Старата неприязън между НАТО и Русия

Когато съветският външен министър Едуард Шеварднадзе посети през декември 1999 г. главната квартира на НАТО, той стана първият министър от страна на Варшавския договор, чийто крак стъпва в главния център на западния отбранителен съюз. Тази визита бе изненадваща за организация, която по думите на нейния първи генерален секретар лорд Исмей е създадена, за да държи "руснаците вън, американците вътре, а германците долу".

Сега НАТО се готви да отвори още по-широко вратите си пред своя бивш враг и да създаде форум, в който Москва да седи като равностоен партньор на съюзниците и да има думата за решения по сигурността - в области от тероризма до разпространението на оръжия. Очаква се външните министри на 19-те страни от западния съюз да одобрят новия съвет Русия-НАТО на срещата си в исландската столица Рейкявик на 14 и 15 май. Официалният старт на този съвет ще бъде две седмици по-късно на форум край Рим с участието на руския президент Владимир Путин.

Но дали новият съвет с 20 членове ще бъде по-ефективен от създадения пред пет години от Русия и НАТО Постоянен съвет, действащ по схемата "19 плюс 1"? Според представители на НАТО отговорът на този въпрос е утвърдителен.

Но някои наблюдатели казват, че широкото влияние върху политиката на НАТО, което някои от съюзниците обещаха на Русия след атентатите на 11 септември, е било редуцирано. Пактът настоя за клауза, според която всяка от страните ще може да изтегля от обсъждане в новия съвет всеки въпрос по сигурността, по който няма консенсус. Освен това на Русия не се предоставя право на вето.

Темите в съвета ще бъдат ограничени до борбата срещу тероризма и разпространението на оръжия, справянето с регионални кризи и мироопазващите мисии, противоракетната отбрана и издирвателно-спасителните операции по море. Обхватът на темите ще бъде разширен, едва когато нарасне взаимното доверие.

Лиън Фюърт, който бе съветник по националната сигурност на бившия вицепрезидент Ал Гор, смята, че Вашингтон дава на Путин прекалено малко в замяна на подкрепата му за коалицията срещу тероризма след самоубийствените атаки в Ню Йорк и Вашингтон през миналия септември. "Ние предлагаме възобновен вариант на нещо което вече съществува, но под формата на друг форум с ограничени пълномощия", писа Фюърт във в. Вашингтон пост.

Ръцете на Путин са слаби. Русия вече не е свръхсила, нейният брутен вътрешен продукт е колкото белгийския, а разходите ѝ за отбрана съвпадат със сумата, с която САЩ ще увеличат през тази година военния си бюджет. Според една анкета 58 на сто от руснаците вярват, че тяхната страна има основания да се опасява от НАТО. В страните от алианса мнозина вярват, че постиженията на Русия в изграждането на прозападна демокрация са прекалено скромни, за да ѝ бъде гласувано доверие.

Създаването на Постоянния съвет през 1997 г. бе символ на нарастващото сближаване между Изтока и Запада. Тогава мнозина съзряха в този ход опит да се смекчи руската съпротива срещу разширяването на НАТО отвъд "желязната завеса". Москва винаги се е оплаквала, че партньорите предрешават въпросите помежду си преди заседанията на съвета.

Според Джулиан Линдли-Френч от Института за изследвания по сигурността към Европейския съюз събитията от 11 септември са ускорили промените в мисленето в двете страни и те сега виждат истинската необходимост от съвместна борба срещу тероризма. "Руснаците осъзнават, че ако някой е заплашен от тероризъм в тяхната част от света, това са именно те", казва той и добавя, че Москва иска "стабилни граници на запад и ресурси за борба срещу тероризма".

Джон Миършаймър от Чикагския университет казва, че докато е модно да се говори за опитите на Ирак да се сдобие с оръжия за масово унищожение, наличието на опасни субстанции в Русия и съседите ѝ е достатъчно основание за обвързване с Москва. Но според него по-нататъшното разширяване на НАТО и засилването на връзките с Русия представляват нови гвоздеи в ковчега на западния съюз.

"НАТО стига до положение, в което е толкова слаба и толкова разпиляна организация, че тя губи изцяло значението си на военен съюз", твърди Миършаймър. По думите му руснаците не се чувстват силно заплашени от разширяването на западния съюз и разбират, че пред тях е останала черупката от предишната му същност.

По БТА