Станков даде справка на европосланиците за бюджета за съдебната власт

Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева и правосъдният министър Антон Станков се срещнаха днес в МВнР с посланиците на страните -членки на Европейския съюз. С дипломатите бяха обсъдени въпросите, свързани с хода на съдебната реформа у нас.

След края на срещата министър Станков посочи, че един от акцентите в разговора е бил бюджетирането на съдебната власт. Министърът посочи, че от наша страна е била предоставена справка на посланиците за ръста на бюджета за съдебната система от 2001 до 2003 г. Станков каза, че за периода 2001 - 2002 г. увеличението на бюджета на съдебната власт е с 22,11 %, за периода 2002 - 2003 г. е с 6, 81 %, а ръстът на бюджета на съдебната власт за периода от 2001 г., съпоставен с 2003 г, тоест от началото на управлението на НДСВ досега, е 30,43 %.

Правосъдният министър уточни, че цифрите са били обсъдени в контекста на забележките, които бяха отправени в редовния доклад на Еврокомисията, където се говореше за конкретен процент от БВП, който да се заделя за съдебната система. В доклада на Европейската комисия се посочваше, че парите за съдебната власт трябва да се формират като процент от БВП и той да е от 2 до 4 %. В България средствата за магистратите в момента са под 1 %. Станков посочи, че пред посланиците на страните членки на Евросъюза отново е била изразена нашата позиция, че трябва категорично да бъде определено какво точно трябва да влиза в този процент от БВП за нуждите на съдебната власт. "Няма яснота по този въпрос от страна на европейските ни партньори. Ние обещахме при конкретно запитване от тяхна страна да дадем отговор", каза Станков.

Министър Кунева допълни, че дипломатите са били запознати с информацията, която България изпраща в Брюксел за глава Правосъдие и вътрешен ред. "Целяхме да ги информираме за това, което изпращаме като допълнителна информация по съдебната реформа в Брюксел, за да може да се облекчи комуникацията както с ЕК, така и със столиците", обясни тя.

Министър Станков каза, че пред посланиците е било отчетено подобрено взаимодействие между Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието. По думите му това взаимодействие може да бъде развито в подготовката на подзаконовите нормативни актове по изпълнение на Закона за съдебната власт.

Философията на изключване на съдебния контрол е добре позната в Европа, каза министър Кунева в отговор на въпрос дали по време на разговора е станало дума за поправките в приватизационния закон, които изключват 15 сделки от съдебен контрол. Министърът посочи, че този въпрос не е бил обсъждан и даде за пример Гърция, където тази практика действа и подобно на България, изключенията са по отношение на приватизацията. Кунева припомни и българския закон за концесиите от 1996 г., според който парламентът разрешава концесиите. "По начало не трябва да губим перспективата какво се цели с един съдебен контрол - това е прозрачността и законосъобразността", каза тя. Според нея, тези два принципа могат да бъдат постигнати и по друг начин.

Помолен да конкретизира вижданията си за поправките в съдебния закон, които бяха отменени от Конституционния съд, министър Станков посочи, че решението на висшите магистрати не е отрекла нито една от идеите на правосъдното министерство за реформи.

Той посочи, че решението на КС е отделило онези реформи, които трябва да се извършат по конституционен път от тези, които могат да се реализират със самия закон за съдебната власт. "Решението на Конституционния съд предвиди, че една голяма част от правомощията на министъра на правосъдието трябва да преминат към Висшия съдебен съвет", посочи още министърът.