С Европейската комисия е договорена отсрочка, за да има време текстовете да се съгласуват с европейски експерти. По останалите закони и мерки Брюксел ще отчете в решаващия си доклад на 16 май само онези, приети до 27 април.

Това стана ясно в четвъртък на заседанието на комисията по европейска интеграция в НС, където министрите на външните работи Ивайло Калфин и на евроинтеграцията Меглена Кунева бяха изслушани във връзка с посещението на еврокомисаря Оли Рен миналата седмица.

Управляващите са решили да внимават със съдебния закон, след като отказаха да се съобразят с препоръките на евроексперти за приетите конституционни промени. Преди да дойде в София Оли Рен заяви, че конституцията трябва да се промени отново, за да отпаднат съмненията за двусмисленост за намеса на правосъдния министър в работата на независимата съдебна власт.

Сега българските парламент ще се опита да компенсира с по-прецизни текстове в съдебния закон.

Пред Mediapool председателят на правната парламентарна комисия Янаки Стоилов (БСП) уточни, че има готовност измененията да бъдат гледани през следващата седмица на второ четене в комисията. Той обаче не се ангажира кога законът ще бъде окончателно приет в пленарната зала.

Кунева обясни пред депутатите, че съдебният закон се обсъжда съвместно от български и европейски експерти. Янаки Стоилов каза, че при дискусиите за второ четене ще покани възможно най-широк кръг от експерти. Министерството на правосъдието също било готово да изпрати своите становища.

Готови сме, ако се стигне до такова решение, да се заложи конкурсното начало на само за влизане в съдебната система, но и за назначаване на всяко едно свободно място в йерархията, заяви Янаки Стоилов по повод критиките за кадровите назначения в съдебната власт.

По думите на министър Кунева, на пръв поглед технически изисквания като конкурсното начало и случайното разпределение на делата могат да доведат до бързо постигане на положителен резултат.

Кунева представи и данни от Висшия съдебен съвет (ВСС), според които 90 на сто от делата се разпределят на случаен принцип, макар че това става механично, а не по електронен път, който би бил най-препоръчителен. Тя обаче уточни, че това не се отнася за двете върховни съдилища – ВАС и ВКС, за които няма направена справка.

Магистратите похвалили конституцията пред Оли Рен

При посещението си в София  комисарят по разширяването е дискутирал промените в конституцията единствено с магистратите, но не и с представителите на изпълнителната власт. По информация на Кунева, магистратите изразили сериозна подкрепа за  промените в конституцията.

Въпросът бил зададен от представителите на Европейската комисия във връзка с възникналите съмнения по две от правомощията на министъра на правосъдието – внасянето на бюджета на съдебната власт и възможността чрез инспектората към министерството да следи движението на делата.

Земеделието вече не е в критична зона

Меглена Кунева обясни още, че по време на заседанието на Съвета по европейска интеграция, на което е присъствал Оли Рен, са се изказали министрите, в чиито области България има най-сериозни опасения от забавяне – на финансите, на правосъдието и на вътрешните работи. Тя обаче не пожела да уточни дали това са преговорните глави, които се очаква да бъдат в “червената зона”.

От обясненията ѝ обаче стана ясно, че земеделието най-вероятно вече не е критична област.

По отношение на застраховката “Гражданска отговорност” Кунева препоръча да не се очаква, че проблем от т.нар. “червена зона” може да премине директно в “зелената”.

Нещата се променят до последния момент и не мога да кажа нито колко са главите в определена зона, нито дали има промяна спрямо октомври, обясни Кунева. Тя допълни, че представителите на ЕК са настояли за по-малка публичност на оценките, тъй като те са неокончателни.

Кунева обаче си позволи да коментира, че особено съжалява за някои от нещата, които са в “жълтата зона”, но са можели да не бъдат там. Когато излезе докладът, ще кажа и кои са те.

По време на заседанието на комисията и Янаки Стоилов, и външният министър Ивайло Калфин подчертаха, че в този момент от изключителна важност са сигналите, които страната ни изпраща към Европа.

Призовавам ви за добронамереност, заяви министър Калфин. Янаки Стоилов пък обясни, че евроекспертите не разбират българската психология и затова смятат, че ако има критики, те няма начин да не са аргументирани.

Забележката му е продиктувана от тезата на управляващите, че всички негативни оценки на ЕС към България са писани в София и са внушени от дясната опозиция.

Десните отричат подобни твърдения и посочват, че представителите на ЕК се срещат с официалните институции и оттам черпят информация за напредъка.