Статутът на Международния наказателен съд

От 1 юли 2002 г. статутът на Международния наказателен съд влезе в сила, след като бяха депозирани необходимите 60 ратификации, сред които и тази на България.

Римският статут, с който се урежда МНС е приет на 17 юли 1998 г. Досега е подписан от над 140 държави, сред които и всички членове на Европейския съюз.

Възникване

Идеята за това, че дори войната не може да оправдае всички жестокости се заражда още през 18 век. През 1899 г. и 1907 г. са приети Хагските конвенции, които определят правата на човека и законите на човечеството.

Статутът на Нюрнбергския военен международен съд въвежда понятието престъпление срещу човечеството. Женевските конвенции от 10 август 1949 постановяват задълженията за съдействие и сътрудничество за арест и преследване на предполагаеми международни престъпления.

Необходимостта да се изгради система за международно наказателно правосъдие стана особено остра в началота на 90-те години на миналия век, когато бяха извършени жестокостите в Руанда и тези по време на войните в бивша Югославия. Тогава международната общност изрази идеята, че извършителите на престъпления срещу човечеството, на военни престъпления и на геноцид трябва да бъдат изправени пред правосъдието съгласно правилата и обичаите на международното право.

През 1995 г. беше създадена комитет ad hoc, в който започна обсъждането на текст, който по-късно се превърна в Римски статут на Междунардния наказателен съд.

Компетенции на МНС

МНС може да бъде сезиран за престъпленията геноцид, престъпления срещу човечеството и агресия (престъплението агресия все още няма за легална дефиниция и този текст не действа).

Териториалната компетентност на съда не е универсална. В случай на сезиране от държава, страна по Статута или при самосезирана от прокурора, компетенциите на съда се разпростират само върху територията на държавите-срани по Статута за престъпления, които са извършени на територията на тези държави или за престъпления, извършени от техни граждани. Иначе казано, чрез ратификзцията държавите трябва да са признали компетенциите на МНС.

Съветът за сигурност на ООН също може да сезира МНС на базата на глава VІІ от Хартата на ООН, отнасяща се за заплахата за мира.

Основният принцип на МНС е, че той допълва националните юристдикции, което означава, че Съдът може да упражнява компетенциите си, само когато държавите не са поискали или не са могли да преследват извършителите на престъпленията.

Процедурата на МНС

Съдебната процедура на МНС е смес от англосаксонското и френско-германското право. Прокурорът води разследването. Той изготвя и представя обвиненията на предварителена съдебена инстанция. Ако тази инстанция потвърди обвиненията, се минава към същинския процес, който се води пред пред първоинстанционен съд от трима съдии. Има възможност за преминаване и на втора апелативна инстация, където делото се гледа от 5-ма съдии.

Общо МНС разполага с 18 съдии избирани от Генерална асамблея на държавите за срок от 9 години. Предвижда се страните, които са ратифицирали Сатута, да изработят свое вътрешно законодателство, с което да осигурят сътрудничество с МНС, включитнелно залавяне на обвинени лица и юридическа взаимопомощ.

От 3 до 10 септември 2002 г. в Ню Йорк ще се проведе Генерална асамблея на държавите-страни по Статута на МНС.